Решение № 260069 от 22.07.2021, Районен съд - Кубрат

Р Е Ш

Е Н И Е № 260069

Гр. Кубрат, 22.07.2021 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Албена

Великова при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 89 по описа на РСКт за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация –

Варна“ ООД гр. Варна чрез пълномощник юрк. П.В. твърди, че ищцовото дружество в качеството на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/2005 г.) предоставя В и К услуги на Д.К.В. за имот на адрес ***, който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на адреса се отчитат по партида с абонатен номер 1521754, чийто титуляр е ответникът. Последният не изпълнил вменените му съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия задължения, а именно – да заплаща ползваните В и К услуги, като при неплащане в 30-дневен срок след датата на фактуриране, изпада в забава – чл. 33, ал. 2 от ОУ.

Поради допуснати нередовности в плащанията на ползваните В и К услуги, на 14.10.2020 г. кредиторът е подал заявление в РС-Варна, изпратено по подсъдност на РС–Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, образувано в ЧГД № 542/2020 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 260054/16.11.2020 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.К.В., че съществува изискуемо вземане на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД гр. Варна в размер на сумите: 473.35 лева

– главница, представляваща стойност на незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1521754, за имот находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково за периода от 16.10.2018 г. до 14.09.2020 г., за което са издадени фактури в периода от 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от 14.10.2020 г. до окончателното плащане и 36.16 лева – мораторна лихва върху главницата начислена за периода от 21.12.2018 г. до 11.10.2020 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът Д.К.В., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес ***, в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК не депозира писмен отговор.

В съдебно заседание се явява лично и заявява, че жилището на адреса в село Любен Каравелово е обитавано от наемател, който е ползвал ВиК услуги, но е напуснал страната и обещал, че при следващото си връщане в България ще погаси задълженията си.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Не е спорно между страните, че имот находящ се в с. Любен Каравелово, общ.

Аксаково, обл.Варна е присъединен към водопреносната система, стопанисвана от ищеца, за който имот е отреден абонатен номер 1521754, чийто титуляр е ответникът. Не е спорно, а се установява и от представената справка за имот (л.91 от делото), че собственик на процесния имот е Д.К.В., съответно и има качеството „потребител“ съгласно §1 от ДР на ЗРВКУ.

От представените Справка за недобора на частен абонат от 11.10.2020 г. и Опис на отчети на абонат 1521754 от таблет, се установява, че инкасаторът е извършвал ежемесечен отчет на показанието на водомера на В. чрез използването на електронен карнет (таблет). Видно от цитирания опис, както и таблица относно задължения по партида с абонатен номер 1521754, дължимата главница за отчетен период от 16.10.2018 г. до 14.09.2020 г. възлиза на 473.65 лв., а сборът от обезщетенията за забава върху всяка главница е общо 36.16 лв.

Не е спорно, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати в срок сумите по посочените фактури.

Поради това, че ответникът не е платил сумите по посочените фактури, на 14.10.2020 г. кредиторът е подал заявление в РС-Варна, изпратено по подсъдност на РС–Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, образувано в ЧГД № 542/2020 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 260054/16.11.2020 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба в указания срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответната страна, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както се посочи и по-горе, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 542/2020 г. по описа на РС–Кубрат.

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и нейната стойност. В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.

В настоящата хипотеза, данните по делото установяват наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията между страните по която се уредени от Наредба № 4/14.09.2004 г. Видно от приложената на л.79 справка за обекта е определен абонатен № 1521754, чийто титуляр към м. октомври 2020 г. е ответника.

Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените услуги.

За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл.

23 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско измерване (водомерите) - същото следва да се извършва от служител на ВиК оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя.

В конкретния случай, представеният на л. 94 от делото опис е от електронен карнет, поради което не се изисква подпис на потребителя или на негов представител. Ответникът не оспорва приложените опис и справка, поради което същите установяват основания за начисляване на посочените в описа количества на ВиК услуги за отчетния период.

Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на количества ВиК услуги, възлизащи на стойност на 473.35 лв. – задължения по фактури, издадени в периода 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г. Размерът на задълженията по посочените фактури не е оспорен от ответната страна и съдът приема, че е установен по безспорен начин от доказателствения материал, събран по делото.

По изложените съображения се налага извод за основателност на претенцията, поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за установяване на вземане в размер на 36.16 лв.. съставляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по всяка фактура, за периода 21.12.2018 г. до 11.10.2020 год., поради което и следва да бъде уважена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00 лв. (25.00 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) – разноски в заповедното производство, определени съобразно уважената част на претенциите (арг. TP № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 12).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 175.00 лв. (75.00 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение) – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.К.В., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес *** дължи на „В.И К.” ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Д.В.– управител чрез пълномощник юрисконсулт П.В.В. сумите, както следва: 473.35 лева

(четиристотин седемдесет и три лева, тридесет и пет стот.), главница, представляваща стойност на незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1521754, за имот находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково за периода от 16.10.2018 г. до 14.09.2020 г., за което са издадени фактури в периода от 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2020 г. до окончателното плащане и 36.16 лева (тридесет и шест лева, шестнадесет стот.), мораторна лихва върху главницата начислена за периода от 21.12.2018 г. до 11.10.2020 г., за което вземане по ч. гр. д. №

542 по описа на РС–Кубрат за 2020 год. е издадена