Определение № 20 от 27.02.2024, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 95/2024
- Вид
- Определение № 20
- Подписан
- 27.02.2024
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Иван Георгиев Шейтанов
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 244, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 и 75 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 и 75 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20 гр. Асеновград, 27.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Г. Шейтанов като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело № 20245310200095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.
Съдът, след като се запозна с материалите приложени по делото и постановлението на РП Пловдив, ТО Първомай от 09.02.2024г. установи следното:
Досъдебно производство-ДП№618/2022г. по описа на РУ Асеновград е образувано на 08.09.2022г. с оглед извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, а именно, затова, че на 25.04.2022 година, в град Асеновград, област Пловдив, е отправена закана с убийство спрямо В. Г. Б. от гр. Асеновград, обл.
Пловдив, като това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
След извършване на съответните процесуално следствени действия по делото, със заключително мнение от 08.02.2024г., същото е било изпратено по компетентност на ТО Първомай към РП Пловдив. С постановление от 09.02.2024г. на основание чл.
199, чл. 244, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1, т.6 от НПК, представителят на РП Първомай е спрял наказателното производство по ДП №95/2024г. по описа на РУ на МВР Асеновград.
В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка: В хода на разследването е установено, че към инкриминираната дата, пострадалата - св. В. Г. Б. живеела със съпруга си - св. П.Г.Б. и малолетното им дете на втори етаж от къща в град Асеновград, област Пловдив. На първия етаж, в същата къща, живеел първи братовчед на св. П.Б. - св. И.П.Б. и възрастната му майка. От дълги години, двете семейства не били в добри отношения и между тях често възниквали спречквания, като включително в някои от случаите били ангажирали и органите на полицията.
1
На 25.04.2022 г., вечерта, св. В. Б. слязла до избеното помещение, което се намирало зад къщата. Съпругът й и малкото им дете били в дома им. След като си свършила работата, св. В. Б. тръгнала от избеното помещение обратно към дома си. По същото време, св. И.Б. излизал от имота, но виждайки св. В. Б. започнал да й вика, че му били тропали и поискал да престанат, тъй като майка му не била добре. Св. В. Б. му отвърнала, че ако има някакъв проблем да се обръща на телефон 112. Тогава св. И.Б. се ядосал още повече и на висок тон отправил към нея закани, че ще ги изтрепе/избие, че ще ги вкара в гроба, ще ги зарови и никой няма да ги намери и пр., визирайки св. В. Б. и семейството й, като същевременно ръкомахал и я сочел с пръст, както и псувал.
Очевидци на думите му станали както св. П.Б., така и живущите в съседство свидетели Д.Б.С. и Б.Д.С.. Св. В. Б. се притеснила и изплашила и се прибрала в дома си, като се обадила на спешен телефон 112, като в хода на разговора съобщила за случилото се.
Малко по-късно на място пристигнали поЛ.йски служители, които предупредили писмено св. И.Б. по реда на чл. 65 от Закона за МВР. От своя страна, на 27.04.2022 г. св. В. Б. депозирала жалба в Прокуратурата, за което и след извършена проверка било образувано досъдебно производство.
В постановлението е цитирано и заключението на назначената в хода на разследването съдебно-психиатрични експертизи на пострадалата. От същото според прокурора, се установява, че по време на извършеното спрямо нея деяние същата е могла правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни показания за тях, ако желае. Според експерта, няма обективни данни изречените от св. И.Б. думи по отношение на пострадалата, да биха могли да възбудят основателен страх у нея от осъществяването им. Не са били установени от експерта и данни продължителният междусъседски конфликт на Б. да е довел до развитието на каквото и да е психично разстройство у пострадалата или да е наложил промяна в начина й на живот.
Изложената фактическа обстановка, според прокурора се установява от показанията на свидетелите В. Б., П.Б., Д.С. и Б.С., досежно съответно възприетото и изложено от всеки от тях, както и от приложените писмени и веществени доказателства и изготвената експертиза. По делото са цитирани и показанията на разпитания в качество на свидетел И.Б., който е отрекъл да е отправял закани и псувни спрямо св. В.
Б.. Показанията му в тази връзка, обаче не са кредитирани от прокурора, с оглед на това, че същите се опровергават от останалите възприети доказателства по делото.
При така възприетото, крайното становище на прокурора, че извършеното от св.
И.Б. на инкриминираната дата не осъществява състава на престъплението по чл. 144, ал.3 вр.ал. 1 от НК. Действително е установено от свидетелските показания по делото, че при инцидента, предмет на разследването, св. И.Б. е отправил словесни закани спрямо св. В. Б., че ще ги изтрепе/избие, че ще ги вкара в гроба, ще ги зарови и никой 2 няма да ги намери и пр., визирайки св. В. Б. и семейството й, придружени от псувни, ръкомахане и сочене с пръст. Въпросните закани обаче, според прокурора, макар формално изречени, няма как да бъдат приети за такива именно с убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Последното - с оглед на цялостната характеристика и развитие на инцидента, предвид и начина, мястото и поводът, по който са отправени (посоченото по-горе). За да е съставомерно посоченото престъпление, следва не само да са отправени (формално изречени) въпросните закани, но и същите да представляват и да могат да бъдат възприети от пострадалия именно като такива с убийство, а не с евентуално саморазправа, респективно да са могли да предизвикат основателен страх за осъществяването им. В случая, във връзка с така описаната фактическа обстановка, прокурора е приел, че липсват доказателства за горното. Предвид и това, прокурора е счел, че на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство и за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК следва да се прекрати.
