Решение № 1273 от 28.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1273 гр. София, 28.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110149912 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ТС, представляван от ..., изпълнителен директор, чрез процесуален представител .., със седалище и адрес на управление - град С срещу наследниците на И. А. Ш. - Н., с адрес: гр. С След като съдът е оставил исковата молба без движение - ищецът е посочил конкретен ответник - М. И. Х., ЕГН **********, с адрес - град С.

След като са отпаднали причините за обездвижване на исковата молба съдът и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Ищецът твърди, че ответникът, като наследник на починалата И. Ш., последната в качеството си на собственик е била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди, че ответницата е починала и поради това е насочил исковата си претенция срещу наследниците на същата в качеството им на собственици на процесния имот, съответно били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди. Сочи, че наследниците - ответници били битови клиенти на ТЕ.

Твърди, че съгласно чл. 63, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди, при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение били длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 2 /30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от ТС и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Твърди се, че за наследниците - ответници и в процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Излага твърдения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били 1 длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. За ответниците този срок бил 45дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като в ОУ било регламентирано, че лихва се начислявала след изтичане на 45 - дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Сочи, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД била начислена законна лихва върху дължимите суми.

Твърди, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от ищеца ТЕ за абонатен № 202200 през процесния период от м.05.2017 г. - м.04.2019 г., както и услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. - м.04.2019 г. , като същите не са погасили задължението си.

Сочи, че в изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „НИ” ООД.

При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да бъде осъден М. И. Х., ЕГН **********, с адрес - град С - да заплати на ТС, представляван от ..., изпълнителен директор, чрез процесуален представител .., със седалище и адрес на управление - град С сума в общ размер на 4317, 63 лв., от които 3471,34 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. - м.30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.8.2021 година до окончателното изплащане на вземането, и 833,65 лв. - мораторна лихва за забава, дължима върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 10,00 лв. - главница за периода м.1.07.2018 г. м.30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.8.2021 година до окончателното изплащане на сумите и 2,64 - лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 31.08.2018 г. до 3.8.2021 година.

Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца.

В срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпил.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като последният не е заявил в този срок възражения по основанието и размера на исковата претенция, не е представил доказателства, не е оспорил представени от ищеца доказателства.

По делото е допуснато до участие и конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца – „НИ“ ООД.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, за което не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

За ответника, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и съответно не е изразил становище по основателността и допустимостта на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот на основание 2 наследствено правоприемство, за който при ищеца се води партида с абонатен № 202200, инсталация № 4000238667. В този смисъл е безспорно, че същият има качеството на клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Така има качеството на клиенти по смисъла на § 1 т.2а. (изм., ДВ бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./

В процесния период са били в сила и се е извършвала продажба на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие при публично известни Общи условия Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. Доказва се, че в процесния период за наследника – ответник са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от ТС на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Видно е, че съгласно предвиденото в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. За ответника този срок е 45- дневен от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача. Доказва се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава и на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД дължи и начислената законна лихва за забава върху дължимите суми.

Доказва се, че в топлоснабдения имот е използвана доставяната от ищеца ТЕ за абонатен № 202200 през процесния период от м.05.2017 г. - м.04.2019 г., както и услугата дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. - м.04.2019 г. , като същите не са погасили задължението си.

Ответникът, видно от приетото като писмено доказателство извлечение от сметки за процесния период и имот е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.

Доказва се, че сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот има избрана фирма – третото лице – помагач на ищеца „НИ“ ООД - за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е заплатил процесните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период.

При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна, че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени.

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода , както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури - с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във 3 връзка с чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава – с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – с правна квалификация чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани правата си – ответник.

По разноските

С оглед изхода на производството ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски.

По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и по смисъла на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година, постановено по тълк.дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски в исковото и заповедното производство с настоящето решение.

Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на общо 105,00 лева – 5,00 за издаденото съдебно удостоверение и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

Съдът определя размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, като отчита и приема, че определения размер отговаря на положения труд, отделено време за подготовка на делото и неговата фактическа и правна сложност. Отговорността за разноски е обективна, и според някоя автори в доктрината представлява продължение на принципа на чл.45 от Закона за задълженията и договорите.