Решение № 68 от 18.11.2021, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Тополовград, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20212320100246 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената искова молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД – гр.Пловдив против Ж. Т. ИВ. от гр.Т. в която се твърди, че ответницата в качеството на клиент е използвала ел.енергия на стойност 111,15 лева, която сума и до момента не е заплатена от нея. Консумираната енергия е за периода 04.04.2020 г. – 03.08.2020 г.

Издадени са фактури на името на ответницата, които не са заплатени. Твърди се, че поради забава в заплащането на фактурите ответницата дължи и лихва в общ размер 8,88 лв. за периода 10.06.2020 г. – 21.04.2021 г.

Образувано е производство по реда на чл.410 от ГПК, пред РС – Тополовград и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и след указания от съда, че заявителя може да предяви иск относно вземането си с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, настоящия иск е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

Поради което се претендира да бъде установено с решение на съда, че е налице вземане от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив към Ж. Т. ИВ. от гр.Т. в размер на: 111,15 лв./сто и единадесет лева 1 и 15 стотинки/ представляващи стойността на консумирана от потребителя ел.енергия за периода 04.04.2020 г. – 03.08.2020 г.; 8,88 лв./осем лева и 88 стотинки/ представляващи стойността на лихва за забава за периода 10.06.2020 г. – 21.04.2021 г.; както и законната лихва върху горепосочената главница от момента на подаване на заявлението – 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски, както по настоящото производство, така и по производството по ч.гр.д. № 131/2021 г. на ТгРС.

Ответницата е редовно призована, но не представя писмен отговор по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответницата е наемател на обект с ИТН № 2927721, находящ се в гр.Т., *****************************, представляващ жилище - апартамент и е задължена да заплаща всички задължения свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и начините определени в действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД. От приложените към делото писмени доказателства: заявление за услуга, декларации за започване на продажба и за достъп до мрежата и договор за наем е видно, че процесния имот се ползва от ответницата като наемател. Съответно издадени са фактури на обща стойност 111,15 лева, приложени по делото за потребена ел.енергия за процесния период. Последното е видно и от препис-извлечение от сметка, приложено по делото и въпросните фактури. До момента няма данни процесната сума да е заплатена от ответницата.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС – Тополовград, по което е образувано ч.гр.д. № 131/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е съобщена на ответницата по реда на чл.47 от ГПК. След изтичане на законоустановения срок на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Поради което се предявява и настоящият иск в срока по чл.415 ал.2 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените 2 към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”, във вр. с чл.415 ал.1, вр.чл.79 ал.1 предл.1-во и чл.86 от ЗЗД.

От материалите по ч.гр.д.№ 131/2021 г. се установява, че с разпореждане № 75/22.04.2021 г. по повод на заявлението на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение като е уважено изцяло заявлението. Издадена е заповед със същият номер и дата.

След изтичане на законния двуседмичен срок от връчване на Заповедта по реда на чл.47 от ГПК на ответницата, съдът на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е основателен и доказан както по основание, така и по размер.

Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката ищецът продава енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Съгласно чл.13 ал.2 от Общите условия снабдяването с ел.енергия започва след подаване на заявление за продажба по образец. С този документ клиентът заявява желанието си да бъде потребител, идентифицира се като клиент и обектът се индивидуализира с номер. Ответницата е подала заявление и декларации за продажба на ел.енергия за процесния обект на който тя е наемател. При това положение съгласно общите условия ответницата се е задължила да изплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия в сроковете и по начините определени в последните и при неплащане в срок на дължимите суми, съгласно чл.127 ал.1 от Общите условия, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

3

Видно от приложените и издадени на ответника фактури последната е консумирала ел.енергия на обща стойност 111,15 лв., която сума не е заплатена от нея, въпреки че тя е била задължена, съгласно чл.11 т.1 от Общите условия.

Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане в посочения размер. Законна лихва следва да се присъди върху главницата посочена по-горе, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Установено е по безспорен начин, че ответницата е изпаднала в забава, тъй като не е изплатила дължимите суми в сроковете посочени в Общите условия, затова се дължи обезщетение за забава, което видно от документите по делото е в размер на 8,88 лв. и в този размер следва да се признае вземането.

При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца разноски в общ размер на 250,00 лв., от които 175,00 лева – разноски от съдебното производство съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК, и 75,00 лв. – разноски от заповедното производство по ч.гр.д.№ 131/2021 г. по описа на ТгРС.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от ищеца „ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, ЕИК 123526430 чрез юрисконсулт С.П. ПРОТИВ Ж. Т. ИВ. от гр.Т., обл.Х., *************************** с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че е налице вземане от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив към Ж. Т. ИВ. от гр.Т., обл.Х. в размер на: 111,15 лв./сто и единадесет лева и 15 стотинки/ представляващи стойността на консумирана от потребителя ел.енергия за периода 04.04.2020 г. – 03.08.2020 г.; 8,88 лв./осем лева и 88 стотинки/ представляващи стойността на лихва за забава 4 за периода 10.06.2020 г. – 21.04.2021 г.; както и законната лихва върху горепосочената главница от момента на подаване на заявлението – 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца сумата от 250,00 лв.

/двеста и петдесет лева/, от която 175,00 лв./сто седемдесет и пет лв./ разноски по делото от настоящото производство и 75,00 лв. /седемдесет и пет лв./ разноски по ч.гр.д. № 131/2021 г. по описа на ТгРС.

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5