Решение № 5140 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5140 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20251100112159 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на М. Д. В. за връщане на детето Л.М. В., родена на ******** г. в гр. Порто, Португалия, в държавата по обичайното му местопребиваване – Португалия. Твърди, се че. Страните са сключили граждански брак на 27.11.2005 г. в България, от който се е родила малолетната Л.. Сочи се, че до задържаните си в България, малолетната живяла само в Португалия, като на 03.12.2019 г. е придобила португалско гражданство с Решение от 30.11.2019 г. на Регистратора на централния архив в Порто съгласно чл. 6, предложение ІІ, б. „а“ от Закон № 37/81, и е вписана в Службата по гражданско състояние в Порто. През 2020 г. родителите са се развели в Португалия, поради взаимното им съгласие за това, като за установяване на това обстоятелство се представя Протокол от 12.02.2020 г. от дело за развод по взаимно съгласие № 286/2000 пред І-ва Служба по гражданско състояние в Порто. Сочи се също, че по отношение на родителските права спрямо малолетната е одобрено споразумение на страните от Окръжния съд в Порто, съгласно което детето живее в дома на майката и тя се грижи за него, а на бащата е определен режи на лични отношения, като въпросите от особено значение 1 за детето се решават съвместно от родителите, а пътуванията на детето в чужбина трябва а бъдат одобрени от двамата родители. С протоколно решение от 17.03.2025 г. на Окръжен съд-Порто е одобрено ново споразумение между страните, съгласно което детето има местоживеене при майката, родителските права се упражняват съвместно от двамата родители, като въпросите от съществено значение за детето ще се решават съвместно от родителите, определен бил режим на лични отношения с бащата и всеки от родителите дал съгласието си детето да пътува с другия родител в чужбина. По данни на молителя, ответницата го уведомила, че пътува с детето до България за периода 02.07.2025 г. – 23.07.2025 г., но след изтичане на този период отказала да върне детето в Португалия и преставала да приема обажданията му. Тя криела детето и не му позволявала да напуска дома, а по данни, които получил от детето то искало да се върне в Португалия и не желаело да остава в България. Твърди също, че не е давал съгласието си за промяна на обичайното местопребиваване на дъщеря си от Португалия в България. Съобразно това, молителят твърди, че е налице родителско отвличане на малолетното дете Л. от майката под формата му на незаконното му задържане в Република България, които действия ответницата осъществила в нарушение на правото на упражняване на родителските права от бащата, произтичащо от закона и от посочените решения. Грижите за детето били разпределени между родителите и молителят взимал дъщеря си при себе си всеки понеделник след приключване на учебните занятия и я водел на училище във вторник сутрин, а освен това на всеки 15 дни вземал детето от училище в петък вечер за уикенда и я връщал в дома на майката в неделя вечерта, като ефективно упражнявал родителските права по отношение на малолетната си дъщеря.

Съобразно това сочи, че детето е задържано незаконно от майката в България, като това е и в нарушение на ефективно упражняваните от него родителски права.

В хода на съдебното дирене, чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на централен орган по Хагската конвенция, молителят поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето Л. в държавата по обичайното му местопребиваване – Португалия, като излага подробни съображения.

Ответницата Р. И. В., в писмения си отговор, оспорва молбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Сочи, че бащата е бил уведомен и наясно, че детето ще се установи в България за постоянно с майка си. Детето било и български гражданин, като противно на това, което се твърдяло в молбата, говорело български език и самото то заявявало на баща си желанието си да се 2 установи и да живее в България, където имало роднини и приятели и където желаело да учи. Твърди, че Л. се чувствала добре в страната, като не отговаряла на истината твърдението, че тя тайно се свързала с молителя, когато се „сдобило“ с телефон и по този начин той разбрал, че са в България. Твърди, че от самото начало малолетната разполагала с телефон, от който да се свързва с баща си и тя била в постоянна връзка с него. Според споделеното й от детето бащата ползвал телефонните разговори с малолетната за да говори лоши неща за ответницата, което дразнело детето и то заявило, че ако той продължава да се държи по този начин, ще престане да общува с него. Твърди, че детето трайно се е интегрирало в семейната, социалната и учебната среда след връщането си в България, като е формирало свое мнение и желание за трайното си оставане в страната. Също така счита, че за детето са налице предпоставките на чл. 13, б. „б“ от ХК, като съществува сериозен риск връщането му в Португалия да го изложи физическа или психическа опасност, тъй като молителят нееднократно бил проявявал физическа агресия към нея и към самото дете и то се страхувало от баща си. Молителят системно злоупотребявал с алкохол и имал рисково поведение, криещо рискове за детето и неговата сигурност. Моли съда да постанови решение, с което да остави молбата за връщане на детето Л. във Португалия без уважение.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощниците си по делото, поддържа заявеното в отговора становище, като моли съда да остави молбата без уважение. Излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище.

Окончателното си становище излага в писмени бележки, представени в последното проведено по делото съдебно заседание на 18.05.2026 г. Претендира разноски по представен списък.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушано е заключението на съдебно-психологическа експертиза.

Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на страните в производството, приема за установена следната фактическа обстановка :

Детето Л.М. В., с ЕГН **********, родено на ******** г. в Португалия, е малолетна дъщеря на страните, като това обстоятелство е безспорно помежду им и се установява от представените по делото документи, в това число от служебно изисканите от съда справки „пълни данни“ от Национална база данни „Население“ за страните и детето. Освен това, от посочените справки се установява, че за раждането на малолетната е съставен акт за гражданско състояние № 0060/04.06.2014 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при община 3

Етрополе, гр. Етрополе, Софийска област. От 16.10.2025 г. малолетната е с постоянен и настоящ адрес в гр. Етрополе, бул. „********, ********. На същия адрес та 16.10.2025г. е регистрирана и ответницата. Страните са български граждани, като от 23.06.2020 г. молителят е с постоянен и настоящ адрес в гр.

Етрополе, кв. „********.

Родителите на малолетната са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 27.11.2025 г. в България, първи по ред и за двамата, бил прекратен поради взаимното съгласие на двамата съпрузи за това по дело за развод по взаимно съгласие № 286/2020, като било одобрено постигнатото между тях споразумение.

Обстоятелството, касаещо развода на страните е вписано в гражданските регистри на Етрополе на 01.08.2025 г.

Между страните също така не е спорно, че детето и родителите му живеели във Португалия и след развода На 21.112022 г. било утвърдено постигнатото между страните споразумение, според което Лисиана се установявала да живее с майка си, като отговорността по въпросите, свързани с ежедневието й се поема от родителя, при когото тя се намира в дадения момент, като при изпълнението на задълженията си, родителят не може да противоречи на основните насоки за възпитанието, определени от другия родител, а по въпросите от особено значение за живота на непълнолетната, отговорностите се упражняват съвместно от двамата родители, като пътуванията на непълнолетната в чужбина трябва да са одобрени от двамата родители. По отношение на посещенията, бащата ще бъде с детето всеки втори уикенд, на всеки 15 дни, от 19 часа в петък, като ще взема дъщеря си ат центъра за извънкласни дейности и ще я връща в неделя в 19 часа в дома на майката, а всеки понеделник ще взема дъщеря си от центъра за извънкласни дейности и ще я оставя във вторник в училището, което тя посещава, преди началото на учебните занятия. На 17.03.2025 г. било утвърдено ново споразумение между родителите, съгласно което местожителството на детето се определя при майката, на която се възлагат родителските права, свързани с ежедневните дейности в живота на непълнолетната, като родителските права се осъществяват съвместно от двамата родители, а въпросите от особено значение за живота на непълнолетната ще се решават съвестно от двамата родители, с изключение на спешните въпроси, при които всеки родител може да действа самостоятелно, като информира другия възможно най-скоро. Определено е детето да прекарва един уикенд с бащата на всеки 15 дни, като той вземал детето в петък от мястото, където то се намира след училище, и го връща в неделя в 19 часа в дома на майката; в понеделник я вземал от мястото, където се намира след училище, ще вечеря и 4 пренощува с детето, а на следващата сутри ще я заведе на училище; ваканциите и празниците се прекарват поредно с всеки от родителите, като бащата ще заплаща издръжка от 175 евро месечно, която се актуализира годишно с 5 евро, считано от януари 2026 г. и плащането се извършва до 10-то число по банковата сметка на майката, а медицинските, лекарствени и здравни разходи като цяло, както и разходите за училище и текущите разходи за детето се поемат от двамата родители по равно, като доказателствата за тези разходи трябва да се изпращат ежемесечно до последния ден на месеца на всеки от родителите; всеки от родителите се съгласил другия да пътува с детето в чужбина, по време на училищните ваканции, като другият трябвало да бъде надлежно информиран за местоназначението на пътуването, датата и продължителността му, транспортното средство, личните и местните контакти, като паспортът на детето трябва да го придружава при всички пътувания извън страната.

Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за записване, се установява, че малолетната Л., с португалска лична карта № ********ZY1, през учебната 2025/2026 г. била записана в Училищно сдружение „Аурулея де Соуза“ в шест клас, група А, с номер 15, а през учебната 2024/2025 г. тя завършила успешно пети клас в същото учебно заведение.

На 29.09.2025 г. бил извършен избор на личен лекар на малолетната Л. в страната, а през учебната 2025/2026 г. тя била записана в Средно училище „Христо Ясенов“, гр. Етрополе като ученичка в шести „б“ клас. Видно от представената характеристика, издадена от същото учебно заведение, тя посещавала учебни занятия редовно, като в началото на учебната година имала сериозни трудности, свързани с приспособяването й към настоящата среда и с овладяването на българския език, но с помощта на съучениците, учителите и училищното ръководство, тя ги преодоляла. Л. посещавала допълнително частни уроци по български език и литература, които се провеждали в училище, след приключване на учебните часове. Тя отлично се разбирала със съучениците си и имала създадени приятелства, като в характеристиката я определят като възпитана и дисциплинирана, но и любознателна и упорита в усвояване на учебния материал.

Л. не била агресивна и конфликтна, спазвала правилника за вътрешния ред, нямала наложени наказания, а поощренията я стимулирали за изпълнение на поставените задачи. Майката упражнявала необходимия родителски контрол, като с нея имали постоянен контакт.

Останалите документи, представени от страните, в това число и разменена помежду им кореспонденция, съдът не обсъжда като неотносими към предмета на 5 доказване по делото.