Решение № 297 от 19.12.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Враца, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. П.

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500225 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 261273/18.05.2022 г. на П. А. И., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ присъда в Затвора-Враца, против Решение № 260017/28.04.2022 г. по гр.д.№ 1413/2021 г. на Районен съд-Враца, с което са отхвърлени предявените от него осъдителни искове против С. Г. Й., ЕГН **********, С. Г. С., ЕГН **********, и Г. С. Г., ЕГН **********, тримата от гр.Враца, за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди за това, че в периода 04.04.2019 г.08.01.2020 г. покойният му баща А. Д. е бил подложен на безчовечно и унизително отношение и е починал при странни обстоятелства, както и за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от обсебването на негови движими вещи и имущество от недвижим имот, предмет на нотариален акт № 192, т.І, рег.№ 1721, нот.д.№ 71/2019 г. на нотариус И. Л., и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъден да заплати на ответниците деловодни разноски в размер на 1 000,00 лв.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и е базирано изцяло на показанията на свидетелите на ответниците, без да бъде отчетено, че същите са в противоречие с приложения по делото снимков материал, както и че свидетелката А. говори неистини за последната си среща с бащата на ищеца.

1

Навеждат се доводи, че районният съд е допуснал и процесуални нарушения, изразяващи се в неоснователен отказ да бъдат събрани доказателства чрез оценителна експертиза на движимите вещи; отказ да бъде дадена възможност на страните да сключат съдебна спогодба по реда на чл.145, ал.3 и чл.149, ал.1 ГПК; неправилно приложение на разпоредбата на чл.172 ГПК при извършената преценка на свидетелските показания.

Въззивникът прави искане обжалваното решение да бъде обявено за нищожно и недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№

261595/09.06.2022 г. от адв.М.Г., в качеството й на пълномощник на ответниците С. Г. Й., Г. С. Г. и С. Г. С.. В отговора се изразява несъгласие с оплакванията за нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Навеждат се доводи, че по иска за неимуществени вреди не са ангажирани никакви относими и допустими доказателствени средства и твърденията на ищеца не са били доказани. Въззиваемите считат, че районният съд е обсъдил в съвкупност свидетелските показания и правилно е приел, че исковете са недоказани. Изтъкват, че ищецът не е извършил необходимите правни действия, за индивидуализиране и уточняване на местонахождението на движимите вещи, поради което не е било възможно извършването на оценителна експертиза на същите, както и че снимковият материал не е приет като доказателство по делото.

Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени на въззиваемите направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

След частично прекратяване на първоинстанционното производство и направени уточнения на исковите претенции пред двете съдебни инстанции, предмет на съдебното производството са следните кумулативно обективно и субективно съединени искове:

1/ Иск за солидарното осъждане на ответниците С. Г. Й., Г. С. Г. и С. Г. С. да заплатят на ищеца П. А. И. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.

В исковата молба, в допълнително представена пред районния съд уточнителна молба вх.№ 269/14.07.2021 г., както и в представена пред въззивната инстанция молба вх.№ 4068/12.07.2022 г. от П. А. И. се поддържа, че в периода от 04.04.2019 г. до 08.01.2020 г. А. И. Д. – баща на ищеца П. А.

И. е бил подложен от ответниците на безчовечно и унизително отношение, в 2 резултат на което е починал при странни обстоятелства. Твърди се, че бащата на ищеца е станал жертва на документна измама, в резултат на което е останал без жилище, както и че в продължение на 1 година ответниците са го принуждавали да им заплаща наем в размер на 150,00 лв., без да имат сключен договор, като този постоянен психически тормоз е довел до разболяването и смъртта му. Ищецът посочва, че е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на своя баща, който е бил неговия единствен останал жив родител, както и че оценява тези вреди на 15 000 лв., които следва да му бъдат репарирани солидарно от ответниците.

2/ Иск за солидарното осъждане на ответниците С. Г. Й., Г. С. Г. и С. Г. С. да заплатят на ищеца П. А. И. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди.

