Решение № 18 от 19.05.2023, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Административно наказателно дело 80/2023
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 19.05.2023
- В сила
- 28.06.2023
- Състав
- Веселина Любенова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 37, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 127, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 222 · Закон за защита на потребителите
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Оряхово, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. И. като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Административно наказателно дело № 20231460200080 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Самсон – 2023“ ЕООД, ЕИК 207222379, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Златовръх“ № 67, вх. Б, офис – 2, представлявано от управителя си М. Л. Й. срещу Наказателно постановление № 001765/17.03.2023 г., с което дружеството жалбоподател е наказано по административен ред за извършено нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 222 от ЗЗП за това, че при направена проверка на обект – автомивка в с. Крушовица, общ. Мизия, ул.
„Минко Костадинов“ № 38 на 26.01.2023 г. е установено, че търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации и такъв не е представен на проверяващия орган.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено, поради това, че е издадено на 17.03.2022 г. – т.е преди санкционираното дружество да съществува като субект, както и поради това, че обектът на проверката не е бил работещ и не е бил въведен в експлоатация към 26.01.2023 г. Заявено е възражение за изтекла погасителна давност за изпълнение на наложената санкция, като не са заявени доказателствени искания в жалбата.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява, но ангажира становище за неоснователност на жалбата, като представя и доказателства относно факта, че обжалваното НП е издадено на 17.03.2023 г., а не на 17.03.2022 г., респ. че се касае за допусната техническа грешка в изписването на годината в обжалваното НП.
Оряховският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, 1 намери за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на Акт № 001765 от 06.02.2023 г. за това, че на 26.01.2023 г. при направена проверка на обект – Автомивка в с. Крушовица, общ. Мизия, обл.
Враца, ул. „Минко Костадинов“ № 38 е установено, че търговецът, който стопанисва обекта - „Самсон – 2023“ ЕООД, ЕИК 207222379, не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените пред него лица рекламации. Изрично му е изискан такъв регистър, но същият не е предоставен, с обяснение на управителя, че не няма такъв регистър и фирмата му е новооткрита. Проверката на обекта е извършена по повод на подаден сигнал от потребител от 29.12.2022 г., касаещ извършена услуга в обекта за диагностика на МПС, при която двигателят е дефектирал. Същата е извършена съвместно със служители на ОД на МВР Враца – Сектор Икономическа полиция и служители на РУ Оряхово, тъй като при предходен опит за такава проверка от 18.01.2023 г., търговецът е отказал извършването й с мотив, че обектът не работи, отправяйки закана на служителите на КЗП. По време на извършената проверка на 26.01.2023 г. обектът – Автомивка е работещ, управителят е запознат със сигнала на потребителя, изискан му е регистър на предявените рекламации, като не е предоставил такъв воден и поддържан регистър. Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП . Актът е съставен от подписалия се актосъставител – С. И. А. и е подписан от свидетелите А. В. Д. и Г. Д. С..
Също така е съставен в присъствието на законния представител а дружеството нарушител – управителят М. Л. Й., който го е подписал, получил е препис от него и е вписал възражение, че фирмата е новооткрита и е в процес на събиране на документи.
Въз основа на АУАН № 001765 от 06.02.2023 г. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 001765/17.03.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което за извършеното нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 222, ал. 2 от ЗЗП. В издаденото наказателно постановление е преповторена същата фактическа обстановка, съдържаща се в Акт № 001765 от 06.02.2023 г., като е обоснована необходимостта от налагане на имуществена санкция в минимален размер.
При обжалване на наказателното постановление пред РС Оряхово са допуснати до разпит свидетелите, посочени в АУАН, както и актосъставителят. От техните показанията, които съдът възприема с вяра като последователни, логични и добросъвестно изложени пред съда се установява, че по повод постъпил в КЗП сигнал от потребител, са предприети действия за проверка на обекта, стопанисван от „Самсон – 2023“ ЕООД, ЕИК 207222379, с управител М. Л. Й. - автомивка в с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца, ул.
„Минко Костадинов“ № 38. Първата проверка на обекта е предприета на 18.01.2023 г., но служителите на КЗП са прогонени от управителя, което е наложило при следващата им проверка на 26.01.2023 г. да изискат съдействие от органите на МВР, които са присъствали на същата и тя се е състояла.
Обектът е бил отворен и работещ, с поставен ценоразпис за услугите, в който са се издавали и касови бележки. Изискан е бил от управителя на дружеството 2 регистър за предявените рекламации, като такъв не е имало в обекта и не е представен на проверяващите органи. Тези действия са описани подробно в Констативния протокол от проверката - № 2742685/26.01.2023 г. и управителят на дружеството е поканен да се яви на 06.02.2023 г. в КЗП за съставяне на АУАН. При явяването си на 06.02.2023 г. той е носил в себе си закупен регистър за предявените рекламации, който е датирал и оформил в сградата на КЗП пред разпитаните свидетели С. И. А., А. В. Д. и Г. Д. С.. При тези обстоятелства е съставен АУАН за констатираното нарушение, подписан от разпитаните свидетели и нарушителят, с възражение, че фирмата му е новооткрита.
