Решение № 464 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100501250 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 20100303/14.08.2023г., постановено по гр.дело № 74331/2019г. по описа на СРС, 52-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника К. Т.

Н. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 100, ал. 2 ЗС, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 430.49 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 185240, сумата 80.26 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 14.09.2016г. до 08.07.2019г., сумата 20.51 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., сумата 4.25 лева - мораторна лихва върху последната главница за периода от 30.07.2016г. до 08.07.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.07.2019г. до окончателното погасяване, за които вземания по ч.гр.д. № 40777/2019г. по описа на СРС, 52-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. СРС неправилно не приложил задължителната съдебна практика по ТР № 2/2017г. ОСГК, съгласно която, ако бившият съпруг, комуто е предоставено семейното 1 жилище за ползване по силата на бракоразводното решение, не сключи договор с топлопреносното дружество, двамата съпрузи, като съсобственици на имота, дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди, съобразно дяловете си в съсобствеността.

Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове, предявени срещу ответника К. Т. Н. да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът К. Т. Н. депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Намира указанията по ТР за неотносими към разглеждания казус, с оглед датата, на която същото било прието. Позовава се на съдебната практика, посочена в решението на СРС. Излага, че своевременно с отговора на исковата молба оспорил предявените от ищеца искове и представените с исковата молба частни документи. Задължен по реда на чл. 183 ГПК ищецът не представил оригиналите на извлечение от сметки, съобщения към обща фактура, договор между СЕС и ФДР за извършване на услугата дялово разпределение, договор между ищеца и ФДР, молба от ДСК и пълномощно. СРС задължил ТЛП да представи протокола от проведено ОС на ЕС от 16.09.2002г. и договора, сключен с ЕС от 27.09.2002г. и при постъпването им по делото ответникът Н. оспорил документите – не било установено дали преписите били снети от оригинала, не била удостоверена датата на изготвяне на протокола и съдържанието му, датата на подписването на договора, достоверността на положения подпис за възложителя и съдържанието на договора. Документите били частни и следвало да бъдат изключени от доказателствения материал. Същите не породили правни последици. Ответникът своевременно оспорил и изслушаните по делото експертизи. Вземанията на ищеца не били установени при дължимо от него пълно и главно доказване. Отоплителните тела в имота били свалени още 1993г., не били присъединявани впоследствие, ответникът Н. не живял в този имот и не ползвал доставената в него ТЕ. В условията на евентуалност поддържа възражението си за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо“ ЕАД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната му част настоящият съдебен състав намира следното:

2

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, неоспорен от страните, от който се установява, че на 14.12.1990г. Ответникът К. Т. Н. и съпругата му С. Б. Н.а придобили правото на собственост върху апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. ****. В нито един етап от развитието на производството по делото ответникът Н. не е оспорил същото обстоятелство. Възразява, че с решение № 149/31.03.1994г. по гр.д. № 466/1993г. на СГС бракът му с ответника С. Б. Н.а бил прекратен с развод, като съдът предоставил ползването на същото семейно жилище на бившата му съпруга, а ответникът Н. бил осъден да напусне жилището, което той реално сторил. С възражението си в заповедното производство е представил решението с отбелязване, че същото влязло в сила на 18.09.1995г. При тези данни съдът приема, че след развода, вкл. през исковия период от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. ответникът К. Т. Н. бил носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Предвид указанията на т. 1 от ТР № 2/17.05.2018г., постановено по тълк.д. № 2/2017г., ОСГК, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Ето защо, за основателност на възражението на ответника Н. е необходимо по делото да се установи, че след развода ползващата бивша съпруга е сключила писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие за целия имот, в който случай тя би била клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от ответника Н. идеална част, поради което бившата му съпруга би дължала на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. По делото не се установява бившата съпруга на ответника да е сключила след развода писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия.

Поради това двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената 3 топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище било предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Отношенията между неползващия имота съсобственик и този, който реално е ползвал /държал/ имота /респ. ½ ид.част, на отв. Н./ и потребявал топлинната енергия досежно платената към доставчика цена за топлинна енергия, следва да се уреждат от гражданския закон.

Неоснователно е позоваването на въззиваемия на датата, на която било прието ТР № 2/17.05.2018г., постановено по тълк.д. № 2/2017г., ОСГК. С тълкувателните си решения ВКС уеднаквява практиката на съдилищата по тълкуването и прилагането на закона – чл. 124, ал. 1 ЗСВ. Следователно единствено се изяснява съдържанието на тълкуваната правна норма, такова, каквото то е още от момента на приемането й.

Посочената в отговора на въззивната жалба съдебна практика е постановена преди приемането на ТР № 2/17.05.2018г., постановено по тълк.д. № 2/2017г., ОСГК, предвид на което позоваването на същата е неоснователно.

По гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът Н., в качеството си на собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент № апартамент № 38, находящ се в гр. София, находящ се в гр. София, ж.к. ****, бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Н., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника Н. за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието му в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, ответникът Н. следва да отговаря за ½ от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

4

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Настоящият съдебен състав, противно на доводите в отговора на въззивната жалба намира, че не са налице данни за приложение на нормата на чл. 183 ГПК и изключване на приети доказателства, поради непредставяне от страна на ищеца на документи в оригинал, нито за приложение на чл. 161 ГПК – съдът да приеме фактите за недоказани. Искането по чл. 183 ГПК на ответника Н. за представяне на оригинали, които безспорно не се намират в държане на ищеца – договор за продажба на държавен недвижим имот, с който ответниците закупили процесното жилище, удостоверение за идентичност на имот, договор между СЕС и ФДР, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици, молба от ДСК за вписване на законна ипотека върху закупения от ответниците имот, сочи на злоупотреба с процесуални права и във връзка с чл. 3 ГПК не следва да се допуска от съда, още повече, че искането в частта за договора за продажба не кореспондира и със заявените от ответника оспорвания.

Ирелевантни за предмета на спора са възраженията на ответника във връзка с провеждането на общото събрание на етажните собственици от 16.09.2002г. Съгласно чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС /отм./ законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за обжалването на решението на общото събрание от 16.09.2002г. по реда на чл. 13, ал. 2 ПУРНЕС /отм./. Следователно влязлото в сила решение на общото събрание на етажната собственост за сключване на договор за топлинно счетоводство с ФДР, обвързва ответника в качеството му на етажен собственик, без оглед взел ли е участие в общото събрание и съгласен ли е с така взетото решение.

Разпечатката съдържа 32 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64277961-9af5-425c-ae31-bcbe4106dec3