Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 33 от 02.09.2024, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Наказателно дело от общ характер 762/2024
Вид
Присъда № 33
Подписан
02.09.2024
В сила
18.09.2024
Състав
Галя Иванова Митева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 33/02.09.2024 г. по НОХД № 762 по описа на Д.кия районен съд за 2024 г.

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Д. за разглеждане в Д.кия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 367/2024 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д. срещу Д.С.К, ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 23.05.2024 г., в гр. Д., по ул. „....“ в посока ул. „...“, в близост до кръстовище с ул. „...“, управлявал м. п. с. — л. а. марка „...“, модел „...“, рег. ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.94 на хиляда, установено по надлежния ред чрез медицинско и химическо лабораторно изследване, обективирани в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 532/23.05.2024 г. и съдебно-химическа експертиза № 128/30.05.2024 г. на МБАЛ „Св. Анна В. АД, гр. В..

Преди даване ход на съдебното следствие защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК e изразил желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение е посочил, че процедурата е допустима и не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.

В хода на съдебното производство, съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 252, ал. 1 и чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П., допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Д.ка районна прокуратура, като се пледира при определяне и индивидуализация на наказанието съдът да приложи разпоредбите на чл. 58а от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, като след редуциране на наказанието с 1/3 да наложи наказание 1

„лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, което да бъде отложено за срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер 400 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и шест месеца.

Пледира се и МПС, с което е извършено престъплението и което е собственост на подсъдимия, да се отнеме в полза на държавата.

По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимални наказания – лишаване от свобода, след редукцията, в размер на осем месеца, глобата, предвидена в чл. 343б, ал, 1 от НК да не се налага на основание чл. 55, ал. 3 от НК, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде определено в размер от осем месеца.

По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от защитника си, изразява съжаление за извършеното и моли съда да му наложи минимално наказание.

На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 23.05.2024 г. около 09,00 ч. подс. К. управлявал собствения си л. а. марка „....“, модел „...“, рег. .... по ул. „...“ в гр. Д..., по ул. „...“ в посока ул. „...“, когато в близост до кръстовището с ул. „...“ бил спрян за проверка от св. Г. Г. и св. Г. П. - п. сл. при Първо РУ на МВР-Д., които изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на територията на община Д..

В хода на проверката у полицейските служители възникнало съмнение, че водачът е употребил алкохол и решили същият да бъде изпробван за употреба на алкохол в кръвта е техническо средство „Дрегер 7510, при което цифровата индикация на уреда отчела наличие на 2.46 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишвания от водача въздух.

Предвид отчетения резултат, св. Г. издал на подс. К. Талон за медицинско изследване № 101997/23.05.2024 г., който бил връчен на водача.

След това подсъдимият бил придружен от полицейските служители до „МБАЛ Д.“, където му била взета кръвна проба и бил Протокол за медицинско изследване № 117/23.05.2024 г.

Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 532/23.05.2024 г. и съдебно-химическа експертиза № 128/30.05.2024 г. на МБАЛ „Св. Анна В. АД, гр. В.било установено, че точното количество на алкохол в кръвта на Колев било 1.94 на хиляда.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Докладна записка от 23.05.2024 г.; Постановление от 28.05.2024 г.; Заверено копие на определение 2

№ 357/23.05.2024 г. по ЧНД № 593/2024 г. по описа но ДРС – 2 л.; Искане с изх. № 1918/2024 г.; Протокол за оглед на местопроизшествието от 23.05.2024 г., ведно със снимков материал – 6 л.; АУАН Серия AД Акт № МР 51/23.05.2024 г.; Талон за изследване № 101997/23.05.2024 г.; Справка за нарушител водач – 2 л.; Постановление за привличане на обвиняем от 03.07.2024 г.; Протокол за разпит на обвиняем Д. С. К. от 03.07.2024 г. – 2 л.;

Постановление за привличане на обвиняем от 23.05.2024 г.; Протокол за разпит на обвиняем Д. С. К. от 23.05.2024 г.; Справка за съдимост с рег. № 240531005000235174/31.05.2024 г.; Справка от УИС на Прокуратурата на Р България с рег. № 1918/13.06.2024 г.; Писмо с рег. № 6976р-2453/30.05.2024 г., ведно с характеристични данни за Д. С. К. от 07.06.2024 г.; Протокол за разпит на свидетел Г. М. Г. от 23.05.2024 г.; Протокол за разпит на свидетел Г. Й. П. от 23.05.2024 г. – 2 л.; Постановление от 27.05.2024 г.; Съдебно-химическа експертиза № 128/2024 г.; Протокол за определяне на концентрацията на алкохол и друго упойващо вещество в кръвта № 532/28.05.2024 г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози от 23.05.2024 г.; Справка с рег. № 3286р-15051№3/21.03.2024 г.; Справка за първоначална регистрация на МПС с рег. № 150851012925/12.08.2015 г.;

Справка в ЦБД – КАТ за собственост на МПС от 23.05.2024 г.; Справки за лица – български граждани, установени извършители на престъпления от 23.05.2024 г.; Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомленията за промяна на работодател от 23.05.2024 г. – 3 л.;

Справка по персонална партида на юридическо и физическо лице до 23.05.2024 г.; Справка за адрес и семейно положение – 3 л.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият Д.С.К от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като нал марка „....“, модел „...“, рег. ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.94 на хиляда, установено по надлежния ред чрез медицинско и химическо лабораторно изследване, обективирани в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 532/23.05.2024 г. и съдебно-химическа експертиза № 128/30.05.2024 г. на МБАЛ „Св. Анна В. АД, гр. В.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Обективираните в АУАН серия АД, бл. № 0672102/23.05.2024 г. данни, 3 както и гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство.

Протоколът за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 532/23.05.2024 г. и съдебнохимическа експертиза № 128/30.05.2024 г. на МБАЛ „Св. Анна В. АД, гр. В.е безспорно доказателство, че подсъдимият на инкриминираната дата – 23.05.2024 г. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на етилов алкохол в кръвта си - 1.94 на хиляда.

Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в релевантното количество от над 1.2 на хиляда – 1.94 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Същият е употребил алкохол, след което съзнателно е седнал в личния си автомобил и го е привел в движение с цел да се придвижи от едно място до друго, знаейки, че е пил.

Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

Д. С. К. ...., ЕГН **********.

Престъплението е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на минали осъждания и на нарушения, извършени по Закона за движение по пътищата, както и липса на образувани други наказателни производства и съдействие за разкриване на обективната истина по делото.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.

Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от подсъдимия престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни 4 престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението–водачи, пътници и пешеходци.

Иначе казано – подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на обществена опасност.

Относно вида и размера на наказанието:

Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.