Решение № 58 от 27.02.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Тетевен, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Г.а при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Г.а Гражданско дело № 20234330100764 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл..26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП ,обективно съединен с иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД

Подадена е искова молба от М. А. М. от Г.И. , чрез адв. Л. И. А. от САК срещу

„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ХХХХХХ, гр. ххххххххх, представлявано от В. А. Г., , А. Ч. Д., , Н. Г. С., Л. Т..

В исковата молба се твърди ,че на 14.11.2019г. между ищеца ми и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е подписан договор за потребителски кредит №7001083241 от 14.11.2019г. за сума в размер на 1300 / хиляда и триста / лева за срок от 24 /двадесет и четири / месеца до 15.11.2021 г. Ищецът е изплатил изцяло дължимата сума по процесния договор за потребителски кредит №7001083241 от 14.11.2019г. в размер на 2619,71 лв. Счита ,че договорът е недействителен поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, евентуално за прогласяване на нищожни, като противоречащи на добрите нрави на съдържащите се в договора клаузи за ГПР и оценка на риска , претендира се и сумата от 1319.71лв, представляваща недължимо платена от ищеца ми сума по процесния договор за потребителски кредит.

Видно било от чл. 8 от договора, кредитът е бил отпуснат "под Форма на разсрочено плащане” за стока или услуга или при свързани договори за кредит:неприложимо при потребителски кредит за общо ползване, за застраховка BANK ПАКЕТ 3 + СМЕТКА с цена на тази услуга - 227.76 лв.: за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА с цена -239.77 лв.. за еднократна такса за оценка на риска с цена 212.10лв.. като посочения в чл. 10 в договора обща сума, дължима от потребителя ПРИ размер на кредит от 1300лв. е 2619,71 лв. или повече от двоен размер от реално получената сума. Счита, че сумите, заплатени от ищеца за застраховките, подлежат на връщане, ако не са платени 1 на застрахователя от ответното дружество, съгласно чл.7.2.2. от процесния договор.

По отношение на таксите се твърди ,че в чл. 7. 1 от договора било записано, че: Еднократната такса, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски... съгласно погасителния план”. В противоречие с това, в чл. 17 от договора, който е установен с цел изрично да регламентира таксите по договора, било записано, че: " При сключването на този договор, потребителят не дължи нотариални, банкови или други такси, освен таксите, посочени в тарифата към този договор”/ каквато тарифа по договора липсва/.Поради което за потребителя е неясно и неразбираемо защо клауза относно дължима по договора такса не е посочена в изричния за това чл. 17 от договора, а е посочена в текста на чл. 7. 1. дали тази такса се включва в обшия му размер или не, дължат ли се за тази такса лихви или не: в какъв ред става погасяването и с оглед компонентите на общото задължение.Неяснотата и противоречието в договора относно таксата "оценка на риска” било отделно основание, което води до недействителност на договора. Счита ,че Договорът за потребителски кредит е недействителен и поради това, че представения в него погасителен план не посочва как се разпределя вноската между различните неизплатени суми и няма разбивка, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните разходи, с което кредиторът не е изпълнил изискването на чл. П.ап. 1,т. 11 ит. 12 от ЗПК.

Процесния договор не отговарял на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, както и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както е изискването на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК. Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.

Твърди се ,че извън предоставения потребителски кредит е възстановим за 24 месеца, ищецът не е получил друга услуга, а в сключения потребителски договор са включени клаузи за заплащане на значително поголямо от обичайното възнаграждение, завишено с допълнителни разходи за допълнителен пакет услуги, с което пък е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС № 426/2014г., а именно: да не надвишава 50%.Твърди се ,че налице е съглашение във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди ,че съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. В случая не били налице уговорени индивидуално клаузи, доколкото договора не е изготвен предварително. Налице е неравноправно третиране на икономически по 2 слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг .счиат ,че клаузата за възнаградителната лихва е валидна, ако отбелязания процент от 28,49% е верен. Ищецът е усвоил изцяло сумата по заема в размер на 1300 лева, но счита, че не е дължал разликата до общо дължимата по кредита в размер на 2619,71 лв., тъй като това било в нарушение на добрите нрави, внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността, липса на еквивалентност на престациите и са в ущърб на кредитополучателя, поради което са нищожни.