По делото са събрани като писмени доказателства - съставения АУАН и издаденото НП, заповеди за компетентността на контролните органи, писмо за връчване на НП от 20.03.2023 г. и обратна разписка към него за връчването му от 21.03.2023 г., протокол за проверка на документи от 06.02.2023 г., с приложено становище, констативния протокол от проверката № 2742685/26.01.2023 г., сигнал на потребител от 29.12.2022 г., Констативен протокол № 2742674/18.01.2023 г., писмо от 18.01.2023 г. за съдействие от органите на ОД на МВР Враца, извадка от Единната деловодна информационна система (ЕДИС) на КЗП относно датата и часът на издаване на обжалваното НП.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът е длъжен да изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
В настоящия случай актът за установяване на административно нарушение е съставен от материално и териториално компетентният за това орган и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискването на чл.
42 ЗАНН, като при съставянето му не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите. Това обстоятелство позволява на дружеството нарушител да упражни правото си на защита в пълен обем, тъй като за неговия представител става ясно срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на законния представител на дружеството жалбоподател.
Неоснователни се явяват доводите в жалбата за изтекла давност и за това, че обжалваното НП е било издадено на 17.03.2022 г. – т.е преди регистрирането на юридическото лице жалбоподател - „Самсон – 2023“ ЕООД, ЕИК 207222379 от 16.01.2023 г. В производството се ангажираха 3 безспорни писмени доказателства за допусната техническа грешка в изписването на годината на издаване на НП – 2022 г., вместо 2023 г., което е видно не само от съдържанието на самото НП, чието издаване се обосновава с извършена на 26.01.2023 г. проверка и издаден въз основа на нея АУАН от 06.02.2023 г., но и с допълнително представената извадка от деловодната система на КЗП, видно от която обжалваното НП № 001765 е издадено на 17.03.2023 г. в 10:29 часа.
Освен това се явяват недоказани и неоснователни и доводите, че проверяваният обект не е бил работещ в момента на проверката на органите на КЗП от 26.01.2023 г., не е имало въведена в експлоатация работеща техника и са извършвани дейности по довършителни СМР, тъй като на първо място не се ангажираха доказателства в посочения от жалбоподателя смисъл, а на второ - от свидетелските показания и от съдържанието на констативния протокол от проверката - № 2742685/26.01.2023 г. (с приложен фискален бон от обекта на стр. 3 от протокола) безспорно се установява, че обектът е бил работещ.
Неоснователни са и твърденията, че административнонаказващият орган вменява на дружеството жалбоподател извършено административно нарушение преди регистрацията на юридическото лице от 16.01.2023 г.
Напротив – вмененото му нарушение за липса в обекта на воден регистър на предявените рекламации е констатирано на 26.01.2023 г., а АУАН е издаден на 06.02.2023 г. Единствено поводът за проверката на обекта е подаден сигнал от потребител от дата 29.12.2022 г., което от своя страна не се отразява на фактите, установени при проверката от 26.01.2023 г. и не опорочава нито констатациите на проверяващите органи, нито издадените въз основа на тях административни актове. Въпросът дали юридическото лице е било регистрирано и дали обектът му е бил работещ към 29.12.2022 г. не е релевантен в настоящото производство и не е бил обект да изследване и доказване в него. Административното нарушение е установено на 26.01.2023 г., на която дата дружеството жалбоподател е било регистрирано в Търговския регистър, бил е отворен и работещ обектът, който стопанисва в с.
Крушовица, като са се издавали фискални бонове от работещ касов апарат за извършвани услуги, налице е бил ценоразпис на същите и е констатирана липсата на изискан от проверяващите органи на КЗП поддържан регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации в търговския обект.
Предвид изложеното съдът намира, че така дадената материалноправна квалификация на нарушението се явява правилна – чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.
Санкцията е наложена на основание чл. 222 от ЗЗП - „За неизпълнение разпоредбата на чл. 127 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.”. Следователно и санкционната норма е коректно и точно определена и обосновано приложена в минимален размер от административнонаказващия орган. Поради това може да се направи категоричен извод за доказаност на нарушението и неговото авторство, както и за фактическите признаци на същото от обективна страна. В случая изложените констатации в
АУАН, възприети и от административнонаказващия орган, се подкрепят от всички събрани в настоящото производството доказателства и безспорно се установи 4 осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбодател. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган. Последният правилно е посочил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП „Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал.