Решение № 384 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4/2025
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 14.07.2025
- В сила
- 14.07.2025
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- § 5, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл.11 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 81, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 126 · Закон за радиото и телевизията
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 172/151 от 16.09.2024 г., постановено по гр.д. № 542/2023 г. по описа на РС-Самоков Фондация „САВОРЕ“, ЕИК:130461762, със седалище и адрес на управление, гр. Самоков, ж.к. “Възраждане“ ,бл. 3, ет. 1, ап. 1, представлявана от Х.П.Н. е осъдена да заплати на Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите - изпълнители - „ПРОФОН“, ЕИК: 121758316, със седалище и адрес на управление, гр.София ,ул.“Цар Асен“ № 77, представлявано от изпълнителния директор В.Д.В. по предявените искове, с правно основание чл.79 от ЗЗД, сумата в общ размер на 7 200 лева, представляваща незаплатени възнаграждения по договор за предаване и излъчване на звукозаписи от кабелна/сателитна телевизия, сключен на 08.11.2019 год., за периода месец февруари 2023 год. - месец май 2023 год. по издадени фактури, всяка от които на стойност 1800 лева с ДДС, както следва: Фактура № 0000053626/20.02.2023 год. за сумата от 1800 лева с ДДС; Фактура № 0000053893/01.03.2023 год. за сумата от 1800 лева с ДДС; Фактура № 1
0000054670/03.04.2023 год. за сумата от 1800 лева с ДДС и Фактура № 0000055049/12.05.2023 год. за сумата от 1800 лева с ДДС, по чл.92 от ЗЗД- неустойка за забава по чл.11.1 от договора в общ размер на 1872.00 лева, за периода от деня, следващ датата на падежа до 23.05.2023 г. год., а именно: възнаграждение за м.февруари 2023 год. с падеж 15.02.2023 г. задължение с ДДС в размер на 1800 лева, с период на забава в брой дни до 23.05.2023 год. -96 дни и размер на неустойката 864.00 лева ; възнаграждение за м.март 2023 год. с падеж 15.03.2023 г. задължение с ДДС в размер на 1800 лева, с период на забава в брой дни до 23.05.2023 год. -68 дни и размер на неустойката 612.00 лева; възнаграждение за м.април 2023 год. с падеж 15.04.2023 г. задължение с ДДС в размер на 1800 лева, с период на забава в брой дни до 23.05.2023 год.-37дни и размер на неустойката 333.00 лева; възнаграждение за м.май 2023 год. с падеж 15.05.2023 г. задължение с ДДС в размер на 1800 лева, с период на забава в брой дни до 23.05.2023 год. -7 дни и размер на неустойката 63.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2023 год. /датата на подаване на исковата молба/ до изплащане на вземането. На ищеца са присъдени разноски както следва: в размер на 362,88 лева държавна такса в исковото производство, 400 лева възнаграждение за вещо лице, 1448,64 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство, 40 лева държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 80,60 лева разноски по изп.дело № 1463/2023 год. на ЧСИ Стоян Лазаров за налагане на обезпечителни мерки по допуснатото обезпечение на бъдещ иск.
Постановено решение е обжалвано изцяло от ответника с доводи з а неправилност и незаконосъобразност. Излага, че фондацията не е излъчвала звукозаписи на музикални произведения, правата за предоставянето и излъчването върху които са предоставени за управление на ищцовото дружество. Ищецът не бил представил доказателства кои са продуцентите и артистите-изпълнители, нито кои са произведенията, за които е носител на право на управление на авторски и сродни с тях права. Счита, че РС-Самоков неправилно се позовал на Решение № РД №05-128/20.12.2019 г. на СЕМ, което не било влязло в сила. Излага, че ползвателят се сдобива с лицензия по смисъла на чл. 9.4 от договора, след влизане на решението в сила и 2 плащане на първоначалната регистрационна такса, за което липсвали доказателства. Твърди нищожност на клаузите на т.1.2 и т. 3 от Приложение № 1 към договора, тъй като предвиждат плащане на месечно възнаграждение дори и ако ползвателят изобщо не излъчва и предава записи на музикални произведения, т.е. без каквато и да било насрещна престация. По същество моли да бъде отменено постановеното решение изцяло и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззимаемата страна Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите -изпълнители - „ПРОФОН“, чрез адв. С. Т. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага съображения, че датата на получаване на лицензия за разпространение на програмата, е датата на която телевизионният оператор е регистриран като доставчик на линейна медийна услуга, а именно 20.12.2019 г. Началната дата на разпространение няма отношение към момента на получаване на лицензията. Посочва, че е без значение дали и какви точно записи ще включи ответника в програмната си схема, което е въпрос на редакторски подбор. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ответник по иска Фондация „САВОРЕ“, ЕИК:130461762, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена 3 от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В конкретният казус безспорно е установено,че ищецът е организация по смисъла на § 5, ал. 2 от ДР на ЗАПСП, и в това си качество е сключил процесния договор с ответника от 08.11.2019 г.
Този договор по своя характер е двустранен, възмезден, пораждащ права и задължения за всяка от страните. Безспорно е, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника неизключителното право за предаване и излъчване на звукозаписи от репертоара на сдружението. По силата на този договор ответникът е придобил неизключително право да предава чрез кабелна/ сателитна телевизия лицензираните записи единствено в рамките на програмата на телевизия "Романи Як".
При изясняване на действителната обща воля и характера на възникналото правоотношение, съдът трябва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД, като следва да отчете и съпостави свързаните със сключването на договора факти. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 10/07.09.2010 г. по т.д.№ 241/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 220/31.07.2014 г. по гр.д.№ 6126/2013 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 191/13.12.2016 г. по т.д.№ 3015/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
Страните не спорят, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предаване и излъчване на звукозаписи от кабелна/сателитна телевизия, сключен на 08.11.2019 год., по който договор ищецът ПРОФОН, в качеството си на сдружение за колективно управление на права, сродни на авторските по смисъла на ЗАПСП, отстъпва на ответника Фондация „Саворе“ /ползвател/ в качеството му на доставчик на аудиовизуална медийна услуга по смисъла на ЗРТ, неизключителното право да осъществява предаване и излъчване на звукозаписи от репертоара на сдружението 4 единствено в програмата на своята кабелна/сателитна телевизия ТВ „РОМАНИ ЯК“ на територията на Република България, срещу възнаграждение.
Основният спорен между страните е свързан със съществуването на твърдяното облигационно правоотношение през исковия период, доколкото ответникът поддържа, че е прекратено, по силата на т. 4.2 от Приложение № 1 към договора.
Съгласно т.9.1 договорът се сключва за срок до 31.12.2020 год., като след изтичането на първоначалния срок на договора по т.9.1, действието на същия се счита автоматично продължено за срок от една година, освен ако в срок до един месец преди края на съответната година никоя от страните не изрази писмено съгласие да го прекрати - т.9.2. Съгласно т.9.т.3 автоматичното продължаване по т.9.2 се прилага многократно. Правото на ползвателя /Фондация „Саворе“/ да предава и излъчва звукозаписи от репертоара на ПРОФОН, съгласно т.9.4 от договора, като част от своята телевизионна програма се счита отстъпено от датата на която ползвателят се сдобие със съответната лицензия за разпространение на програмата. В т. 4.2 от Приложение № 1 към договора е уговорено, че в случай, че до 30.06.2020 г. ползвателят все още не е получил лицензията по т. 9.4 от договора, същият се счита прекратен от тази дата. Не се спори между страните, че след няколкократни промени в началната дата на разпространение по искане на ответника, с Решение № РД-05-42 от 19.05.2022 год. на Съвета за електронни медии за начална дата на разпространение на аудиовизуална медийна услуга ТВ „РОМАНИ ЯК“ е приета 06.07.2022 год. Т.е. към датата 30.06.2020 г., Фондация „Саворе“ е разполагало със съответната лицензия, но поради подадена молба от
Фондацията началната дата на разпространение на услугата е била променена. За конкретния казус следва да се вземи предвид първото по време решение № РД-05128/20.12.2019 г. на СЕМ, с което е направена регистрация на ответника като доставчик на линейна медийна услуга и определена начална датата на разпространение -06.05.2020 г., от която легално е можел да разпространява телевизионна дейност. До таза дата операторът няма право да разпространява и ако това не е било спазено /доставчикът започне да разпространява преди началната дата/ са 5 възможни две хипотези – СЕМ може да издаде предписания за прекратяване на разпространението или да наложи имуществена санкция – чл. 126 от ЗРТ. Незаконно излъчване преди датата, вписана в решението, се счита за разпространение без влязъл в сила лиценз.
След началната дата 06.05.2020 г., на която Фондация Саворе е имала лиценция, последващите промени са била инициирани по тяхна молба и са ирелевантни в случая. Към дата 30.06.2020 г., реално ползвателят е можел да осъществява дейност, но по негово желание не го е правел като е инициирал промяна на стартиране на дейността. Ето защо, възражението на ответника в тази насока се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователно. Въззивният съд приема, че страните са валидно обвързани от сключеният между тях договор, който не е бил прекратен съгласно уговореното в т. 4.2 от
Приложение № 1 - на 30.06.2020 г.
Фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти.
Представените по делото фактури, като счетоводен документ отразяват вида на услугите, съответно каква е стойността, която следва получателят на услугата да заплати. С поредица свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д.
№ 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/642889e1-238a-4037-8f76-4aeeeca742c0