Определение № 389 от 30.09.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Кюстендил, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20241500600457 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал.4-8 НПК.

И. В. Б. от гр. Дупница, Кюстендилска област обжалва определение № 236 на Дупнишкия районен съд от 16.08.2024 г. по НЧД № 653/2024 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление от 05.08.2024 г. на прокурор при Кюстендилската районна прокуратура, ТО- Дупница, издадено на осн.

243, ал.1 т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното производството по ДП №764/24 г. по описа на КнРП, ДП №190/2024 г.по описа на РУ на МВР- Дупвница. С посоченото постановление КнРП е прекратила наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216, ал.1 НК с мотива, че не е налице престъпление. В мотивите си КнРП е изтъкнала мотиви и за липса на престъпление по чл.323, ал.1 НК.

В жалбата са изтъкнати доводи за осъщественост на деяние по чл.323, ал.1 НК, като се сочи, че св. Г.Г. като собственик на сгради в ПИ №242 в кв.12 по плана на с.Бадино, Кюстендилска област, който бил държавна собственост, е изградил нов обект в чужд имот, с което е осъществил самоуправни действия, както и е изрязал клони от 3 броя плодни дървета в друг негов съседен имот, с което е осъществил перстъпление по чл.216 НК. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение на ДнРС, както и на постановлението на КнРП и за връщане на делото на ДП със задължителни указания по прилагането на закона.

Районна прокуратура Кюстендил- ТО Дупница не е изразила становище по жалбата.

КнОС, след проверка на материалите по посоченото дело, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал.6 НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да прекрати наказателното производство, образувано срещу 1 неизвесетен извършител за евентуални деяния по чл.323, ал.1 НК и чл.216 от НК, КнРП е приела следното:

Жалбоподателят Б. черпи права върху ПИ – 242 в кв.12 с площ от 1 105 кв.м по плана на с.Бадино заедно с брат си Г. Б. с въз основа на

№28/18.10.2011 г., а върху ПИ XII- 184 в същия квартал с площ 1 970 кв.м.- с нот. акт № 74/01.12.2011 г.

Св.Г.Г. с нот. акт № 168/08.12.2023 г. е признат за собственик на основание изплатени дялове на правоимащи лица, разпределени им по реда на чл.52, ал.2 ППЗСПЗЗ на едноетажна животновъдна сграда- овчарник със застроена площ от 348 кв., находяща се в УПИ- VII-182 и УПИ- VIII-182 в същия квартал. Посочените УПИ са съседни на УПИ XII- 184, записан на И. и Г. Б.и.

В посочения нотариален акт изрично е посочено, че УПИ- VII-182 и УПИ- VIII-182 са записани като държавна собственост- стопански двор на АПК, И. Б. и Георгги Б..

В скица №121/ 29.05.2023 г. на Община Бобошево УПИ- VII-182 и УПИVIII-182 са записани на името на И. и Г. Б.и.

В УПИ- VII-182 и УПИ- VIII-182, както и в съседни УПИ- IX-182 и УПИ- Х-182 са изградени сгради, собственост на св.Г., представляващи овчарници, които преди придобИ.ето им от Г., били сообственост на бившето ТКЗС. Св.Г. ги ползвал от 2003 г. През 2023 г. започнал ремонт на покрива на съществуващия овчарник, за което е уведомил общинската администрация в Община Бобошево със заявление № 885/27.03.2023 г.

В тази връзка Кмета на община Бобошево назначил комисия за проверка на случая, която издала акт от 27.03.2023 г., в който е описано, че в имота има изграден каменен зид от стопанска постройка, с височина от 0,50 м до 1,80 м.

В югоизточната част на зида, който е с височина 1,30м са поставени дървени греди за направата на навес с размери 8,20 м/6.00 м. Върнат е отговор на заявителя, че ремонта се извършва в собствен имот.

Междувременно св.Г., оспорвайки собствеността на Б. върху терените, считайки, че същите са държавна собственост, предявил иск пред ДнРС, по който е образувано гр.д. №1640/23 г.

