Определение № 1565 от 26.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1565 гр. Варна, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н.й Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500318 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на община Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3827/30.10.2024 год., постановено по гр. дело № 2023...0101200 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което е отхвърлен предявен от въззивника Община Варна срещу Н. И. Р.; И. Н.

Р. и К. Н. Р.а, тримата от гр. Варна отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците Н. И. Р.; И. Н. Р. и К. Н. Р.а не са собственици на 393 кв. м ид. ч. от недвижими имот, находящ се в гр. Варна, район М...т, ж. к. „В...“, 4 микрорайон, съставляващ ПИ с идентификатор ... по КККР на гр. Варна, целият с площ 923 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 131, кв. 7, при граници на имота: ПИ ...; ПИ ...1.308; ПИ ...;

ПИ ... и ПИ ..., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и неизаконосъобразно, постановено е в наруешение на материялния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, както и до игнориране на представени от въззивника доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Въззивникът навежда, че е собственик на 393 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор ... по КККР на гр. Варна, въз основа на приложена регулация, чрез доброволното им и безвъзмездно предаване от ответниците и въз основа на давностно владение. Позовава се на чл. 2, ал. 1, т.

1 от ЗОбС и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС, вр. чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища, улиците, булевардите са общинска собственост.

Оспорен е изводът на първоинстанционният съд, че ПУП – ПРЗ от 2007 год. е такъв по чл. 16а от ЗУТ, тъй като не били променяни вътрешните 1 регулационни линии на имота. Въззивникът твърди, че с регулационния план от 1993 година, (а не както погрешно е прието от районния съд със ЗРП от 1986 год.) имотът ответниците е включен (урегулиран) в съсобствен парцел I – 5, 6, 131, а с ПУП от 2007 год. са отредени самостоятелни УПИ за всеки един о т съсобствениците в общия парцел I – 5, 6, 131, при което вътрешните регулационни линии са промченени, но уличната регулация (най-вече в процесната част) се запазва същата. С изменението от 2007 год. на ПУП, на ответниците е отреден УПИ ..., кв. 7 по ПУП на кв. В..., 4 – ти микрорайон, с площ 530 кв. м., като разликата се придава към улична регулация. Твърди още, че одобрената през 2008г. КК напълно съвпада с границите на новосъздадения УПИ ... с площ 530 кв.м. КК не е обжалвана от страна на ответниците и е влязла в сила. Така одобрената кадастрална- карта отразява съществуващите на терена материализирани граници и свидетелства за приложена регулация, като според § 22 от ЗР на ЗУТ, п одробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на дължимите суми по договорите по чл. 17, ал. 3, когато такива се предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър. При положение, че горните условия не са изпълнени, то кадастралната карта следва да отразява имота в неговите съществуващи имотни граници. Излага, че в случая суми не са били заплащани, тъй като ответниците доброволно и съзнателно са се „отдръпнали“ и са разпрострели владението си само до границите, определени с РП от 2007г., т. е., безвъзмездно са предоставили (дарили са) на Община Варна придадените към улицата идеални части от своя имот. В тези граници имотът на ответниците е нанесен в кадастъра и вписан в кадастралния регистър, с което изцяло са изпълнени условията на § 22 от ЗР н а ЗУТ, в редакцията му към датата на одобряване на КК , при което и подробният устройствен план се счита за приложен. Не е съобразено от районния съд, че за уредените сметки по регулация свидетелстват, както множеството молби от ответниците до общинската администрация, включително и заявления за издаване на скица от 04.10.2007г. и за издаване на разрешение за строеж от 04.09.2008г., така и извършената с урегулирания поземлен имот сделка по нот. акт № 76 от 2009г., като в цитираните документи заявителите – ответници по иска за собственост – сочат, че са собственици на УПИ ..., отреден с плана от 2007г., а не на имот с пл. № 131 по кадастралния план. Едва през 2019г., т. е., 11 години след одобряване на КК и след реализираното строителство в урегулирания имот ответниците решават, че материализираните граници съответстват на имотните и подават в СГККВарна искане за изменение на КК. След възражение на Община Варна кадастралната карта е изменена, но с вписването на Община Варна като съсобственик на имота – на ПИ с идентификатор ... по КК на гр. Варна, в конфигурацията му след изменението на КК от 2019 год. Ответниците не само не са се противопоставили на вписването в кадастралния регистър на Община Варна като съсобственик на имота, а нещо повече – предприели са действия за прекратяването на съсобствеността между тях и общината като са подали и заявления в този смисъл. Последното отново сочи на ясното им съзнание, че владеят имота в неговите граници по действащата регулация, а не по имотните 2 по граници по КП, както се домогват да докажат в настоящия исков процес.

Твърди се също, че неправилно са анализирани и гласните доказателствени средства относно изградената в имота ограда, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, като според въззивника доказателствата по делото дават основание за извод, че оградата е незаконна и е изградена много след 1982 година.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът на Община Варна да бъде уважен.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите – ответници по иска – Н. И. Р.; И. Н. Р. и К. Н. Р.а, чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения по наведените в жалбата оплаквания.

В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Въззивният съд, след като се запозна с делото, констатира, че исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК и по – конкретно – налице са противоречиви и неясни твърдения, както и несъответствие между обстоятелствена част и петитум.

