Решение № 147 от 11.11.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Берковица, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100258 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен от Г. В. П. против АПС БЕТА България ЕООД иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми – 269.19 лева главница и 19.89 лева лихва по Договор за целево финансиране № ... г., сключен с Транзакт Юръп АД /предишно наименование ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД/ по изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 53 състав на 02.07.2010 г. по ч.гр.д.

7334 от 2010 г, поради изтекла давност.

Ищецът Г. В. П. твърди в исковата си молба, че срещу него е издаден изпълнителен лист от 02.07.2010 г. по ч.гр.д. 7334 от 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 53 състав, с който е осъден за заплати в полза на Транзакт Юръп АД /предишно наименование ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД/ следните суми: 269.19 лева главница и 19.89 лева лихва по Договор за целево финансиране № .... г.

За принудително събиране на вземанията е било образувано изпълнително дело №....г. по описа на ЧСИ Д. В., след което е образувано 1 изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ Г.К., прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК на 12.03.2024 г. с постановление от същата дата.

Твърди, че по образуваните изпълнителни дела срещу него не са предприемани никакви принудителни действия.

Сочи, че по последното изпълнително дело взискател е ответника, който се е легитимирал с договор за цесия, с който е придобил вземането е първоначалния кредитор, като твърди, че така извършената цесия не му е надлежно съобщена.

Поддържа, че вземането по описания изпълнителен лист е погасено по давност поради бездействие на кредитора.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника АПС БЕТА България ЕООД посочените в изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 53 състав на 02.07.2010 г. по ч.гр.д. 7334 от 2010 г. суми - 269.19 лева главница и 19.89 лева лихва по Договор за целево финансиране № ....г., сключен с Транзакт Юръп АД /предишно наименование ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД/.

Претендира разноски.

Ответната страна АПС БЕТА България ЕООД е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

ПРИЗНАВА иска.

Заявява, че няма претенции по отношение на ищеца и процесния договор.

С нарочна молба преди първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 237 ГПК за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното от ответника признание.

Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на решение при признание на иска при условията на чл. 237 от ГПК:

Съгласно чл.237 ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

2

Според чл.237, ал.2 ГПК съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:

1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;

2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответната страна са налице.

Ответната страна е заявила, че признава иска – че действително вземанията са погасени по давност и моли за постановяване на решение с оглед така направеното признание.

Не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове /чл. 324 ГПК/; по искове за гражданско състояние /чл. 334 ГПК/ и по иск за поставяне под запрещение /чл.

339 ГПК/.

Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Решението при признание на иска съгласно чл.237, ал.2 от ГПК не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.

1 от ГПК и следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което искът да бъде уважен, така както е предявен.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски при условията на чл. 78, ал. 1 ГПК.

В случая макар признанието да е направено с отговора на исковата молба съдът намира, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като с покана за доброволно плащане, изходяща от АПС БЕТА 3

България ЕООД е поканил ищеца в срок до 31.03.25 г. да плати доброволно суми по договора, за който е издаден изпълнителния лист, която покана е станала повод на 11.04.25 г. да бъде заведено настоящото дело.

Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за основателно.

В случая с оглед размера на исковете възнаграждението е в размер на 400 лева, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за адвокатската работа, до който размер възнаграждението следва да бъде намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от обичайната за такъв тип дела.

Ето защо на ищеца се дължат разноски в общ размер от 450 лева /от които 50 лева за ДТ и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение/.

Така мотивиран съдът и на основание на чл.237 от ГПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., НЕ ДЪЛЖИ на АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: ............, седалище и адрес на управление: гр.

С., СУМАТА о т 269.19 лева главница и 19.89 лева лихва по Договор за целево финансиране № ..... г., сключен с Транзакт Юръп АД /предишно наименование ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД/ по изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд, 53 състав на 02.07.2010 г. по ч.гр.д. 7334 от 2010 г, поради изтекла давност.

ОСЪЖДА АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: гр. С, ДА ЗАПЛАТИ н а Г. В. П. с ЕГН ********** от гр. С., СУМАТА о т 450 лева, представляваща направени в производството деловодни разноски.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 5