Решение № 21 от 07.01.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110101651 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ТП на НОИ - Велико Търново, срещу "Пи Ем Студио" ЕООД – град Велико Търново и М. Н. СТ. иск с правно основание чл. 74 КТ. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че със Заповед № ЗР-5-04-00756197/19.05.2020г. на ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново е възложено на контролен орган извършването на проверка на разходите на държавното обществено осигурявано на „Пи Ем Студио“ ЕООД за четири наети лица, включително М.С., наета по трудово правоотношение като „технически сътрудник“. За извършената проверка са съставени констативен протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново, както и задължителни предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020г. С уведомително писмо, вх. № 1043-04-470#33/15.09.2020г. управителят на дружеството, е заявил, че всички посочени служители са работили и за това са внесени дължимите осигуровки и данъци.

Наведени са доводи, че трудовият договор, сключен между ответниците е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, поради липса на писмена форма за валидност, регламентирана в чл. 62, ал. 1 КТ, алтернативно – поради неговата привидност на чл.

26, ал. 2. предл. 5 ЗЗД, тъй като страните по трудовия договор не са имали намерение да встъпят в облигационна връзка, като договорът е сключен единствено с оглед недобросъвестно получаване на парично обезщетение за бременност и раждане, 1 парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и парично обезщетение за безработица. Твърди, че в представените в хода на проверката трудови договори е налице несъответствие, доколкото в един от екземплярите липсва номер на личната карта на М.С., а в друг е посочен номер на лична карта, издадена на 13.08.2015 година, т.е. след сключване на трудовия договор. Посочва, че в картата за профилактика на бременността, издадена от МЦ „Невромедикс“ на 05.05.2015г. е отразено, че г-жа С. следва да излезе в отпуск от 15.08.2015г., като въпреки това същата е подала молба за назначаване на работа от 29.07.2015г. Посочва, че в хода на проверката е установено, че ответницата е назначена на работа след провеждане на интервю на 31.07.2015г., въпреки че към този момент е била в напреднала бременност, доколкото е следвало да излезе в отпуск, считано от 15.08.2015г. В същото време лицето е освободено непосредствено след изтичането на отпуските му по чл. 163, ал. 1 КТ, чл. 164, ал. 1 КТ и чл. 160, ал. 3 КТ за 2017г., и то без да му бъдат изплатени обезщетения за неизползвания платен годишен отпуск за 2015г., 2016г. и 2017г. Освен това след излизането й в отпуск М.С. не е била заместена от друг служител, а трудовият договор между ответниците е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, въпреки че не е ясно в какво конкретно се изразява тази промяна. Направено е искане да бъде постановено решение, с което на основание чл. 74, ал. 1 КТ да бъде обявен за недействителен трудов договор № 04 от 31.07.2015 година, сключен между "Пи Ем Студио" ЕООД – град Велико Търново и М. Н. СТ., доколкото същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, поради липса на писмена форма за валидност, регламентирана в чл. 62, ал. 1 КТ, алтернативно – поради неговата привидност на чл. 26, ал. 2. предл. 5 ЗЗД, тъй като страните по трудовия договор не са имали намерение да встъпят в облигационна връзка, като договорът е сключен единствено с оглед недобросъвестно получаване на парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и парично обезщетение за безработица.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Процесуалните представители на ответниците развиват съображения, че е изтекла погасителната давност за предявяване на исковата претенция. Освен това развиват подробни съображения, че предявеният по делото иск е изцяло неоснователен, доколкото трудовият договор между страните е сключен в писмена форма, което се установява и от самия него. Освен това оспорват изцяло твърденията, изложени в исковата молба, че трудовият договор е изцяло симулативен на посочените основания.

Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото заверени копия на Трудов договор № 04 от 2

31.07.2015 година, ведно с длъжностна характеристика /л. 6-7 от делото/, безспорно се установява, че на посочената дата между „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД – град Велико Търново и М. Н. СТ. е сключен трудов договор, по силата на който дружеството е възложило, а М.С. е приела да изпълнява длъжността „технически сътрудник“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева.

Страните по делото не спорят, а и от приложените в тази насока документи безспорно се установява, че към дата на сключване на трудовия договор – 31.07.2015 година ответницата М.С. е била бременна, като считано от 15.08.2015 година на същата е издаден болничен лист с причина бременност, а в последствие и два болнични листа за майчинство.

Не е спорно по делото, а и видно от приложеното заверено копие на Заповед № 5 от 01.11.2017 година на „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД – град Велико Търново /л. 30/, на посочената дата е прекратено посоченото по-горе трудово правоотношение.

От приложените заверени копия на Разходен касов ордер № 28 от 25.09.2015 година и Разходен касов ордер № 44 от 20.11.2017 година /л. 152 и 153/ се установява, че на М. Н. СТ. са изплатени трудови възнаграждения за месец август 2015 година в размер на 141.65 лева и за месец октомври 2017 година в размер на 16.31 лева.

Видно от приложената Справка за изплатено обезщетение за безработица на М.С. /л. 95/ на същата е изплатено обезщетение за безработица за периода от 01.11.2017 година до 03.04.2018 година в размер на 1 417.64 лева.

