Решение № 4509 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4509 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100507221 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1324 от 21.02.2022 г., по гр.д. № 55025/2021 г. по описа на СРС, 77-ми състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 410 от КЗ вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, предявени от ЗАД „А.“ АД срещу Столична община за сумата от 654,97 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 540.23 лв., ликвидационни разноски в размер на 10 лв. и платени разходи за репатриране на автомобила в размер на 104.74 лв. по сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0306С008998 от 17.03.2016г., за щети на МПС – л.а. марка „Ауди“ с рег. № СА *******, при настъпило застрахователно събитие – ПТП на 16.06.2016 г. в гр. София, по бул. „Самоковско шосе“ в посока от с. Пасарел към с. Кокаляне, на около един километър след ВЕЦ „Пасарел“ попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 23.09.2021г. до окончателно изплащане, както и сумата от 199.60 лв. – мораторна лихва за периода 21.09.2018г.21.09.2021г..

Решението е постановено при участие на трето лице помагач – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Недоволен от така постановеното решение е ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. Въззивникът оспорва изводите на СРС, че процесното пътнотранспортно произшествие е било реализирано на Републикански път № II-82, който е част от републиканската пътна мрежа. Изложени са доводи, че пътната структура на село Долни Пасарел е собственост на Столична община, поради което същата е отговорна за качеството на пътния участък. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване на исковите претенции в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника 1

Столична община. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Столична община. Изложени са подробни съображения, въз основа на които се твърди, че пътният участък се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Становище по въззивната жалба е взело и третото лицце помагач Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение. Изложени са доводи за недоказаност на наличието на препятствие по пътя – необозначена и необезопасена дупка или метален предмет, реализиране на ПТП поради неравност на пътя, както и че щетите са в причинно-следствена връзка с него. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Пред въззивния съд е депозирано писмено становище от ТЛП, в което са преповторени доводите от писмения отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно, а и допустимо.

Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и в отговорите съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между въззивника ищец и увредения; 2) да е настъпил покрит застрахователен риск в срока на договора; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 49 ЗЗД – възлагане на работа от ответника (възложителя) на делинквента (изпълнителя); деяние на изпълнителя; противоправност на деянието; вреда, претърпяна от застрахования; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа; вина на изпълнителя, която при установяване на обективните предпоставки, се предполага; 4) плащане от въззивника ищец застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.

За установяване на правнорелевантните факти районният съд е събрал писмени доказателства и е назначил изготвянето на съдебна авто-техническа експертиза.

По делото е приета Комбинирана застрахователна полица № 0306С за застраховки „Каско“ и „Злополука“, сключена на 17.03.2016 г. с период на покритие от 20.03.2016 г. до 19.03.2017 г. за МПС марка „Ауди“, модел „ S 8 ” , с рег. № *******, рама WAUZZZ4H4DN001479. Уговорено е разсрочено на 4 вноски плащане на общата премия по застрахователния договор в общ размер на 4635 лева. Застрахователната полица е подписана от застрахования, с което той е декларирал, че е запознат и приема Общите и Специални условия по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС. По делото са представени квитанции за заплатена в пълен размер на застрахователната премия. Писмените документи – комбинирана застрахователна полица и квитанции за заплащане на застрахователната 2 премия, не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира и въз основа на тях приема, че по делото е доказано наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между въззивника ищец и увредения. Следователно е налице първата елемент от фактическия състав.

По отношение на втората предпоставка - възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 49 ЗЗД въззивният съд намира следното:

Въззивникът ищец е насочил исковата си претенция срещу Столична община с твърдения, че пътният участък, на който се твърди, че е реализирано ПТП-то поради необезопасена и несигнализирана дупка, е собственост на Столична община, поради и което по силата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общината, т.е. собственика на пътния участък, като във въззивната жалба се оспорват именно изводите на СРС, че процесният пътен участък е републикански път.

За установява мястото на настъпване на ПТП-то, респективно относно собствеността на пътя са събрани следните доказателства:

По делото е приет Протокол за ПТП № 1626328 от 18.06.2012 г., съставен в 23:10 часа от мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, посетил мястото на местопроизшествието. В протокола са записани данните на увреденото МПС – л.а. марка „Ауди“, модел „ S8”, с рег.

№ *******, рама WAUZZZ4H4DN001479. В графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е обективирано по думи на шофьора на лекия автомобил, че същият управлявал МПС-то по бул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от с. Пасарел към с.

