Решение № 52 от 30.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Велико Търново, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20254001000244 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 73 от 21.07.2025 г., постановено по търг. д. № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът, на основание чл.432 КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД е осъдил ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, да заплати на непълнолетния ищец Н. С. П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ***********, сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 11.05.2021 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” - ПТП на 11.05.2021 г. в гр. Плевен, на **********, ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска като неоснователен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. главница, т.е. за сумата от 10 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 11.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за законната лихва върху главницата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени 1 вреди, считано от 11.05.2021 г. до 14.07.2021 г.

Съдът e посочил банковата сметка , по която да се наредят присъдените суми.

С решението, Окръжен съд- Плевен осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца Н. С.

П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ***********, да заплати на ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, разноски по делото в размер на 824 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

Съдът осъдил на основание чл.38, ал.2 от ЗА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, да заплати на адвокат Р. С. Р., вписан във ВТАК, личен номер 1100032550, със съдебен адрес: гр.Велико Търново, ************, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца Н. С.

П., като непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си С. П. П., в размер на 3 050 лв. за първата инстанция.

Окръжен съд – Плевен осъдил с решението си на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7 да заплати в полза на Окръжен съд - Плевен държавна такса в размер на 800 лв. и разноски за вещи лица в размер на 1 400 лв.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението са подадени две въззивни жалби – от ищеца и от ответника-застраховател.

1. Въззивна жалба на ищеца Н. С. П.:

С въззивна жалба, подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Р. Р., ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част – за разликата над присъдените 20 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е определил занижен размер на обезщетението, като не е отчел в пълнота характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, както и отражението на травмата върху ежедневието и учебния процес на пострадалия към момента на настъпване на произшествието, включително и настъпилите психо-емоционални последици. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил в достатъчна степен и увреждането на черния дроб, обективирано в епикризата като хиперехогенна зона в десния лоб, което според жалбоподателя се намира в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

Оспорва се и приетият от първоинстанционния съд принос на пострадалия за 2 настъпване на вредоносния резултат, определен на 20 %, като се поддържа липса на доказана причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди, при положение че основните нарушения на правилата за движение се дължат на водача на лекия автомобил, изразяващи се в движение в лента, забранена за автомобили, предприемане на изпреварване или заобикаляне в района на пешеходна пътека при наличие на спрял тролейбус, при ограничена видимост и с превишена скорост.

Навеждат се и оплаквания за необоснованост на приетото заключение по комплексната автотехническа и медицинска експертиза, като се сочи, че в техническата и част са налице вътрешни противоречия относно видимостта между участниците в движението, характера на пътната маркировка и възможността на велосипедиста да възприеме приближаващия автомобил и да предотврати настъпването на произшествието, поради което се иска допускане на повторна комплексна експертиза.

С оглед изложеното се отправя искане решението да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен изцяло до размера от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят разноските за двете инстанции.

Прави се и доказателствено искане за назначаване на повторна автотехническа експертиза.

2. Въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД

С въззивна жалба, подадена чрез адвокатско дружество „Х., Т. и И.“, ответното дружество обжалва решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 10 000 лв. до присъдения размер от 20 000 лв., както и в съответните части относно лихвите и разноските.

В жалбата се поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, като се изтъква, че присъдената сума от 20 000 лв., формирана след редукция с 20 % съпричиняване от определения от съда „справедлив“ размер от 25 000 лв., е несъразмерна с установените по делото увреждания. В тази връзка се поддържа, че по делото е установено единствено счупване на външния малеол на лявата подбедрица, лекувано консервативно, без усложнения, при сравнително кратък възстановителен период от около 2,5–3,5 месеца, без настъпили трайни последици, без ограничение в обема на движенията и без мускулна атрофия, като към момента функцията на крайника е напълно възстановена.

