Решение № 18 от 14.02.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Разлог, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200259 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от Б.М.Т. /B.M.T., роден на *, гражданин на ОКВ, ч/з а. Г. от ВТАК, против НП №*/28.02.2024 г., издадено от полицейски инспектор в ОДМВР-Б.т, РУ-Б., с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено адм.наказание глоба от 150,00 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 20,00 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 20,00 лева, за нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради нарушаване на процесуалния и материалния закон. Навежда доводи, че жалбоподателят е чужд гражданин, не владее бълг. език, но в хода на адм. нак. производство не му е бил назначен преводач, който да го запознае с правата му и предявените обвинения, а това е довело до ограничаване правото му на защита и така допуснатото съществено процесуално нарушение не може да бъде санирано в съд. фаза на процеса. Освен горното, навежда доводи за допуснато нарушение и на чл.42 от ЗАНН, а именно че е налице грешка в изписването на името на нарушителя. Излага подробни съображения по отношение на валидността на притежаваното от жалбоподателя СУМПС. Претендира разноски.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО не изпраща представител в СЗ и не взема становище по наведените възражения в жалбата и по същество на правния спор. В придружаващото изпратената преписка писмо, прави изрично възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на 28.02.2024 г., съгласно вписаната дата на разписката в НП, а жалбата против него е депозирана на 13.03.2024 г., видно от куриерска разписка, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Адм. нак. производство против жалбоподателя Б.М.Т. /B.M.T., роден на *, гражданин на ОКВ, е започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, №* на 28.02.2024 г., от мл. автоконпрольор при ОДМВР-Б., РУ-Б., в присъствието на 1 свидетел-очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на акта, за това че на 28.02.2024 г., в 22:13 часа, в г.Б., по у.“П.Е.“, управлява л. а. "Ф.Ф.", с рег. №*, собственост на „И.“ЕООД-С., като извършва следните нарушения: не притежава СУМПС за управляваното МПС, нарушава П3 Г2, указващ посоката на движение от бензиностанция ЕКО и не се осветява задната рег. табела в тъмната част на денонощието. Актосъставителят посочил, че жалбоподателят B.M.T., роден на *, живущ в А., като водач на л. а. с рег. в държава Б., виновно е нарушил разпоредбите на чл.150 от ЗДвП, на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на чл.70, ал.1 от ЗДвП, както и че като доказателства иззел 2 броя рег. табели на процесния л. а..

АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, с отбелязването, че няма възражения против направените констатации в него.

Въз основа на така направените констатации в АУАН и на основание чл.44, ал.4 от ЗАНН, АУАН е представен на АНО на датата на неговото съставяне – 28.02.2024 г., без приложени към него писмени възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от нарушителя. АНО издал процесното НП на същата дата, в което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, наложил на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 150,00 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 20,00 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 20,00 лева, за нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП: Заверен препис от НП №*/28.02.2024 г.;

Заверен препис на АУАН №*/28.02.2024 г.; Заверен препис от документ за самоличност;

Заверен препис от СУ; Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка №*/28.02.2024 г.;

Заповед №*/02.12.2021 г.; Писмо от РУ-Б., с УРИ №*/07.11.2024 г. и Писмо от РУ-Б., с УРИ №*/07.11.2024 г.;

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че е налице формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП. Налице е допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото актосъставителят и АНО са ги издали в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.21, ал.2 от НПК, с/у ФЛ - чужд гражданин, за който няма доказателства, че владее говоримо и писмено бълг. език. Процесът на установяване на адм. нарушение и налагане на съответно наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на Р.Б. В разпоредбата на чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби с/у НП, КЖ пред ОС и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Разпоредба на чл.21 от НПК, намираща субсидиарно приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, предвижда че нак. производство се води на бълг. език, а съгласно ал.2 от същата, лицата които не владеят бълг. език могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач. При връчване на АУАН и НП на чужденец, невладеещ бълг. език, съответният контролен орган е следвало да назначи с нарочен акт преводач на родния език или на друг език разбираем за лицето, а последното следва да отрази собственоръчно в предявения му акт, че е бил осъществен превод и е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което да положи подписа си. За връчване на НП, преводач следва да се назначи от АНО.