Кокаляне и на около 1 км след с. Пасарел попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя. Изготвена е и схема, съответстваща на словесно изложеното в посочената графа. В протокола е обективирана и констатирана от полоцейския орган щета – предна лява гума и джанта. Така съставеният протокол представлява официален писмен документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила само и единствено относно обстоятелствата лично възприети от длъжностното лице и обективирани в протокола. В конкретния случай лично възприетите от полицейски орган обстоятелства, спрямо установяването на които съдът е обвързан, е констатираната щета. Механизмът на настъпване на пътния инцидент, който включва и мястото на настъпването му, е записан по думи на шофьора, поради което същият подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства. По отношение на мястото на настъпване на ПТП-то следва да се отбележи, че в началната част на протокола полицейският орган е записал, че същият е съставен в „София, бул. Самоковско шосе на около 1 км след с. Пасарел /вход/“ община Столична“, както и е отбелязано, че пътното-транспортно произшествие е посетено на място. На съставената от полицейския орган схема на ПТП ясно е обективирано местопроизшествието, респективно мястото, където е установен лекият автомобил, а именно между селата Пасарел и Кокаляне, което съпоставено с титулната част и мястото на съставяне на акта – „София бул. Самоковско шосе на около 1 км след с. Пасарел /вход/“ налага изводът, че полицейският орган механично е записал и гр. София, което не отговаря на обективната действителност и на изготвената схема. Поради това и при внимателния анализ на съдържанието на протокола за ПТП въззивният съд приема, че същият е съставен на мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие – на около 1 км след с.

Пасарел /вход/.

По делото е приета Декларация на водача на застрахованото МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмет, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно, в която водачът е декларирал, че ПТП-то е осъществено при движение от гр. Самоков към гр. София на около километър след ВЕЦ „Пасарел, където колата пропада в дупка.

По делото е приета съдебна авто-техническа експертиза, която съдът при преценка по 3 реда на чл. 202 ГПК намира за обоснова и отговаряща пълно и точно на поставените въпроси, поради което подлежи на кредитиране. От същата се установява механизма на настъпване на ПТП. Експертът е приел, че на 18.06.2016 г., около 21:30 часа, л.а. „Ауди С8“, с рег. № ******* се движи по ул. „Самоковско шосе“ от с. Долни Пасарел към с. Кокаляне и на около 1 км след ВЕЦ „Пасарел“ превозното средство преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

При съвкупния анализ на Протокола за ПТП № 1626328 от 18.06.2012 г., съставен в 23:10 часа от мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, посетил мястото на местопроизшествието, попълнената от водача на лекия автомобил декларация и на заключението на изготвената съдебна авто-техническа експертиза въззивният съд констатира, че съдържащите се в тях доказателства относно мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие са еднопосочни. Във всички се съдържа информация, че пътният инцидент е настъпил при движение на процесния автомобил на пътен участък между селата Долни Пасарел и Кокаляне, поради което настоящият съдебен състав приема за установено по делото, че именно между двете села е реализирано ПТП-то. Този извод не се разколебава и с оглед обстоятелството, че във всеки един документ е записано, че инцидентът е настъпил на бул. „Самоковско шосе“, доколкото непротиворечиво, вкл. на схемата, обективирана в Протокола, е посочено мястото на настъпване на инцидента между двете села. При това положение правилно районният съд е приел, че процесният пътен участък е част от Републикански път II-82. Това е така, тъй като видно от Списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № 945 от 1 декември 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища /обн. ДВ. бр.109 от 14 Декември 2004г. и отм. ДВ. бр.3 от 8 Януари 2019 г./ към дата на настъпване на ПТП-то пътят Костенец-Радуил-Боровец-Самоков-Панчарево-ок.п.София е включен към пътната републиканска мрежа като второкласен път под № 82. Пътният участък Пасарел-Кокаляне е част от пътната артерия Костенец-Радуил-Боровец-Самоков-Панчарево-ок.п.София, което е видно от официалната интернет страница на АПИ /https://www.api.bg/bg/1607347252.html/. С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че пътният участък Пасарел-Кокаляне, където е реализирано пътното-транспортно произшествие, е част от републиканският път II-82 – Костенец-Радуил-Боровец-Самоков-Панчарево-ок.п.София.