Оспорват се и твърденията за настъпили трайни психо-емоционални последици, като се сочи липса на данни за търсена специализирана психологична или психиатрична помощ, както и за проведено медикаментозно лечение, които да обосноват наличие на усложнено психично състояние. Навеждат се доводи, че показанията на разпитания свидетел – майката на ищеца, следва да бъдат ценени с повишено внимание по реда на чл. 172 ГПК, доколкото съдържат противоречия и хиперболизират състоянието на пострадалия.

3

Поддържа се още, че установената в епикризатахиперехогенна зона в десния лоб на черния дроб не е доказано с травматичен произход, не е проследена в динамика и не е довела до функционални нарушения, поради което не може да обоснове увеличаване на обезщетението.

Оспорва се и определеният от първоинстанционния съд принос на пострадалия, като се поддържа, че същият е значително по-висок – над 50 %, с оглед обстоятелството, че пострадалият е преминал с велосипед през пешеходна пътека в качеството си на водач на пътно превозно средство, при скорост, надвишаваща обичайната за пешеходец, при ограничена видимост поради спрял тролейбус, без да се огледа и без да пропусне движещите се по пътя моторни превозни средства.

С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв., както и на съответните акцесорни претенции за лихви и разноски, с присъждане на разноските в полза на дружеството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори и по двете въззивни жалби.

С отговора на въззивната жалба на застрахователя, подаден от ищеца Н. С. П. чрез адв. Р. Р., жалбата се оспорва като неоснователна, като се поддържат изложените вече твърдения относно вида и обема на уврежданията, отражението им върху ежедневието и психо-емоционалното състояние на ищеца, както и доводите за водещата вина на водача на лекия автомобил и за липсата на принос на пострадалия, респ. за неговия минимален характер. Поддържа се и направеното с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на нова комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

С отговора на въззивната жалба на ищеца, подаден от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, жалбата се оспорва като неоснователна, като се поддържат възраженията за завишен размер на обезщетението, за значителен принос на пострадалия, както и доводите срещу кредитиране на свидетелските показания на майката и срещу релевираното от ищеца увреждане на черния дроб.

Въззивните жалби са процесуално допустими. Същите са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни – участници в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Жалбите отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество в обжалваните с тях части на първоинстанционния съдебен акт.

Решението не е обжалвано в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2021 г. до окончателното и изплащане.

Решението не е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен искът за законната лихва 4 върху присъдената главница от 20 000 лв. за периода от 11.05.2021 г. до 14.07.2021 г., както и в частта относно законната лихва върху отхвърлената част от иска за неимуществени вреди – за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. (10 000 лв.), за същия период.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивните жалби оплаквания.

В настоящия случай, с оглед подадените две въззивни жалби, въззивният контрол обхваща решението в частта относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв., ведно с акцесорните претенции за лихви и разноски.

Въззивният съд, в изпълнение на служебното си задължение по чл. 269 ГПК, намира, че първоинстанционното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и в изискуемата от закона писмена форма.

С въззивната жалба на Н. С. П. е направено доказателствено искане за допускане на повторна автотехническа експертиза, обосновано с твърдения за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при отказа да назначи такава, както и с доводи за противоречия и необоснованост на изводите в техническата част на приетото заключение, включително относно видимостта между участниците в движението, момента на възникване на опасността и възможността за предотвратяване на произшествието, както и относно преценката за приноса на пострадалия.

Въззивният съд намира искането за процесуално допустимо, доколкото е направено своевременно и се отнася до вече събрано доказателство, но по същество го е приел за неоснователно. От приетото заключение по комплексната автотехническа и медицинска експертиза, както и от дадените от вещото лице устни разяснения в съдебно заседание, се установява, че експертизата е изготвена въз основа на всички относими по делото доказателствени източници и съдържа пълни, ясни и обосновани изводи. Възраженията на въззивника по същество изразяват несъгласие с направените от експерта фактически и технически изводи, но не сочат на непълнота, неяснота или вътрешни противоречия в заключението, нито на обективна невъзможност за страната да постави съответните въпроси пред първоинстанционния съд.