Определение № 5505 от 12.05.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5505

Пловдив, 12.05.2026 г.

Административният съд - Пловдив - III Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от съдията Любомира Несторова административно дело № 1381/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от Административно-процесуален кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на И. В. К. с [ЕГН],с адрес:[населено място], [улица], ет.*, ап.*, депозирана чрез адвокат Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1030-000448 от 23.04.2026г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив, с която на основание чл. 171 т.1,б. 3 ГГ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на И. В. К. с [ЕГН], принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата е предявено и искане да бъде спряно предварителното изпълнение на административния акт до приключване на съдебното производство.

Съдът, след като се запозна с приложените към жалбата писмени доказателства, приема за установено следното:

Оспорената заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б"е", законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

В случая в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични казуси ( определение № 1738 от 16.02.2026 г. по адм.дело № 1267/2026 г. на ВАС) съдът следва да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор, съобразно установените по делото факти. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 23.04.2026г. за нарушение, което е установено с АУАН № 4053457 от 21.04.2026г.

Веднага след издаването на АУАН от 21.04.2026г., на същата дата 21.04.2026г., посоченото нарушение е било отстранено - за процесното МПС, управлявано от адресата, е заплатена от собственика веднага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в „Г.“ ЕАД, което се установи от представената по делото застрахователна полица с жалбата.

Това означава, че с издаване на оспорената заповед, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение. Следва да се посочи, че допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт.

При така установеното съдът приема, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението, привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие.

В тази насока е и определение на ВАС по адм.д. № 12298/2025 година по описа на ВАС.

Това налага постановяването на определение, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Воден от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1030-000448 от 23.04.2026г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

Съдия: