Решение № 15 от 06.07.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20226000600018 по описа за 2022 година и с участието на военния прокурор полк. КРАСИМИР КОЛЕВ, образувано по жалба от подсъдимия бивш старши матрос Ж. П. Ж. от в.ф. .....

- В. против присъда № 4/26.11.2021 година по нохд № 20216500200033.

С обжалваната присъда състав на Военен съд – Сливен е признал подсъдимия бивш старши матрос Ж. за виновен, както следва:

1.

На 07.02.20.. година в село Б., община К., област Д. посредством камера на мобилен телефон създал материал с порнографско съдържание и изображение като за създаването на материала било използвано лице ненавършило 18 години – ..... му Н. Ж. П., родена на ..02.20.. година и го разпространил на 08.09.20.. година, използвайки социалната мрежа „Ф.

Месенджър“ и на основание чл. 159 ал. 6, вр. с чл. 159 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1000 лева.

2.

За времето от 11.03.20.. година до 17.02.20.. година в село Б. и в землището на същото село на девет пъти – ....20.. г., ....20.. г., ....20.. г., ....20.. г.,....20.. г., ...20.. г., ....20 г., ....20.. г.,...20.. г. при продължавано престъпление принудил Д. Д. А. да извърши нещо противно на волята й като употребил за това сила и заплашване и на основание чл. 143 ал. 1, предлоЖ.я 1 и 2, вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода. Признал го е за невинен да е осъществил деяния на девет дати – ...20 г., ....20.. г., .....20.. г., ...20.. г., 1

...20.. г., ....20.. г., ....20.. г., ...20.. г. и на ....20.. г. и го е оправдал в тази част на обвинението. На основание чл. 41 ал. 6 от НК и чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил на подсъдимия общ режим за изтърпяване на наказанието на подсъдимия, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

3.

На ....20.. година и на ....20.. г. в село Б. община К. на два пъти при продължавано престъпление извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – ..... му Н. Ж. П., родена на ..02.20.. година като деянието било извършено чрез използване безпомощното състояние на пострадалата и на основание чл. 149 ал. 2 т. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Признал е подсъдимия за невиновен да е осъществил деянието на 12.10 20.. година и го е оправдал по обвинението в тази му част.

4.

За времето от 09....20.. година до 04....20.. година на три пъти при продължавано престъпление в село Б. община К. и в землището на същото село се съвкупил с лице от женски пол – Д. Д. А., като я принудил към това със сила и на основание чл. 152 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 23 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи едно общо наказание в размер на най - тежкото от налоЖ.те му, а именно четири години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 2 от НК към така определеното общо наказание присъединил изцяло наказанието глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 24 от НК увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода с осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 41 ал. 6 от НК във връзка с чл. 57 ал. 1 т. 3 от НК съдът е определил на подсъдимия общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да търпи в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 25 от НК съдът е определил наказание по съвкупност по обжалваната присъда, по присъда по нохд № 29/2020 г. на Военен съд – Сливен и по присъда по нохд № 14/2021 г. по описа на Военен съд – Сливен в общ размер на четири години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил определеното общо наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода с четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 41 ал. 6 от НК във връзка с чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил на подсъдимия общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което да търпи в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на общото наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Ж. е бил задържан за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в размер на две години и три месеца по 2 присъда по нохд № 29/2020 година на Военен съд – Сливен. На основание чл.

59 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Ж. е бил задържан под стража, считано от 08.02.2020 г. до 04.06.2020 година и от 19.08.2021 година до привеждане на присъдата в изпълнение.

Съдът се е произнесъл и по разноските и по веществените доказателства по делото.

В жалбата на подсъдимия Ж. П. Ж., чрез защитника му – адвокат П. Д. от АК – Варна се твърди, че същата е неправилна, както и че наложените му наказания са завишени. Иска се същата да бъде отменена. В подробно допълнение към жалбата на защитника, досежно престъплението по чл. 159, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК се сочи, че показанията на свидетелката А. били тенденциозни, тя била заинтересована от изхода на делото и целта и била материална облага при осъждане на подсъдимия. От чат комуникацията било видно, че тя не е разбирала много добре написаното от подсъдимия, понеже не знаела добре български език. Съдът неправилно интерпретирал казаното от подсъдимия, който комуникирал с ирония по чата с А.. Сочи се, че обясненията на подсъдимия Ж. за направената снимка са правдоподобни и няма нищо неестествено и ненормално в тази снимка. Липсвал умисъл у подсъдимия с тази снимка той да е целял похотливо показване на половите органи на малолетната си ...... Назначената визуално-естетико-художествена експертиза не се интересувала от обстоятелствата, при които била направена процесната снимка, което имало определящо отношение за съдържанието й.

