Определение № 635 от 09.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай С.

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500368 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Р. Н. Р., вписан в АКПловдив, пълномощник на ищeца Х. С. Б., с ЕГН **********, против Определение №630/15.01.2026 г., постановено по гр. дело № 21187/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с., с коeто е оставена без уважение молба, с вх. №128580/12.12.2025 г. от адв. Р. Р., пълномощник на ищeца Б. с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №5242/28.11.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Поддържа, че с ДВ бр.14/18.02.2025 г. е изменена Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с направената промяна било преодоляно противоречието с европейското законодателство, установено в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Излага подробни доводи, че следва да се присъждат разумни и пропорционални разноски. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който да се определи размер на адвокатското възнаграждение в размер на 527,29 лв. с ДДС, дължимо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и адвокатското възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, дължимо от „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците по частната жалба „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника юрк. М. З. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез пълномощника гл. юрк. Д. К., заявяват становище за неоснователност на частната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, 1 поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Х. С. Б., с ЕГН ********** чрез пълномощника адв. Р. Р. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК 202513690, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за заем № 5236693/27.09.2024 г. е недействителен на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и срещу второто ответно дружество за признаване за установено, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство № 5236693 е нищожен, поради липса на основание, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник – адв. Р. Р. с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.11.2024 г.

С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявените от ищеца искове, като е осъдил всяко от ответните дружества да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото на осн. чл.

38 ЗАдв. в размер на по 150 лв. с ДДС /адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е в общ размер на 300 лв. с ДДС (153,39 евро с ДДС)/.

По молба на пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение №630/15.01.2026 г., постановено по гр. дело № 21187/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с., с което е оставил искането без уважение.

Настоящият съдебен състав намира определението за правилно.

В случая пред първата инстанция е направено искане от адв. Р. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. (в редакцията ДВ, бр. 97 от 2012 г.), относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр.

14 от 2025 г.), която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения.

При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия /така напр. Определение № 1071 от 04.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо изложените от адв. Р. доводи, че съдът следва да приложи Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа са неоснователни. Съдът не е обвързан от размерите по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявения иск, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството 2 на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия.

В случая са били разгледани два обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с обща цена 1004,69 евро/1965 лв. Защитата на ищеца е осъществявана от адв. Р. посредством подаване на исковата молба, молби за отстраняване на нередовност на исковата молба, без явяване и участие в откритите съдебни заседания по делото, като са подадени две молби преди откритите заседания по делото.

Определеният от първоинстанционния съд общ размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. от 300 лева с вкл. ДДС/153,39 евро с ДДС съответства на вида и броя на предявените искове и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещните страни адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела от този вид, като по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Материалният интерес в случая не се отразява на фактическата и правната сложност на делото, като в проведените открити съдебни заседания пълномощникът на ищеца не е взел участие. Въззивният съд намира, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №630/15.01.2026 г., постановено по гр. дело № 21187/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3