През м.феврури 2024 г. св.Г. отново предприел извършването на ремонт на покрива на овчарника, тъй като покрива протичал, а овцете трябвало да бъдат на сухо. По време на ремонта изрязал част от клоните на 3 дървета, намиращи се в имота на Б., тъй като клоните им опирали покрива му.

На 23.02.2024 г. св.Б. подал сигнал в прокуратурата, като посочил, че в неговия собствен имот са му отрязани 3 броя овощни дръвчета. Бил извършен оглед на местопроизшествие на 20.06.2024 г. и било установено, а и св.Г. не отрича, че е отрязал клони на 3 броя сливи, надвисвали над неговата сграда, тъй като пречели на поставянето на новия покрив. От приложения фотоулбум към огледния протокол се установява, че дръвчетата не са унищожени, а само са отрязани клоните надвиснали над прилежащия терен на ползваната от св. Г. сграда, представяваща овчарник, които са с различна дебелина, като това действие е извършено с цел безпрепятственото извършване на предприетите от него ремонтни дейности.

КнРП е приела, че с отрязването на клоните св. Г. не е извършил 2 неправомерни действия, респ. не е налице състава на престъплението по чл.

216, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна. Обсъден е и въпроса дали деянието не съставлява престъпление самоуправство съгласно нормата на чл.

323, ал. 1 от НК, като е прието, че такова не е налице, тъй като св. Г. е предприел действие по отремонтиране на покрив на съществуваща вече сграда, която е негова собственост.

Предвид гореизложеното КнОС намира атакувания съдебен акт за правилен и същият следва да бъде потвърден по следните съображения:

Правилно и обосновано ДнРС е приел, че с отрязването на клоните на 3 броя дървета, намиращи се на 50 см от сградата, собственост на св.Г., последният не осъществил престъплене от общ характер. Това е така, тъй като от една страната- въпросните дървета не са унищожени, а от друга- видно е и от огледния протокол , че са отстранети клони, пречещи на Г. да извърши ремонта на покрива на овчарника. В тодзи аспект извода на ДнрС за липса на престъпление от общ характер по чл.216 от НК са законосъборазни.

Не се споделя и довода за наличието на самоуправни действия от страна на Г., респ. за осъществе на престъплението самоуправство по чл.323, ал.1 НК. Това е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани. Затова негов субект може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение- извършител или пострадал. То се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона.

В настоящия случай спора между страните, за който има образувано цитираното по- горе гражданско дело, е относно собствеността на терена, върху който е построен овчарника, но не е върху самата сграда. Несъмнено св.Г. като собственик на сградата към момента на ремонта разполага с възможността да я поддържа и ремонтира, което и е сторил. Твърдението на изграждане на каменен зид и искането наказателният съд да се произнесе относно собствеността на сградите не е свързано с предмета на доказване в настоящето производство. Този въпрос следва да се реши от гражданския съд, доколкото има образувано висящо дело.

(Настоящият състав обаче не може да не подчертае недоумението си от ангажирането на държавен ресурс и финансови средства относно решаването на претенции, попадащи в обхвата на гражданското правораздаване. Очевидно е, че жалбоподателя прави опит със средствата и механизмите на държавното обвинение да решава граждански спорове за собственост, което е недопустимо).

По тези съображения постановлението на КнРП- ТО Дупница е обосновано и законосъобразно. Изводите на ДнРС относно липсата на виновно извършени деяния са правилни, като този съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 НПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 236 на Дупнишкия районен съд от 16.08.2024 г. по НЧД № 653/2024 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление от 05.08.2024 г. на прокурор при Кюстендиската районна прокуратура- ТО Дупница, издадено на осн. 243, ал.1 т.1 НПК вр. чл.

24, ал.1, т.1 НПК за прекратяване на наказателното производството по ДП №190/2024 г.по описа на РУ на МВР – Дупница за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.216, ал.1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4