Обстоятелството дали лицето владее бълг. език се установява от актосъставителя при личен 2 контакт с нарушителя. Ако лицето изрично заяви, че владее бълг. език и контролният орган се убеди в това, следва да запише тази констатация в АУАН, каквато в настоящия случай не е налице. Следователно, още в началната фаза на производството контролния орган не е изпълнил задължението си - да назначи на нарушителя преводач и по този начин да му осигури реално осъществяване на правото на защита.

Въпреки нарочното писмо от ОДМВР-Б., РУ-Б., в което се твърди, че е извършен превод от щатен експерт преводач в РУ, съдът не кредитира същото поради противоречие с показанията на актосъставителя, който твърди, че АУАН бил съставен на мястото на нарушението и преводач бил извикан там. Не се представиха и писмени доказателства, които да потвърдят твърдението за осъществен превод /имайки предвид, че нарушението е осъществено в 22:13 ч., което е в извънработно време за редовите служители в РУ/.

Смисълът на предявяването на акта е да се запознае нарушителят с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на правото на защита, гарантирано му с разпоредбата на чл.1 от ЗАНН. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря, като неспособността му да разбере това засяга съществено правото му на защита.

С назначаването на преводач на нарушителя, който не владее бълг. език, се гарантира възможността на същия да разбере какво е вмененото му нарушение, за да организира адекватно защитата си, и то още с предявяване на акта, а не впоследствие – едва в съд. фаза на процеса, в което производство се извършва съд. контрол за законосъобразност на издаденото вече НП. Фактът, че жалбоподателят е положил подпис в АУАН и е отразена констатацията, че няма възражения против направените в него констатации, също не може да се приеме като аргумент за това, че е разбрал неговото съдържание. Правото на нарушителя да се ползва от преводач е императивно и неотменимо, поради което не може да се игнорира единствено, въз основа на субективната преценка на съответните длъжностни лица, че лицето е разбрало за какво нарушение е санкционирано. Следва да се има предвид и това, че макар формално да е спазена разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, липсата на приложени към АУАН писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, при положение, че на жалбоподателят не е бил назначен преводач при неговото предявяване и връчване, поставя основателни съмнения дали последният въобще е бил запознат с това право от актосъставителя, за да може да направи информиран избор дали да се възползва от него или не. Същността на адм. нак. производство, подобно на наказателното, се свежда до повдигане на обвинение, а предвид тази му специфика, чужденецът винаги може да се ползва не само от правото си по чл.21, ал.1 и ал.2 от НПК, но и от това по чл.55, ал.3 от НПК /да получи писмен превод на АУАН и НП/, приложими по силата на чл.84 от ЗАНН. Ето защо, допуснатото процесуално нарушение е съществено и от категорията на неотстранимите в съд. фаза на процеса, опорочава цялото адм. нак. производство и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, без да се разглежда спора по същество.

Отделно от горното, АУАН е съставен и в нарушение на чл.42, ал.6 от ЗАНН, която предвижда, че същият следва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, ЕГН, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа. В акта обаче не са посочени имената на нарушителя, съобразно представения документ, налице е грешка и непълнота в изписването им.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира че обжалваното НП следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно издадено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на разноски по реда на АПК. Правоимащата страна прави своевременно такова изрично искане и ангажира доказателства за направените разноски в настоящото 3 производство от 350,00 лева, въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие.

Същевременно направеното от ответната страна по жалбата възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение се явява неоснователно, доколкото не надвишава минималния такъв за този вид дела, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР-Б. следва да заплати на Б.М.Т., роден на *, гражданин на ОКВ, разноски от 350,00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело №259/2024 г. пред Рг.РС.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/28.02.2024 г., издадено от полицейски инспектор в ОДМВР-Б., РУ-Б., с което на Б.М.Т. /B.M.T., роден на *, гражданин на ОКВ, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 150,00 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 20,00 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 20,00 лева, за нарушение на чл.70, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.