Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1703 от 29.08.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1781/2022
Вид
Решение № 1703
Подписан
29.08.2022
В сила
09.12.2022
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за здравето
  • чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "В" · Закон за здравето
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за здравното осигуряване
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1703 гр. Пловдив, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330201781 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 51054-S005744/08.07.2011 г. на заместник-териториален директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Винарска изба Брезово - България“ АД с ЕИК 160138359 на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „В“ вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите в жалбата са бланкетни и са свързани с незаконосъобразността на обжалвания акт. В допълнителна писмена молба становището на жалбоподателя се развива в насока за подаването на жалбата в срок, а по същество за погасяване на административнонаказателната отговорност поради изтичане на давността. Освен това се сочи промяна в законодателството и приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. В съдебното заседание законният представител на дружеството поддържа жалбата и допълнителната молба.

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави жалбата без разглеждане, по същество се предлага да се приеме за неоснователна, а обжалваният акт да бъде потвърден като законосъобразен.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред.

По отношение на срочността на жалбата съдът съобрази, че върху НП е отбелязано с резолюция на и.д.зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от дата 25.04.2019 г., 1 поради многократни опити лицето да бъде открито на посочения от него адрес, който извод е направен въз основа на доказателствата по делото. Същото е влязло в сила на 02.05.2019 г. Отбелязването върху наказателното постановление за връчването му по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от страна на наказващия орган не е обвързващ за съда, който е длъжен да направи самостоятелна преценка за спазване предпоставките за връчване по обсъждания ред.

За да се счита постановлението за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки – деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен. Константна е съдебната практика, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния от органите адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него и го напуснало. Затова е установено правилото, че, за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин, е необходимо служителят по връчване да е посетил адреса неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време - така Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438/2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 32/2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив и др. Следва да се съобрази и че едно от тези посещения е необходимо да бъде във време, в което лицето би се очаквало да бъде на адреса – за физическите лица в извънработно време, а за юридическите – в работно време.

Съобразно представените към делото писмени доказателства тези условия по чл.

58, ал. 2 от ЗАНН не са налице. От приложения преписката протокол за извършена проверка № 3699/12.10.2011 г. се установява, че регистрираният адрес на жалбоподателя в *** е посетен еднократно на 12.10.2011 г. в 10:45 часа, като е констатирано, че към този момент обектът не работи, няма портиер или друг служител, който да получи постановлението, като на входната врата е поставен катинар.

Същевременно по делото има данни, че дружеството е афиширало пред приходната агенция и друг адрес като такъв за кореспонденция – ***. На него именно е оформен акта за установяване на административно нарушение (АУАН) като връчен на 11.01.2011 г. при условията на отказ за получаване. На този адрес обаче съвсем не е направен опит за връчване, като липсва каквато и да е било индиция за това. Вместо това приходната агенция е направила предходен опит за връчване на адреса в *** чрез куриер, който е отбелязал не, че не е открито лице за връчване, а „не съществува“, като не става ясно дали не съществува адреса или дружеството на адреса. В тази връзка следва да се отбележи, че писмото, изходящо от Общинска администрация – Брезово с № 12-00-220-1 от 08.06.2022 г. не следва да се приема за безкритично. Действително с него общинската администрация уведомяват ТД на НАП Пловдив, че в националния класификатор на пътните артерии и адреси в НБД „Население“ не съществува административен адрес в *** с наименование ул. **. Същото писмо обаче не уточнява дали информацията се отнася до момента на издаването му през 2022 г., или въобще не е съществувал никога, или към 2011 г. не е съществувал, когато е бил търсен нарушителят. От друга страна очевидно е, че служителите на ТД на НАП са откривали производствената база на дружеството преди и след издаване на постановлението, доколкото са извършвани различни служебни дейности – от извършване на проверка до опис на недвижими имущество. Следователно на въззиваемата страна е била известна локацията, посочена като адрес на дружеството и затова не може да се направи извод, че именно поради несъществуването на този адрес в посочения класификатор не е било връчено постановлението. Всъщност изводът на съда сочи на неполагане на достатъчно усилия за връчването му от страна приходната агенция, а оттам и на неправилно приложение на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Изложените данни по никакъв начин не са достатъчни, за да се обуслови извод, 2 че деецът трайно е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан в Търговския регистър адрес. Те могат да доведат до заключение, че към датата на посещението обектът не е работел и е бил заключен, а не че лицето е напуснало адреса.

Отделно от това, по делото са налични доказателства за надлежно връчване на редица документи лично на представляващия дружество преди изводите за редовно връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН към 25.04.2019 г. - Акт за дерегистрация по ЗДДС № 1609917012488309/01.08.2017 г.; Протокол за опис на недвижим имот изх. № 8496/2009/000044/06.02.2012 г.; Съобщение за насрочване на опис изх. № 8496/2009/000039/01.02.2012 г., което изключва твърденията, че са извършвани многократни опити да се открие нарушителя на адреса на седалище и управление на дружеството.

