Решение № 159 от 17.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900316 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. М. З. с ЕГН ********** и А. М. З. с ЕГН ********** с адрес и на двамата от **************, срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 200000 лева, представляващи обезщетение за обезвреда на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М.И.З. с ЕГН **********, починала вследствие на ПТП, настъпило на 11.10.2021г. в гр.Букшан-DN 61, окр. Гюргево, Румъния, по вина на водача на л.а. „Форд“ с регистрационен номер ***** - Я. Я., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №******, издадена от ответното застрахователно дружество, с начална дата на покритие 16.05.2021г., прекратена на 01.12.2021г., сумата от по 5722 лева, представляваща законната лихва върху главниците съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 10.02.2022г., до 22.05.2022г., ведно със законната лихва съгласно чл.429, ал.3 от КЗ върху главницата от 200000 лева, считано от предявяване на иска – 23.05.2022г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва съгласно чл.497, ал.1, т.

1 от КЗ върху застрахователното обезщетение по чл.429, ал.2 от КЗ в общ размер на 205722 лева, считано от 05.03.2022 г. – датата, на която изтичат 15 работни дни от предявяване на претенцията, до окончателното изплащане.

1

В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило на 11.10.2021г. в 01,45 ч. в окръга на населеното място Букшан – DN 61, окр. Гюргево, Румъния по вина на Я. Я., управлявал л.а. „Форд с рег. ***** без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Поради шофиране с несъобразена скорост последният е загубил контрол върху автомобила, навлязъл в насрещната лента и се ударил в движещия се в обратна посока т.а. марка „Скания“ с рег. ***** и полуремарке с рег. *******. В резултат на ПТП е причинена смъртта на майката на ищците М.И.З., явяваща се пътник на задна седалка в л.а. „Форд“ с рег. *****. По случая е образувано наказателно производство пред съда в Болинтин Вале, Румъния. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица №******, издадена от ответното застрахователно дружество, с начална дата на покритие 16.05.2021г., прекратена на 01.12.2021г. Загубата на родна майка за ищците е невъзстановима травма, предвид изключителната им близост и факта, че те не познават другия си родител. Ищците са живеели с майка си в общо домакинство и тя се е грижела за тях морално, емоционално и финансово.

Нелепата й смърт настъпила докато тя се прибирала от чужбина, където в продължение на месец и половина е полагала труд, за да помогне на децата си.

По този начин ищците са загубили единствената си опора. Понастоящем ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в безсъние, главоболие и тревожност, имат здравословни проблеми и са ограничили социалните си контакти, изпитват страх за останалите си близки. По предявената на 07.02.2022г. застрахователна претенция застрахователят се е произнесъл с отказ, поради което се прави искане за ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за неоснователност на исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, причинната му връзка със смъртта на пострадалата и твърдяните от ищците вреди. Оспорва твърденията за изключително близки отношения помежду им и понасянето на болки и страдания от загубата. Формалната родствена връзка между ищците и починалата сама по себе си не е основание за присъждане на обезщетение, като твърди, че към датата на ПТП отношенията им са били прекъснати. Противно на твърденията на ищците, че майка им е била тяхна финансова опора, от представените от самите тях документи е видно, че тя е била безработна и необразована (със завършен четвърти клас). Всички ищци са пълнолетни, като към момента на ПТП най-младият от тях е бил на 25 години, която възраст е достатъчна те да полагат грижи за себе си и да се самоиздържат самостоятелно. Размерът на претенциите се оспорва като завишен съобразно съдебната практика и принципа на справедливостта.

Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която съзнателно е продължила да се вози в МПС при смяна на шофьорите, въпреки че й е било известно, че Я. Я. е неправоспособен. Същата се е качила в МПС, въпреки че броят на пътниците е надвишавал допустимия за категорията брой и е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва да са дължими два типа лихва, като твърди, че анатоцизъм може да бъде предвиден единствено със закон и не това е смисълът на разпоредбите на КЗ.

Твърди, че дължи лихва единствено в случаите, когато пред него е образувана претенция, по която е представена банкова сметка и е изтекъл срокът за 2 произнасяне. Поддържа, че ищците не са сезирали дружеството с претенция по чл.380 от КЗ. Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице има за последица забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, в която поддържат, че пострадалото лице М.З. е спазила всички правила за движение по пътищата. Считат доводите в отговора на исковата молба за дискриминационни. Поддържат, че независимо че са променяли адресната си регистрация през годините, винаги са живели с майка си в общо домакинство, което обуславя силната им привързаност. Излагат, че забава на кредитора по чл.380, ал.3 от КЗ е налице само, ако неплащането на дължимото обезщетение се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка.

В случая то се дължи на неоснователно изискани от застрахователя допълнителни документи.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа вече релевираните възражения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 07.10.2024г. осъдителна присъда №9/2024г. по НОХД №5355/192/2021г. по описа на Съда в град Болинтин Вале, Румъния, Я. Ю. Я. с ЕГН **********, е осъден за непредумишлено убийство на М.З. в резултат от виновно причинено от него на 11.10.2021г. в района на гр. Букшан – DN 61, окр. Гюргево, Румъния, ПТП при управление на л.а. „Форд с рег. № *****, без да притежава свидетелство за управление за нито една категория превозни средства.