Въпреки възприетото от прокурора по-горе, доколкото са наЛ. доказателства за отправени на инкриминираната дата закани от страна св. И.Б. спрямо св. В. Б., които последната е могла да възприеме като такива със саморазправа, т.е. срещу личността й по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК, то е прието, че са наЛ. данни за извършено престъпление, което обаче е от частен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал.
1 от НК — за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия (в случая - св. В. Б.), която следва да бъде подадена от него пред съответния районен съд, където е извършено престъплението (в случая Районен съд - Асеновград). Горното изключва намесата от страна на Прокуратурата, тъй като в случая липсват каквито и да е данни да са наЛ. основанията на чл. 49 от НПК. По изложените от прокурора по-горе причини св. И.Б. не е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
Против посоченото Постановление на РП Пловдив, ТО Първомай, е постъпила жалба от адв. М. Д. в качеството й на повереник на пострадалата В. Г. Б.. Същата е била заведена с вх.№2550/ 20.02.2024г. на РС Асеновград.От обжалваното постановление се установява, че то е от 09.02.2024г., като от приложените разписки за връчване се установява, че същото е било връчено на В. Г. Б. на 13.02.2024г. В този смисъл следва извода, че жалбата входирана на 20.02.2024г. е подадена в срок.
Предвид събраните по делото доказателства и изложеното от страна на повереника на В. Г. Б.. то следва извода, че тя има съответните права на пострадала по смисъла на чл.74 и 75 от НПК и като такава има право и правен интерес да обжалва прокурорския акт.
С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на прокуратурата относно спирането на наказателното производство, като се твърди че по 3 делото са наЛ. достатъчни доказателства относно виновността и съпричастността на И.Б. към престъплението по чл.144, ал.3 от НК. По същество се иска отмяна на обжалвания прокурорски акт и връщането на делото.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за спиране на наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Мотивите на съда са следните:
В действителност по делото за извършени необходимия обем процесуално следствени действия, които на този етап се явяват достатъчни за изясняване на обективната истина. Анализа на изложената от прокурора фактическа обстановка дава основание да се заключи, че в по-голямата си част тя отговаря на събраните по делото доказателства, но пък изводите, до които прокурора е достигнал, във връзка със съставомерността на извършеното престъпление по чл.144, ал.3 от НК ,се явяват неправилни, а и противоречиви. От една страна, от прокурора се приема, че на инкриминираната дата спрямо пострадалата има отправени закани от И.Б., които по съдържание съдържат изрази свързани със живота и на пострадалата, но пък се заключава, че тъй като те не били възбудили основателен страх у нея за осъществяването им не следва да се квалифицират като такива с убийство, т.е. липса на доказателства относно извършено деяние по чл.144, ал.3 от НК. Този извод на прокурора, ако се възприеме за обоснован, на практика се явява пречка за продължаване на наказателното производство, както такова от общ характер,а така и от частен характер. Въпреки това становище на представителя на държавното обвинение, че заканите не са възбудили основателен страх за тяхното осъществяване, то в следващия абзац от постановлението, се приема, че все пак те били възбудили такъв основателен страх, но пък, тъй като те не били насочени спрямо живота на пострадалата, а само спрямо нейната личност, са наЛ. съставомерните признаци на престъплението по чл.144, ал.1 от НК. Тази интерпретация на доказателствата нито се явява правилна, нито логична, нито пък подкрепена от събраните по делото доказателства. Безспорно е по делото, че от страна на И.Б. спрямо пострадалата са били отправени закани и то такива които реализират състава на престъплението визирано, както в старата, а така и новата редакция на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. За неговото осъществяване е необходимо да има отправени закани спрямо живота на пострадалия и те да са възприети от него като такива, като е достатъчно заканването да е могло да възбуди основателен страх за неговото осъществяване. Доказателствата по делото установяват, че всички тези елементи на състава на това престъпление по отношение на пострадалата са наЛ.. Даденото от страна на вещо Л. заключение по назначената СПЕ, че по делото няма данни, изречените от страна на И.Б. спрямо пострадалата думи, да са могли да възбудят основателен страх у нея от осъществяването им, не опровергава извода на съда относно съставомерността на 4 извършеното като такова по чл. 144, ал.3 от НК. Пълния прочит на обстоятелствената част на експертизата установява, че при извършената беседа и обследване на В. Б., вещото Л. е установило, че в резултат на отправените спрямо нея закани, тя се е чувствата уплашена и разстроена, но въпреки това не е предприела някакви по активни действия за отстъпление или бягство. В този смисъл, наред с другите обстоятелства, вещото Л. е установило, че по време на инцидента, по делото няма данни пострадалата да е изживяла силен стрес или да е изпаднала в последствие в психично разстройство.
Т.е. това наличната предпоставка, че отправените спрямо пострадалата думи са могли да възбудят основателен страх у нея от осъществяването им е наЛ.. Тези обстоятелства от обсъждането в експертизата са съществени, като те противоречат и на крайните извод на вещото Л., на което пък се е основал и прокурора в своето постановление. За да наЛ. този елемент от състава на престъплението по чл. 144 от НК,включително по ал.1 и ал.3, е достатъчно отправените закани да са могли да възбудят основателен страх за тяхното осъществяване. По отношение на пострадалата В. Б. това е наЛ. и този извод не се опровергава нито от събраните по делото доказателства, нито от заключението по назначената СПЕ. В тази насока е изложеното и в жалбата предмет на настоящето дело, като същата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Разпечатката съдържа 29 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/642b11bc-c227-4cbd-8975-20188a525560