В исковата си молба и последвалите я три уточняващи молби – от 21.02.2023 год.; от 24.10.2023 год. и от 09.01.2024 год. (съответно на л. 122, на л. 208 и на л. 210 от делото на РС-Варна) ищецът Община Варна е навел твърдения, че е собственик на две реални части от имот с идентификатор ... по КК на гр. Варна съгласно изменението й от 2019 год., въз основа на приложена регулация, чрез доброволното им и безвъзмездно предаване от ответниците и въз основа на давностно владение, които реални части неправилно са заснети като част от имот с идентификатор ... по действащата КК на гр. Варна (след изменението й от 2019 год.), вместо като част от собствените на Община Варна имоти с идентификатор ... и с идентификатор ...1..... Реалната част от поземления имот с идентификатор ... по КК на гр.

Варна (съгласно изменението й от 2019 год.), която неправилно е заснета в КК като част от този имот, вместо като част от собствения на Община Варна имот с идентификатор ... по КК на гр. Варна е показана на скицата на л. 259 от делото на РС-Варна, заключена между точките 6; 7; 10; 13; 5; 1 и 12, а реалната част от имота с идентификатор ... по КК на гр. Варна, която неправилно е заснета в КК като част от този имот, вместо като част от собствения на Община Варна имот с идентификатор ...1.... е показана на същата скица на л. 259 от делото на РС-Варна, заключена между точките 12; 4 и 1 - в този смисъл са уточненията на ищеца в молбата му от 09.01.2024 год.

Тези твърдения сочат на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по-точно – на два обективно кумулативно съединени иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с предмет – реални части от собствени на ищеца поземлени имоти, които реални части поради грешка неправилно са заснети като части от съседния имот – в случая неправилно са заснети като части от собствения на тримата ответници съседен 3 имот с идентификатор ... по действащата КККР на гр. Варна.

Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустимо да се предяви като ревандикационен или като положителен установителен иск за собственост относно спорната реална част от имот, заснета погрешно като част от съседен имот, но не и като отрицателен установителен иск за собственост. Поради това и наведените от ищеца твърдения за факти, с които той обосновава правото си на собственост върху процесните реални части, описани по – горе, не съответстват на отправения петитум – отрицателен установителен иск за собственост на 393 / 923 ид. части от ПИ с идентификатор ... по действащата КККР на гр. Варна.

Отделно от това следва да се изтъкне, че са налице и наведени от ищеца противоречиви и взаимно изключващи се твърдения – от една страна твърди, че той е собственик (въз основа на регулация и давност), на процесните реални части, които погрешно са заснети като части от съседния имот, а от друга твърди съсобственост, заедно с ответниците, върху имот с идентификатор ... по действащата КККР на гр. Варна в конфигурацията му след изменението й през 2019 год. Изменението на кадастралната карта в една или друга насока, респ. вписването в кадастралния регистър на един правен субект като съсобственик на даден имот не създава съсобственост, в какъвто смисъл са част от твърденията и доводите на ищеца. Поради това е небходимо ищецът ясно и недвусмислено да заяви дали твърди, че е собственик на процесните реални части, погрешно заснети като части от съседния имот – ПИ с идентификатор ... по действащата КККР на гр. Варна или твърди съсобственост заедно с ответниците върху имот с идентификатор ... по КККР на гр. Варна. В случай, че твърди наличието на съсобственост върху ПИ с идентификатор ... по КККР на гр. Варна заедно с ответниците, ишецът следва да наведе твърдения за факти как е възникнала съсобствеността върху имота между него и ответниците, като съобрази, че изменението на кадастралната карта в една или друга насока, респ. вписването в кадастралния регистър на един правен субект като съсобственик на даден имот не е юридически факт, който има за последица възникването на съсобственост върху този имот, т. е., вписването в кадастралния регистър не му придава качеството съсобственик.

След внасяне на горните уточнения – в случай, че ищецът не твърди да е съсобственик на имота с идентификатор ... по КККР на гр. Варна заедно с ответниците, а е собственик на процесните две реални части от имота по регулация и по давност (в какъвто смисъл са част от наведените от него твърдения), ищецът следва да посочи начална дата на твърдяното давностно владение.

Горното налага исковата молба да се остави без движение и на ищеца да се дадат указания да изправи констатираните недостатъци на исковата си молба като уточни и конкретизира твърденията си и отправи и надлежен петитум/петитуми, които да съответстват на наведените в обстоятелствената част твърдения относно накърнените му субективни права, чиято защита претендира.

В случай, че ищецът твърди, че е собстветник на процесните реални 4 части, които погрешно са заснети като части от съседния имот с идентификатор ... по действащата КККР на гр. Варна, вместо като части от неговите имоти – ПИ с идентификатори ... и ...1...., следва да му се дадат и указания да индивидуализира надлежно спорните реални части като представи скица, на която тези реални части да бъдат подходящо и нагледно индивидуализирани, вкл. и означени в цвят, а по възможност и с приблизително посочване на площта им, тъй като препращането към скицата проект № 15-813313/05.09.2019 год., заявено в уточняваща му молба от 09.01.2024 год. не е достатъчно за надлежната им индивидуализация.

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/642b4990-bf5b-40d2-8613-394e393532e7