Решение № 1296 от 18.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Бургас, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501735 по описа за 2023 година Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 8065/30.08.2023г. на НРС, предявена от „БОН МАРШЕ“ ЕООД, ЕИК:112009392,седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ***, представлявано от управителя Елена

Димитрова Георгиева, чрез пълномощника си адв. Слав Ангелов Даскалов, САК с адрес за призоваване и съобщения:го. Пловдив, ***, ет.2, срещу Решение № 325 от 22.07.2023 г. по гр.д. 346/2023 г., по описа на Районен съд-Несебър,с което са отхвърлени исковете на ищеца-въззивник срещу ответника П. за осъждането му да заплати на ищцовото дружество парична сума, представляваща възнаграждение по Договор от 27.05.2022г. за управление и поддръжка на комплекс „Афродита 2“,ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане; присъдени са разноски в полза на ответника в размер на 560 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.На първо място се изтъква допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота и грешка в доклада по делото, извършен от районния съд. Твърди се, че районният съд по никакъв начин не изпълнил процесуалното си задължение да укаже на дружеството-ищец: за кои от твърдяните в исковата молба факти не се сочат доказателства.Изтъква съображения, основани на мотивите на т.2 от ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на 1

ВКС, както и съдебна практика: Решение № 105 от 02.10.2020 г. по гр. д. № 4648 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 108 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 814/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 172 от 31.05.2014 г. по гр. д. № 6229/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 389 от 18.10.2011 г. по гр. д. 0 1672/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 141 от 05.10.2016 г. по т. д. № 1516 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.отд.; Определение № 326 от 26.04.2016 г. по т. д.№ 1516 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро т.отд.Заявява, че още с исковата молба било поискано допускане до разпит на един свидетел,в доклада на съда липсвало произнасяне по това доказателствено искане, а в открито с.з. съдът отказал това доказателствено искане и искът бил отхвърлен точно на това основание:че не се сочат доказателства за определени факти,без въззивникът в жалбата си да конкретизира кои са тези факти. Във въззивната жалба се твърди, че предметът на иска се свеждал до авансово плащане,не се търсело възстановяване на заплатени разходи за сметка на друго лице.Нямало възражение, че дейностите, посочени в договора, не са реално осъществени, респективно: че е налице неизпълнение на задълженията по договора.В случай ,че следвало да се докаже изпълнение на процесния договор, моли предоставяне на изрична възможност за това, като се определи и срок за представяне на доказателства.Цитира решение №255 от 11.07.2011г. по гр.д.

№587/10г. на ВКС, IV ГО, според което въззивният съд е длъжен да допусне на основание чл.266, ал.З ГПК онези доказателства, които страната не е представила в първата инстанция поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. На следващо място изтъква,че посочената в исковата молба сума представлявала възнаграждение, дължимо от конкретния етажен собственик по подписания договор, за който допълва, че бил представен на проведеното Общо събрание на Етажната собственост от 26.05.2022г. и всички етажни собственици са се запознали с него и са одобрили съдържанието му, така, както е посочено и в самия Протокол. В договора пък изрично било посочено, че същият се сключва въз основа на така приетото решение от 26.05.2022г., като за достоверност същото било отбелязано и в горния десен ъгъл на всяка от страниците му.Моли постановяване на съдебно решение, с което се отмени Решение № 325 от 22.07.2023г. по гр. д. 346/2023г. на Районен съд-Несебър и се постанови ново такова, с което предявените искове бъдат уважени; претендира присъждане на разноски.С оглед оплакванията за нарушение на съдопроизводствените правила от НРС моли допускане изготвянето на съдебно- техническа експертиза по делото, при която вещото лице след като се запознае с материалите по делото, направи необходимите справки и извърши оглед на място да даде отговор на следните въпроси: Изпълнени ли са и изпълняват ли се към момента дейностите, посочени в процесния по делото Договор за управление и поддръжка от 27.05.2022г. за комплекс Афродита, възложени на изпълнителя от датата на подписването му до момента? Моли допускане до разпит и на един свидетел при режим на довеждане, с чиито показания ще 2 установява кой осъществява поддръжката на територията на комплекс Афродита 2, считано от подписване на договора до настоящия момент? По какъв начин се осъществява поддържането му?Освен това моли допускане до разпит на един свидетел при условията на довеждане, с показанията на който ще се установява кой осъществява поддръжката на територията на комплекса, считано от подписване на договора и по какъв начин се осъществява поддръжката.Моли да бъде предоставена и допълнителна възможност за представяне на доказателства по делото в случай, че са налице факти и обстоятелства от значение за делото, за които не сочи такива. След приключване събиране на доказателствата по делото,извършено с протоколно определение от открито с.з. на 15.11.2023г.,приключило в 10:35 часа, в 14:36 ч. по електронен път са получени в БОС изпратени от „Бон Марше“ ЕООД фактури, които като несвоевременно непоискани и непредставени от въззивника пред съда не се обсъждат от настоящия съдебен състав.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П. чрез процесуалния му представител адвокат Симеон Чокелиев, в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Изтъкват се подробни доводи и съображения относно първото твърдение на въззивника: за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота и грешки в доклада по делото. Сочи, че в отговора по исковата молба изрично било заявено от ответника отсъствието на доказателства за изпълнение на поетите от ищеца с Договора задължения. В проекто-доклада съдът посочил, че липсват ненуждаеши се от доказване обстоятелства,като на ищеца било указано, че върху него лежи тежестта за доказване на следните обстоятелства: „наличието на облигационни връзка с ответника - валидно сключен договор за поддръжка от 27.05.2022г„ по който ищецът е престирал - изпълнил задълженията си...“ ,както и че:“…. в тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията и възраженията си.“ Дадено било указание на страните, че най-късно в съдебното заседание следва да вземат становище във връзка с дадените указания и проекто-доклада по делото, респ. и да предприемат съответните процесуални действия - нещо, което въззивникът не направил.Следователно, още с проекто-доклада си съдът възложил в тежест на ищеца доказването на изпълнението на задълженията му по договора за поддръжка от 27.05.2023г. В проведеното на 11.07.2023г. открито с.з. на основание чл. 143 ГПК първоинстанционния съд дал възможност за пояснения и допълнения към исковата молба и отговора, а на основание чл.