От приложеното заверено копие на Заповед № ЗР-5-04-00756197/19.05.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 61/ се установява, че ръководителят на ТП на НОИ – Велико Търново е възложил извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД – град Велико Търново. Такава е извършена, като резултатите от нея са отразени в Констативен протокол № КП-5-0400788407 от 24.07.2020 година на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 69/.

Видно от приложените Задължителни предписания

№

ЗД-1-0400788283/24.07.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 73/ „ ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД – град Велико Търново са дадени задължителни предписания от ТП на НОИ – Велико Търново за заличаване на подадената информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с Декларация Образец № 1 за посочените лица, включително за М. Н. СТ..

От приложеното Разпореждане № РВ-3-04-00811135\15.09.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново, ведно с обратна разписка; Приложение към разпореждане № РВ-304-00811135\15.09.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 85-87/ се установява, че на ответницата М.С. е разпоредено да възстанови сумата в размер на 13 262.27 лева, представляваща изплатени обезщетения за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете общо в размер на 9 406.00 лева и лихва в размер на 3 856.27 лева. С решение № 214 от 07.2021 година по адм. дело № 746 от 2020 година на 3

Административен съд – Велико Търново /л. 177-181/ разпореждането е отменено.

Същото е обжалвано пред ВАС /л. 197-201/.

По делото са приложени и други писмени доказателства.

В проведеното на 24.09.2021 година са събрани гласни доказателства.

Свидетелят И. Т. П. заявява, че е работил в „Пи Ем Студио“ ЕООД преди около 5 години. Посочва, че познава М. Н. СТ., която им е била представена като техен колега при постъпването й на работа в „Пи Ем Студио“ ЕООД, някъде около лятото на 2015г.

Заявява, че тя се задържала за малко - постъпила, поработила няколко дни и после им казали, че е излязла в болничен. Заявява, че била назначена на длъжност „Секретарка”, но как е било записано не може да си спомни. Пряк допир не са имали в работата си, но я е виждал да стои на служебните компютри, да борави със служебните пощи, помагала им е с техниката, когато са се прибирали от терен. Посочва, че може би десетина дни я е виждал да работи.

В проведеното на 08.12.2021 година съдебно заседание свидетелката Д. Авр. В. посочва, че е управител на счетоводна кантора, която обслужва ответното дружество и познава М.С. във връзка със сключване на трудов договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД и представяне на необходимите за това документи. Заявява, че не е имало проблеми с документите й, като единствено щяла да си подменя личната карта и по тази причина не попълнила номера на личната й карта и датата на издаване. Посочва, че по принцип вписва тези данни, тъй като впоследствие понякога й трябват, но не е задължително.

След няколко дни М. занесла личната си карта и нанесла данните на същия договор, като нов договор не е изготвян, а попълнила данните в същия договор на компютъра и го разпечатала повторно и този договор се подписал отново. Заявява, че тя изготвяла ведомост и подготвяла касови ордери, а работодателят изплащал възнагражденията.

Отчетните форми също ги съставяла тя с представените данни от работодателя и съответно му ги връщала на него, като уточнява, че за отчетната форма за месец август 2015 година, на лист 13 и 14 от делото, става въпрос за техническа грешка - при копиране на имената е останало името на служителка отпреди това, като на следващата страница е коригирано и е посочила имената на М.С., която е била на работа тогава.

Свидетелят Пл. М. П. посочва, че познава М.С., тъй като я е виждал на работното й място в офиса на „Пи Ем Студио“ ЕООД. Заявява, че той работел в дружество като оператор около 5 години. Не помни М. като каква е работила там, но я е виждал в офиса, като не е имал пряк досег с нея.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 74, ал. 3, във връзка с ал. 1, пред. 1 КТ. Същият е процесуално допустим, доколкото ищецът има 4 качеството на компетентен /контролен/ орган по смисъла на чл. 74, ал. 3 КТ и съгласно чл. 74, ал. 3 КТ има задължение да заяви претенция за обявяване недействителността на трудов договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ, респективно - е активно легитимиран в настоящото производство. Ответниците от своя страна, като страни по атакувания трудов договор, са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск.

Неоснователни се явяват възраженията на процесуалните представители на ответниците, че е изтекла погасителната давност за предявяване на исковата претенция. В тази насока следва да се има предвид, че особеностите на трудовото правоотношение обуславят извод, че не е в обществен интерес да съществува възможност недействителността на трудов договор, или отделна негова клауза, да бъде релевирана по всяко време, т.е. исковете по чл. 74 КТ, както всички други всички искове по трудови спорове, се погасяват по давност, като давностният срок е предвиден в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Изрично в Решение № 57 от 06.03.2015 година по гр.д. № 2584/2014 година на IV г.о. ВКС приема, че относно началният момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на искове по трудови спорове, е създадена специална уредба – чл. 358, ал. 2 КТ, а искът по чл. 74 КТ попада в хипотезата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ - давностният срок за предявяването му тече от деня, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено, а това е денят, в който страната, позоваваща се на недействителността на трудовия договор, е в известност за съответния порок, обуславящ недействителността. В случая по делото контролният орган е приел, че е налице недействителност на процесния трудов договор с КП № -5-04-00788407 от 24.07.2020 година, поради което и с оглед на разпоредбите на чл. 358, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 КТ съдът намира, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл давностния срок за предявяване на иска по чл. 74, ал. 3, във връзка с ал. 1 КТ.