В исковата молба и в допълнително представена уточнителна молба вх.№ 269/14.07.2021 г. се поддържа, че на 08.01.2020 г. е починал бащата на ищеца, а на 11.01.2020 г. ответниците са сменили патронниците на входните врати на двата етажа в къщата, придобита от тях чрез измама с нотариален акт № 192, том І, рег.№ 1721, дело № 71/2019 г. на нотариус И. Л., като по този начин са възпрепятствали достъпа на близките на ищеца до имота и възможността им да изнесат оттам неговото движимо имущество, което не е било предмет на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Твърди се, че по този начин са обсебили всички негови движими вещи и няколко дни след това са започнали да разпродават на безценица имуществото му и са реализирали добра печалба. В представена пред въззивната инстанция молба вх.№ 5085/05.04.2022 г. от адв.В. Г., в качеството му на особен представител на П. А. И., която е подписана и лично от последния, се индивидуализират в 23 пункта движимите вещи, които според твърденията на ищеца са обсебени от ответниците и са унищожени или отчуждени. При описанието на движимите вещи се посочва парична оценка на вредите, която е съответна на размера на претендираното обезщетение от 5 000 лв., посочен в петитума на исковата молба, и се уточнява, че се претендира солидарна отговорност от ответниците и по отношение на претенцията за имуществени вреди.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, а пред въззивната инстанция е прието заключението на съдебно-оценителна експертиза.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че на 04.04.2019 г. с Нотариален акт № 192, том 1, рег.№ 1721, дело № 71/2019 г. на нотариус И. Л., с рег.№ 339 в НК и район на действие РС-Враца, е сключена сделка, по силата на която А. И. Д.

– лично и като пълномощник на сина си П. А. Д. са учредили на ответниците С. Г. С. и С. Г. Й. пожизнено право на ползване върху собствения и недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по КККР, 3 одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на АК, с адрес на имота: гр.***, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение – жилище, брой нива на обекта – 1, с площ от 67.00 кв.м., при съседи: на същия етаж – няма, над обекта № ***, ведно с цялото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата 2 000 лв. Със същия нотариален акт А. И. Д. – лично и като пълномощник на сина си П. А. И., са продали на третия ответник Г. С. Г. посочения недвижим имот, ведно с учреденото право на ползване, за сумата 8 000 лв.

Не се спори, а и от приложения Нотариален акт № 32, том 1, рег.№ 564, дело № 21/2017 г. на нотариус С. Г., рег.№ *** в НК и район на действие РС-Враца, е видно, че около две години преди сключването на описаната сделка - на 21.04.2017 г. е била сключена сделка, по силата на която Й. Т. Й.

/леля на ищеца П. И./ е продала на ответниците С. Г. Й. и С. Г. С. собствения 277 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 534 кв.м., заедно с втория етаж от застроената в имота жилищна сграда и тавана. При сключването на сделката Й. Т. Й. си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

Между страните не се спори и относно това, че майката на ищеца Й.

Т. Д. е починала на 14.03.2016 г., а баща му А. И. Д. е починал на 08.01.2020 г.

От приложеното по делото удостоверение за наследници № 1366/28.01.2020 г., изд. от Община Враца е видно, че ищецът П. А. И. е единствен законен наследник на своя баща А. И. Д..

От приложената по делото преписка № 158/2020 г. по описа на ОПВраца е видно, че същата е била образувана по повод жалба на П. А. И. срещу С. Г. С. и С. Г. Й., в която се твърди, че двамата с документна измама да отнели жилището на баща му А. И. Д., намиращо се на адрес: гр.***, и впоследствие са го убили. Преписката е приключила с постановление от 30.04.2020 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.115 НК.

От представеното по делото писмо изх.№ 1221/08.03.2022 г. от Затвора-Враца се установява, че през м.01.2020 г. по отношение на ищеца П.