Не било налице умисъл за разпространение на снимката в социалната мрежа Ф., доколкото снимката била разпространена само в личния чат на подсъдимия Ж. и свидетелката А.. Относно заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза на подсъдимия Ж. се изтъква, че не е ясно какви са невербалните сигнали, даващи основание експертите да заключат, че освидетелстваният е осъществил педофилни актове с малолетните си деца. Сочи се още, че при него липсват симптоми характерни за педофилия и други отклонение в сексуалното поведение и влечение, както и мисли и представи за секс с малолетни и непълнолетни. Изтъкват се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при осъждането на Ж. за престъпление по чл. 143 ал. 1, предл. 1 и 2, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. За една част от деянията по това престъпление подсъдимият Ж. е бил оправдан, а за друга част е бил осъден. Твърди се, че и в двата случая не се стигало до желания резултат, а именно осъществяване на полови контакти между Ж. и свидетелката А.. Твърди се, че при всички изброени случаи А. е отказвала да се срещне с подсъдимия. Сочи се, че принудата е резултатно престъпление, което е довършено не с упражняването на физическото и/или психическото въздействие, а е необходимо то да е довело обективно до посочените последици, в които се изразява и нарушаването на свободата на жертвата. В случая нито в обвинителния акт, нито в присъдата се сочи да е осъществен полов акт между подсъдимия и свидетелката А.. Не било обсъдено и дали не се касае за опит към престъплението по чл. 143 от НК. За деянието на 11.03.20.. година, освен показанията на пострадалата липсвали други доказателства. Показанията и поведението на същата следвало да се 3 анализират в цялост и те били противоречиви още от досъдебното производство.

Относно осъждането на подсъдимия за престъпление по чл. 149 ал. 2, т.

3, вр. ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК за две деяния на ....20.. и на ....20.. г. се сочи, че осъдителните мотиви се основавали единствено на визуалноестетико-художествената експертиза от показанията на свидетелката А. и от чат-комуникацията между нея и подсъдимия. Изводите на съда се базирали единствено на снимковия материал по делото. Неправилно се отхвърляли като недостоверни обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му за сметка на показанията на А.. Обстоятелството, че Ж. се е снимал гол с детето си, не го правело педофил. Чат-комуникацията му с А. се коментирала от съда превратно. Не се отчитала иронията в думите му към А. и обстоятелството, че Ж. изпитва яд към нея.

Досежно престъплението по чл. 152 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК се сочи, че осъдителната присъда се основава само на показанията на свидетелката А.. Същата не отрича, че през инкриминирания период е правила и доброволно секс с подсъдимия. В нито един от твърдяните от нея случаи тя не е потърсила медицинска помощ, не е сигнализирала полицията и не е уведомила съпруга си. Абсурдно било да се приеме, че след като била изнасилвана тя отново се срещала с подсъдимия. А. доброволно и осъзнато се снимала по време на секс с подсъдимия. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по всички обвинения. Алтернативно се иска изменение на присъдата и отмяна на същата в частта и по приложението на чл. 24 от НК, респ. намаляване на общото наказание до размер съвместим с приложението на чл. 66 ал. 1 от НК или отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане.

В ръкописно допълнение от подсъдимия на 42 страници се излагат разсъждения относно обжалваната присъда. По отношеение на деянието по чл. 159 ал. 6 от НК обяснява, че не е извършил деянието с цел разпространение на снимките с малките .. ..., понеже обичал да се снима гол.

Оспорва, че на две от снимките с номера 6 и 7 е имал похотливи желания към деца. Оспорва показанията на пострадалата свидетелка А., без да сочи конкретни обстоятелства, че същите са недостоверни. Досежно престъплението по чл. 152 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК твърди, че не отрича да е имало насилие от негова страна спрямо пострадалата А., но то било взаимно. При това само за единия от случаите. За останалите случаи подробно обяснява, че не е имало насилие от негова страна при сексуалните им контакти. В ръкописното допълнение подсъдимият Ж. пише, че от 300 сексуални контакта я бил изнасилил само три пъти. Твърди, че сексът с А. по време на нейната бременност не бил насилствен. Твърди, че обидите и афектното състояние, в което изпадал били заради отношението на А. към него. Приема за реални ударите спрямо нея на 09.07.20.. година. Твърди понататък, че първите реални заплахи, които е изпратил на А. и я е принудил за нещо конкретно са били на 05.10.20.. г., а впоследствие на 17.02.20.. г.

Развива съображения, че свидетелката А. иска да му навреди и затова твърди, 4 че сексът с подсъдимия бил насилствен. На много страници собственоръчно преразказва част от кореспонденцията между него и свидетелката А. в социалните мрежи. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Прокурорът заяви, че жалбата срещу първоинстанционната присъда е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Военно-апелтивният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, а именно: за деяние по чл. 159, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК

През месец юни 2017 г. подсъдимият старши матрос Ж.Ж. и гр. лице А. се запознали в социалната мрежа „Ф.“ и започнали чат-комуникация през приложението „Меssenger“. Ж. имал информация за А., виждал я в селото и му направила впечатление. След известно време тя му предоставила телефонния си номер ........... и двамата продължили да общуват и по телефона. В края на 2017 г. връзката им станала интимна, като успявали да я държат в тайна от близките си. Комуникацията им през „Ф.“ продължавала през различни профили, които двамата ползвали с цел да не бъдат разкрити, както от жената, с която Ж. живеел, така и от съпруга на А.. А. ползвала профили „А..“, „S.“, „S...“, „S....“, „G....“, а ст.матрос Ж. – „J....“, „I.....“, „M.......“ и „Z........“.