Счита, че е налице скрита лихва, която не е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в договора като лихва. Счита, че по този начин се нарушават добрите нрави.

Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР, както и клаузата за еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит, противоречат на добрите нрави, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни.

Процесният договор противоречи на Закона, на добрите нрави, липсва еквивалентност на престациите. не е договорен индивидуално.

Твърди ,че в случая, процесният договор за кредит не е индивидуално договорен. Индикация за това била липсата на еквивалентност на престациите, а също така, от постановени по идентични случаи съдебни решения е видно съвпадение на уж индивидуално „уговорени" клаузи и номера на членове в процесиите договори, в които са „уговорените“ спорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, доверителят ми заявява, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между него и ответното дружество, от което следва извод, че не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не би и могъл да влияе, гъй като практиката на тези дружества за небанкови бързи кредити е да се възползват от необходимостта от парични средства на лица, които по една или друга причина не могат да ползват услуги на банкови институции при условия в пъти по-добри.

Ищецът бил лишен от възможността да влияе по какъвто и да е начин на ответната страна, не би и могъл, тъй като е по-слабата страна в оборота, а са му се предоставили условия, които или приема и получава кредит или не приема и не получава.

Моли съдът да постановите решение, с което да прогласи нищожността на ЦЕЛИЯ договор за потребителски кредит №7001083241 от 14.11.2019г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, алтернативно да прогласите нищожността на клаузите за ГПР и оценка на риска и да осъди ответника да върне надплатената от ищеца сума в общ размер на 1319,71 /хиляда триста и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, която сума надвишава размера на отпуснатата му такава като кредит по процесния договор .

3

В законово установеният срок е подаден отговор от ответника , в който се пояснява ,че процесния договор за кредит не е сключен под общи условия, съответно такива не са предоставяни като отделен документ на потребителя.

Всички условия касаещи заемното и застрахователното правоотношение възникнало между Банката като кредитор/застрахователен агент и ищеца се уреждат от подписания между страните Договор за потребителски кредит № 7001083241 от дата 14.11.2019г. и приложените към него задължителни документи изискуеми съгласно ЗПК и Кодекса на застраховането.

По отношение на сключената застраховка: Неоснователни са твърденията на ищеца, относно нищожност на застрахователните премии. ЗПК разглежда и т.нар. допълнителни услуги, които потребителят може да поиска и да получи при кандидатстването за кредит, по специално закона визира застрахователните услуги. В този смисъл е § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в чл. 25, ал.

5 от ЗПК и др. Допълнителните услуги се предоставят с отделен договор за услуга и често от лице различно от кредитора. Застрахователната премия е цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от потребителя (застрахованото лице). В искането за откриване на договорни отношения потребителят - длъжник изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.3. от договора за кредит потребителят изрично възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (Общия размер на кредита), касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Единствено стойността на застрахователната премия, която се финансира от Банката е елемент от главницата по кредита, но това е финансов елемент, който няма нищо общо със застрахователния договор.Съгласно чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка и само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор. В чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“ ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс, включващ размера на застрахователните премии, и формиращ общия размер на кредита - главница. Застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице). В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на тази допълнителна услуга - застраховка. В Общият размер на кредита е включена отпуснатата сума по сметка на кредитополучателя и застрахователната премия, в тази връзка ищеца не правилно изчислява процента на ГПР, като включва застрахователната премия като разход към кредита. Разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита. В процесния договор за кредит са описани ясно и разбираемо разходите по кредита, които потребителят трябва да плати, а именно: Член 7.1. - еднократна такса за оценка на риска в размер на 270,46 лв.

;Член 9.1 - годишния лихвен процент в размер на 31,95%В разходите свързани с кредита не влиза застрахователната премия, която не е 4 задължителна за потребителя, за да получи кредита, но стойността на същата е ясно показана в чл. 7.1. Твърди ,че сключването на процесиите застраховки не противоречи на добрите нрави и кредитополучателят е дал изричното си съгласие плащането на застрахователните премии да бъдат финансирани от кредитора. Застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит в съответствие с разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като по този начин процесиите суми формират стойността на отпуснатия кредит. По отоншение на твърдението за нарушаване на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК - събиране на такси свързани с усвояването и управлението на кредита.