Определение № 282 от 01.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500003 по описа за 2024 година Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от М. Т. Ш. с ЕГН********** против Определение №13162 от 20.11.2023г. постановено по гр.д.№15633/2023г. по описа на ПРС, трети бр.с., с което се спира производството по гражданско дело №15633/2023 година по описа на Районен съд - Пловдив, 3 брачен състав на основание на чл.229, ал.1, т.7 от ГПК. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения подробно изложени в същата.

Иска се отмяната му и връщане на делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалба А. Е. П. ЕГН ********** оспорва същата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

По същество на жалбата.

Производството по делото е образувано по предявен от М. Т. Ш.

1

ЕГН********** против А. Е. П. ЕГН ********** иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак, иск за предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на ищцата, като на ответника се определи режим на лични отношения с тях; иск за осъждане на ответникът да заплаща издръжка на децата в размер на 350 лв. за всяко едно от тях, считано от датата на постъпване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Съдът е докладвал постъпила справка от Министерство на правосъдието с изх № Х-16-02- 18/16.11.2023г., за депозирана при тях молба по Хагската конвенция от 1980г. пред немския централен орган Молбата е подадена от бащата на децата – А. Е. П. ЕГН **********.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице е хипотезата на чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, доколкото съгласно чл. 16 от Хагската конвенция от 1980г., в тези случаи съдебните органи в договарящата държава ,където детето е било прехвърлено или задържано, не разглеждат по същество правото за упражняване на родителските права, до приключване с влязло в сила решение на съдебното производство за връщане на детето, с оглед на което е спрял производството по делото.

Недоволна е останала ищцата, настояща жалбоподателка, която обжалва определението за спиране на производството по делото, като навежда оплаквания, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, поради което спирането се явява незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Видно от данните по делото, в Министерство на правосъдието на Република България /л.35 - 36 от гр.д.№15633 по описа на ПРС/ е постъпила молба с рег. № 16-02-18 от 23.10.2023 г. по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., подадена от А. Е. П. – баща на децата М. А П. и М. А.П. за връщане на децата в държавата на обичайното им местопребиваване - Германия. В молбата са изложени факти за незаконно задържане на децата в България от тяхната майка М. Т. Ш..

Тази молба е със самостоятелен предмет- връщане на децата в държавата по обичайното му местопребиваване- в случая се твърди, че това е 2

Германия.

Както правилно е посочил и районният съд, в съответствие с предвиденото в чл. 16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на детето/ децата по смисъла на чл. 3, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която децата са били прехвърлени или в която са били задържани, не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че децата не следва да бъдат върнати по силата на тази Конвенция или че не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението.

Цитираната разпоредба е със силата на закон на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на България. От нейното съдържание може да се изведе задължение на съда, разглеждащ иск за родителски права, да спре производството по делото до приключване на това по Хагската конвенция или до установяване, че в разумен срок не е образувано съдебното производство пред компетентния съд в София /СГС/.

В отговора си – ответникът по жалбата твърди, че към настоящият момент е налице образувано пред СГС гр.д.№13971/2023г., шести бр.състав за връщане на децата в държавата по обичайното им местопребиваване на основание чл.12 във вр. с чл.3 от Хагската конвенция.

Гореизложеното обосновава извода, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството по гр. д. № 15633/23 г. по описа на ПРС, трети бр.с.

Първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни изводи, поради което постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна - оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №13162 от 20.11.2023г. постановено по гр.д.№15633/2023г. по описа на ПРС, трети бр.с.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4