146, ал. 3 от ГПК - и възможност за излагане на становище във връзка с дадените указания и доклада по делото. При така предоставената му от съда съобразно чл. 146, ал. 3 от ГПК втора възможност ищецът не изложил каквито и да е възражения във връзка с проекто- доклада и разпределената между страните доказателствена тежест за подлежащите на доказване факт,заявил, че няма възражения по доклада и същият да се обяви за окончателен,нямал и искания за събиране на други доказателства / освен допуснатите/.

Въззиваемият намира, че постановките от Решение № 105/02.10.2020г. по 3 гр.д. № 4648/2019г. на ВКС не намират приложение в конкретния случай доколкото не е била налице хипотеза, в която претендираните права или някое от направените възражения произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или отговора. И претендираните права и направените възражения произтичали от факт,твърдян в исковата молба, а именно:договор за поддръжка от 27.05.2022г. и неизпълнението на задълженията по него от страна на ищцовото дружество. Второ - по отношение възражението на въззивника досежно недопускането до разпит в с.з. на воден от него свидетел,счита, че протоколното определение на съда, с което се оставя без уважение това искане на ищеца като недопустимо, е правилно. Въззиваемият сочи, че с жалбата си въззивникът сочи, че предмет на иска е авансово плащане. Неправилно се твърдяло, че не било изложено възражение от ответника за неизпълнение на договора от страна на „БОН МАРШЕ“ ЕООД напротив, на стр. 3 в отговора имало подробни съображения и възражения в тази връзка и в тази връзка съдът в проекто-доклада си посочил, че в тежест на ищеца е да докаже това изпълнение.Цитира Определение № 124/17.02.2О2Ог. на ВКС по гр.д. № 3130/2О19г., III г.о. според което:

„когато се събират авансово такси за поддръжката на общите части на ЕС, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжката е вече отминал (какъвто е настоящия случай досежно 2022г. и първата половина на 2023г.), трябва да се изясни дали реално е извършена дейност и дали и на кого е заплатена. При липсата на доказателства в тази връзка, осъждането на етажния собственик да заплати претендираната такса би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, който не е извършил дейностите по управление н поддръжка“. По отношение заявените с въззивната жалба доказателствени искания намира,че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускането им от въззивната инстанция.

БОС намира въззивната жалба за допустима като предявена от надлежно легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения от закона срок и с платена по сметка на БОС държавна такса.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „БОН МАРШЕ” ЕООД, срещу С.В. П., с която претендира постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1684,91 лева договорно възнаграждение за поддръжка и управление на общите части по Договор от 27.05.2022година в комплекс Афродита-2 в гр.Несебър,к-к “Слънчев бряг-запад“, в който комплекс 4 ответникът притежава два самостоятелни обекта на собственост съответно с идентификатор *** и с идентификатор ***, като общо претендираната сума се формира от следните компонент : 561,54 лева представлява дължимо договорно възнаграждение за половината от 2022година и 1123,27 лева представлява дължимо договорно възнаграждение за цялата 2023година, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС било взето решение на Общо събрание на Етажната собственост от 25-26.05.2022г. за възлагане на ищцовото дружество на дейностите по поддръжка и управление на общите части на комплекса срещу възнаграждение от 8 евро на кв.м., което се изчислявало върху площта на всеки самостоятелен обект, ведно с припадащите се идеални части от общите части. Въз основа на решението на ОСЕС бил сключен и договора от 27.05.2022г. между управителя на ЕС на комплекс“ Афродита-2“ и „Бон Марше“ ЕООД за поддръжка и управление на комплекса, съгласно който възнаграждението следвало да се заплаща до 30 март на годината, за която се отнася.Претендираните суми били изчислени възоснова на общата сумарна площ от 71,79 кв.м. на двата СОС на ответника,умножена по 8 евро на квадратен метър, която за 2022 г. се дължала в намален размер от 50 %, а за 2023 г. - в пълен размер. Въпреки многократни опити на ищеца да уреди отношенията си с ответника, последният не заплатил посочените задължения, предвид на което за ищеца възникнал интерес от съдебно предявяване на претенцията.