Ирелевантно се явява обстоятелството, че към 18.02.2022 г. жалбоподателят е узнал за обжалваното наказателно постановление. Срокът за обжалване тече не от узнаването за съществуването му, а от връчването на наказателното постановление, доколкото единствено с последното действие санкционираното лице ще може да се запознае с фактическите рамки на обвинението за извършване на нарушение, приетите за нарушена и санкционна норма, наказанието и останалите мотиви на наказващия орган да издаде акта.

От гореизложеното единствено възможен за съда е изводът, че от представените по делото и преписката доказателства не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването, направено през 2019 г., че постановлението следва да се счита връчено и то от дата 25.04.2019 г.

В този смисъл е и практиката на Административен съд - Пловдив по сходни случаи – Определение № 908/07.06.2022 г. по ЧКАНД № 1366/2022 г. по описа на АС Пловдив, Определение № 923/08.06.2022 г. по ЧКАНД № 1215/2022 г. по описа на АС Пловдив, Определение № 1029/27.06.2022 г. по ЧКАНД № 1216/2022 г. по описа на АС - Пловдив, Определение № 1101/08.07.2022 г. по ЧКАНД № 1414/2022 г. по описа на АС - Пловдив, Определение № 1100/08.07.2022 г. по ЧКАНД № 1365/2022 г. по описа на АС - Пловдив и др.

С оглед на така изложеното, жалбата се явява подадена в срок, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следното.

От фактическа страна:

На 08.10.2010 г. на дружеството жалбоподател „Винарска изба Брезово – България“ АД била извършена проверка относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Проверката била извършена от служителя към приходната агенция С. С. П. и оформена в протокол за извършена проверка с № 3151 от 08.10.2010 г. Резултатите от проверката показали, че дружеството жалбоподател в качеството на осигурител не е спазило срока за внасяне по сметка на ТД на НАП – Пловдив на дължимите вноски за здравно осигуряване за периода от 01.06.2010 г. до 30.06.2010 г. на работещите в дружеството тридесет и пет лица по трудови правоотношения. Възнагражденията за месец юни 2010 г. са начислени на 28.07.2010 г., но не са изплатени здравноосигурителните вноски. Дължимите вноски били в размер на 1203,94 лв. и следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 31.07.2010 г. Те обаче не били внесени нито в законоустановения срок, нито и към момента на съставяне на АУАН (11.01.2011 г.).

Размерът на вноските служителят на ТД на НАП – Пловдив установил въз основа на представени от дружеството документи на 12.10.2010 г. в изпълнение на задълженията си за предоставянето им съгласно ПИП серия АА № 0061374 от 08.10.2010 г. Прието е, 3 че нарушението е извършено на след датата 30.09.2010 г. Нарушението било установено на 12.10.2010 г. при представянето на справки образец КД 127 и КД 128.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № S005744/11.01.2011 г. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „В“ вр. чл. 104, ал. 1 от ЗЗО (редакция към 08.06.2010 г.). Актът е съставен в присъствието на свидетел и представляващия дружеството към момента на съставянето му, Мария Енчева Илиева, в който смисъл е отбелязването по партидата на дружеството в ТР към АВ. Актът е връчен при отказ на представляващия дружеството да получи екземпляр от него и да се подпише върху акта, който отказ е извършен в присъствието на двама свидетели, за което те са се подписали.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗЗО.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И.

В. – свидетел по акта, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, искане вх. № С220016-000-074104/18.02.2022 г. от дружеството жалбоподател, разпореждане изх. № С220016-137-00002448/28.02.2022 г. на публичен изпълнител към ТД на НАП – Пловдив, удостоверение за извършено връчване по електронен път от 22.02.2022 г., два броя становища с изх. № 211621/28.03.2019 г. и № 2116-211/20.05.2019 г. на юрисконсулт към ТД на НАП – Пловдив, ПИП серия АА бл. № 0051283 (№ 3699) от 12.10.2011 г., ПИП серия АА бл. № 0061374 (№ 3151) от 08.10.2010 г., справка за възнагражденията, върху които се дължат задължителни осигурителни вноски за работниците и служителите от дружеството жалбоподател, справка за лицата, работещи по трудови/без трудови (граждански) правоотношения в обект на дружеството жалбоподател, справка за задълженията на задълженото лице към дата, платежни нареждания, справки за актуално състояние на всички трудови договори на физическо лице и дружеството жалбоподател, справки за задълженията на осигурител по Декларация обр. 6, декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношения, справка за задълженията на задълженото лице, акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991701248809/01.08.2017 г., протокол за описа на недвижим имот изх. № 8496/2009/000044/06.02.2012 г., съобщение за насрочване на опис изх. № 8496/2009/000039/01.02.2012 г., писмо изх. № 12-00-220-1/08.06.2022 г. на Общинска администрация – Брезово, протокол изх. № С210016-026-0008938/26.02.2021 г., протокол изх. № С210016-026-0007326/18.02.2021 г., 10 бр. копия на пликове за изпращане на пратка по куриер ведно с 5 бр. известия за доставяне. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, непротиворечиви и подкрепени от останалите събрани писмени доказателства. В този смисъл свидетелят потвърждава авторството на акта и че същият е съставен въз основа на лични впечатления на актосъставителя и след преценка на събраните доказателства.