И. е изготвена докладна записка от инспектор психолог в Затвора-Враца, която е приложена към писмото и от нея е видно, че е проведена консултация във връзка с възстановяване и балансиране емоционалното състояние на П. И. след смъртта на баща му, както и че впоследствие са проведени още две планирани консултации.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства за установяване претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.

В показанията си свидетелката Й. Й., която е леля на ищеца, посочва, че след като е продала на ответниците собствения си втори етаж от къщата, находяща се в гр.***, е останала да живее там пожизнено и безвъзмездно.

4

Сочи, че бащата на ищеца – А. Д. е живял на първия етаж на същата къща до смъртта си. Според свидетелката, преди смъртта на А. Д. ответниците са поискали да им заплаща наем. Заявява, че не знае дали е имало такава уговорка и дали е бил заплащан наем, но А. е плачел постоянно пред нея за това, че го притесняват. Според свидетелката, тормозът, който е бил упражняван от ответниците за заплащане на наем, му се е отразявал зле, тъй като се е притеснявал, че няма пари. Посочва, че А. Д. е качвал кръвното налягане, както и че на 07.01.2020 г. вечерта се е почувствал зле и тя е измерила, че кръвното му налягане е 180/160. Дошли са сестра му и племенника му и са го закарали в болницата, където той е починал.

Свидетелката твърди, че зимният етаж на къщата по документи се води мазе, но е строен за живеене, както и че този етаж не е бил заплатен на бащата на ищеца от ответниците.

Като свидетели по делото са разпитани и М. Ф. и И. М., които изтърпяват наказания в Затвора Враца и са били в една килия с ищеца П. И..

Свидетелите установяват, че когато е получил съобщението за смъртта на баща си ищецът е поискал да го пуснат за погребението, но му е било отказано. Според свидетелите, П. И. е приел тежко смъртта на баща си и продължително време е бил разтревожен и разплакан. Свидетелят М. заявява, че пред него ищецът е споделял, че някакво семейство – С. и С. е тормозило психически баща му.

По отношение на движимите вещи събраните по делото гласни доказателства са противоречиви.

Свидетелката Й. Й. прави подробно описание на движимите вещи, като посочва, че на обитавания от А. Д. първи етаж от къщата в кухнята е имало печка на твърдо гориво, електрическа готварска печка, дървени шкафове, витрина – шкаф и мивка, две ъглови легла и ракла, крачна шевна машина, квадратна кухненска маса с три стола, две малки картини със сухи цветя. В хола е имало диван с два фотьойла, които понастоящем се намират в малка къща в двора, която е собственост на ищеца, както и разтегателна голяма маса, ниска масичка и пет високи секции, едната от които е гардероб, а другата – за телевизор с два рафта с книги. Посочва, че в две от секциите е имало сервизи от чаши, а сервизите за хранене са били в кухнята. В спалнята е имало голямо легло с матрак, гардероб и две нощни шкафчета, както и голяма картина на стената, която понастоящем се намира в малката къща. В коридора е имало вградена мебел, закачалка, гардероб, шкафове под закачалката и шкаф над вратата на кухнята. Според даденото от свидетелката Й. описание, на зимния етаж в средната стоя е била обособена механа, в която е имало следните вещи: старинен грамофон марка „Ориент” от 1900 г., старинен щик за пушка с надписи, дървена ламперия на стената със закачени на нея домашно тъкани черги, голяма дървена маса и дървени пейки, застлани с черги, ниска кръгла дървена масичка /синия/, комплект от керамични съдове за хранене, комплекти керамични чаши за вино и ракия, дървени лъжици, дървена бъклица, малки трикраки столчета около кръглата 5 малка маса, дъбова бъчва /буре/ за вино 350 литра, малко буренце за ракия, картина с български войводи, радио-грамофон "Рекорд”, което в момента е в гаража, постелка за под от козя вълна /козяк/, масивен дървен скрин с четири чекмеджета. В другата стая на зимния етаж е имало бял кухненски бюфет, който понастоящем е в малката къща, както и легло с родопско одеяло.