Решение № 7159 от 18.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7159 гр. София, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110133651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Т. Г. С. против /фирма/, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2556,46 евро (5000 лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 05.07.2020 г. застрахователно събитие - ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „************”, страна по който е ответникът, заедно с лихва за забава от депозиране на исковата молба до погасяване на задължението, както и мораторна лихва за периода от 02.01.2025 г. до 09.06.2025 г. в размер на 110,66 евро (216,44 лева).

Ищецът твърди, че на посочената дата, на 186-ти км на АМ „*******“, между гр. ********* и гр. **********, вследствие на виновното и противоправно поведение на водач на лек автомобил марка БМВ, с рег. № ********, е настъпило ПТП. Поддържа, че към тази дата застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът. Твърди, че вследствие на произшествието е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му вследствие на ПТП стрес и битов дискомфорт. Сочи, че е поканил ответника да му заплати обезщетение, но той не сторил това.

Ответникът оспорва иска, като поддържа, че ищецът не се е намирал в автомобила към момента на настъпване на ПТП, респ. къде точно е стоял, оспорва последното да е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва настъпването на сочените в исковата молба увреждания – 1 преживян от пострадалия силен стрес, както и наличието на причинна връзка между събитието и сочените увреждания. Поддържа, че е налице съпричиняване изразяващо се в неизползване на предпазен колан. Оспорва предявения иск за лихва, като поддържа, че лицето не е изпълнило задължението си за представяне на банкова сметка, поради което застрахователят не е поставен в забава. Счита, че претендираното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалинят представител на ищеза поддържа предявените искове. Моли претенцията да бъде уважена.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото: че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследстви на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответник автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка, с което ищецът е претърпял стрес и дискомфорт. По претенцията за заплащане на законна лихва в тежест на ищеца е да докаже датата, на която е предявена пред ответника претенцията.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на вземането на падежа, както и обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване.

От приетите по делото писмени доказателства и събраните гласни доказателства съдът приема за установено, че на 05.07.2020 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка БМВ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като този факт е безспорен между страните. От съдържанието на протокола за ПТП, както и от показанията на разпитания по делото свидетел, се установява, че произшествието е настъпило вследствие на неправилна маневра на водача на застрахования автомобил, който е навлязъл в съседна пътна лента и е реализирал удар в движещия се автомобил, в който се е намирала ищцата. Свидетелските показания са последователни, логични и кореспондират с писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира, независимо от родствената връзка между свидетеля и ищцата, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК. При тези данни съдът приема, че е налице противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществяващо фактическия състав на непозволено увреждане.

От събраните по делото доказателства се установява също, че ищцата е участвала в процесното ПТП като пътник в увредения автомобил. Това обстоятелство се доказва от свидетелските показания, които съдът намира за достоверни, доколкото са конкретни, непротиворечиви и съответстват на механизма на настъпване на произшествието. Липсват 2 данни, които да оборват този извод, поради което съдът приема, че ищцата има качеството на увредено лице.

По отношение на твърдените неимуществени вреди съдът намира, че същите са доказани по принцип, но в значително по-нисък обем от заявения. От показанията на свидетеля се установява, че вследствие на настъпилото ПТП ищцата е преживяла уплаха, стрес и тревожност, които са продължили известно време след инцидента, като е било необходимо да промени обичайния си ритъм на живот . Тези показания съдът кредитира като достоверни, доколкото отразяват обичайна човешка реакция при участие в пътнотранспортно произшествие.

Същевременно по делото не са ангажирани никакви медицински доказателства за настъпили телесни увреждания или психични разстройства, не са представени данни за проведено лечение, консултации или продължителен възстановителен период, нито за трайни последици върху здравословното състояние на ищцата. Установява се, че не са настъпили физически увреждания, а негативните преживявания са били ограничени във времето и интензитета си. При тези обстоятелства съдът приема, че се касае за леки по интензитет и краткотрайни неимуществени вреди, които не надхвърлят обичайните емоционални реакции при участие в ПТП без телесни увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се съобразяват конкретните обстоятелства по делото. С оглед характера на произшествието, липсата на телесни увреждания, отсъствието на медицинска намеса, както и кратката продължителност и ниския интензитет на претърпените негативни изживявания, съдът намира, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 500 лева (255,65 евро), като за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в неизползване на предпазен колан, не се доказва по делото. Напротив, от събраните гласни доказателства се установява, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан , поради което това възражение се явява неоснователно.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода преди предявяване на иска съдът намира, че същата е неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че застрахователят е изискал представяне на допълнителни документи и банкова сметка, като такива не са били надлежно предоставени, поради което не може да се приеме, че е изпаднал в забава по смисъла на чл. 380 КЗ. Законна лихва следва да се присъди единствено върху уважената част от иска, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

От представения списък по чл. 80 ГПК се установява, че ищцата е направила разноски за държавна такса, както и че е била представлявана при условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, т.е. при предоставена безплатна правна помощ.

3

Съгласно принципа на съразмерност, уреден в чл. 78, ал. 1 ГПК, страната има право на разноски съобразно уважената част от иска. Този принцип намира приложение и в хипотезата на предоставена безплатна правна помощ. Макар възнаграждението да не е заплатено от страната, а да се присъжда директно в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, същото не представлява самостоятелно, независимо от изхода на спора вземане, а следва съдбата на главното право и се дължи само в обема, в който искът е уважен. Приемането на противното би довело до неоснователно обогатяване и би нарушило принципа за справедливо разпределение на разноските съобразно изхода на делото.

Ето защо и в случаите на безплатна правна помощ съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от претенцията.

С оглед на изложеното, на ищцата следва да се присъди държавна такса съразмерно на уважената част от иска в размер на 19,17 лева (9,80 евро).

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено съобразно минималния размер по Наредба № 1/2004 г. – 600 лева, като съразмерно на уважената част от иска се дължи сумата от 57,51 лева (29,41 евро), което следва да се присъди в полза на адвокат К. А. Г..

Ответникът не претендира разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление /адрес, да заплати на Т. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ, сумата от 255,65 евро (500 лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 05.07.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2556,46 евро (5000 лева) като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. С., ЕГН ********** против /фирма/, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 110,66 евро (216,44 лева) за периода от 02.01.2025 г. до 09.06.2025 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ******** да заплати на Т. Г. С., ЕГН **********, сумата от 9,80 евро (19,17 лева), представляваща разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ******** да заплати на адв. К. А. Г. с личен номер 1000783410, член на САК, със служебен адрес в /адрес/ и тел. **********, сумата от 29,41 евро (57,51 лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съразмерно на уважената част от иска.

4

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5