От представеното по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че ищците са низходящи от първа степен на починалата М.И.З. с ЕГН **********.

По делото не е налице спор, че л.а. „Форд с рег. №***** е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица №******, издадена от ответното дружество, с начална дата на покритие 16.05.2021г., прекратена на 01.12.2021г.

По предявената от ищцата на 10.02.2022г. застрахователна претенция липсват данни за изплатено обезщетение. Налице е само произнасяне с искане за представяне на писмени доказателства.

За установяване на твърдяните от ищците неимуществени вреди е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г.А.Г. (съсед на А. З. и С.С.С. (съжител на Д. З.). От показанията им се установява, че ищецът А. живеел с майка си до нейната смърт и поддържали много добри отношения. Помагали си финансово, материално и морално.

Ищецът никога не е работил поради увреждане на ръката от дете, бил издържан от майка си. Понастоящем периодично е подпомаган от братята и сестрите си. След инцидента създал семейство, очаква дете. Ищецът много тежко преживял случилото се с майка му, изпаднал в паника, често я споменава и му липсва опората, която е имал в нейно лице. По отношение на ищеца Д. се установява, че приживе майка му била много грижовна към децата си, помагала им с всичко, включително финансово. Тя не работела, но му осигурявала средства от пенсията на брат му А.. След новината за смъртта на майка си Д. изпаднал в шок, не можел да спи, страдал мълчаливо, изпитвал 3 постоянна тревога. След около шест-седем месеца му олекнало, но все още много трудно преживява загубата. Приживе М. била главата на семейството, без нея семейните събирания не са същите.

От допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че ищците не страдат от психично разстройство в тесния смисъл на думата психоза. Налице са данни за Реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията, протрахирана депресивна реакция. Разстройствата в тази голяма група могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до нарушаване на социалното функциониране. Съгласно Скалата за жизнени събития със стресогенно въздействие загубата на близък човек е най-тежкият стресогенен фактор. В този смисъл случилото се е изиграло роля на остър стрес за освидетелстваните лица. Възникнало е психогенно разстройство с депресивни симптоми, по-ярко изразени в първите шест-седем месеца, характеризиращи се с безсъние и подтиснатост.

Времетраенето на депресивните изживявания при освидетелстваните отговаря на критерия за Протрахирана депресивна реакция /от един месец до две години/. Протрахираната депресивна реакция е в непосредствена причинноследствена връзка с ПТП от 11.10.2021 год. Към настоящия момент и при двамата освидетелствани няма данни за депресивни изживявания. Няма данни и за други психогенни разстройства. Те не били консултирани от специалисти и не се е налагало в нито един момент да приемат психотропни медикаменти.

Във връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване са допуснати гласни доказателства и комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза.

В показанията си свидетелите А. Р. И. и С. Н. Х., разпитани в качеството им на спътници на починалата по време на ПТП, еднопосочно заявяват, че М.

З. е пътувала с поставен предпазен колан, както и че нито тя, нито останалите пасажери са познавали двамата водачи на лекия автомобил. Последните им били представени като шофьори, които извършват превози от Белгия до България. Целта на пътуването била прибиране в страната след изтекли срокове на трудови договори.

От заключението на комплексната СМАТЕ се установява, че според установените данни за техническото снабдяване на л.а.„Форд Галакси", към момента на регистрация в страната и при производството му, той е бил снабден със седалки за превоз на 6 пасажера и един водач, които места са снабдени с триточкови инерционни колани, намаляващи значително риска от съприкосновение на телата на пътниците с интериора на автомобила при настъпване на челен удар. При конкретното пътно-транспортно произшествие от 11.10.2021 г. при М.З. е установена съчетана травма (множествена, политравма) с водеща причина за смърт черенно-мозъчна травма. Черепномозъчната травма се е изразявала във фрактура на черепа с разместване и кръвоизливи под мозъчните обвивки и контузия на мозъка. Установените травми имат характеристиките на получени в резултат на удари в части от интериора на купето, доколкото е констатирано, че пострадалата е извадена от автомобила без признаци на живот. По делото липсват данни относно морфологичните характеристики и локализацията на евентуални външни увреждания, които да послужат за интерпретация и съпоставка на контактните повърхности от страна на тялото и твърдите предмети. Обикновено предпазният колан задържа пътуващите в относително статично положение 4 към седалките и предпазва отклоненията и съответно съприкосновението с детайли от купето в предно задно направление при челен удар. При странични удари, при обръщане или завъртане на автомобилите, при значителни деформации по купето, не би могло да се разчита в голяма степен на коланната протекция. В механизма на произшествието в случая има поне два етапа с възможност за получаване на тежки директни и инерционни увреждания по тялото, в частност на главата. Това са моментите на сблъсъка с другото превозно средство и с терена при завъртането на автомобила на лявата си страна. Предвид обичайната анатомична подвижност на главата и съобразно динамиката на конкретния инцидент механични въздействия водещи до тежка черепно-мозъчна травма може да възникнат и с поставен предпазен колан, особено при пътник, заемащ позиция в ляво.