Решение № 2033 от 14.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2033 гр. Варна, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110108140 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска № 19 срещу СВ. Г. АЛ. ЕГН ********** с постоянен адрес **** иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 5019,75лева, представляваща дължима главница по договор за стоков кредит № 319158 от 24.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 2560,70лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 24.12.2017г. до 03.07.2019г.вкл; 114,74лева, представляваща лихвена надбавка за забава по т. 12 ОУ за периода 24.01.2018г. до 03.07.2019г.вкл; 9,76лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 04.07.2019г. до 11.07.2019г.; 120лева, представляваща дължими такси по договора за изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5392/12.07.2019г. по ч.гр.д. № 10870/2019г. по описа на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 24.12.2017г. с ответника е сключен договор за стоков кредит № 319158. По силата на договора, банката е предоставила стоков кредит в размер на 5019,78лева, от които 4199лева за закупуване на телевизор Samsung 55Q8C от Технополис България ЕАД и 820,75лева за еднократна застрахователна премия за застраховка „Стандарт+“ сключен между ответника и Групама животозастраховане ЕАД. Връщането на отпусната сума е следвало да стане в срок от 35месеца, считано от датата на усвояване. Усвояването е извършено на 24.12.2017г. безкасово по сметка на търговеца за закупуване на стоката, респ. по сметка на застрахователя. Страните уговорили в т. 6 дължимост на възнаградителна лихва в размер на 33,39%годишно. Съгласно разписаното в т. 4 връщането на отпусната в заем сума ще се извършва по разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски съгласно приложения към договора погасителен план. Твърди се, че ответникът е получил стоката от търговеца, за което последният е уведомил банката с изрично писмо. В съответствие с изискванията на ЗПК на кредитополучателя е била предоставена необходимата 1 преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, в доказателство за което последният е подписал и изрична декларация. Първата падежна вноска е била на 24.01.2018г. Ответникът не е извършил нито едно плащане по договора. Поради допусната забава, на 24.10.2018г. банката е предприела действия по обявяване вземането за предсрочно изискуемо, като е изпратила на ответника уведомление, което се сочи да му е връчено на 12.04.2019г. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В евентуалност, прави изявление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита с исковата молба. На 04.07.2019г. кредитът е бил осчетоводен като предсрочно изискуем и ищецът е преустановил начисляването на договорни лихви. В т.10 страните уговорили дължимост на лихвена надбавка за забава в размер на 10% върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница. На основание чл. 5 от договора и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните прилагани от банката, с която ответникът е бил запознат, се сочи той да дължи и 120лева такса разходи по изискуем кредит. За събиране на вземането си, банката се снабдила със заповед по чл. 417 ГПК и изп. лист, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обоснова и правния интерес от заявяване на настоящата искова молба. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Исковата претенция се оспорва по основание и размер. Оспорва да са настъпили предпоставките по договора и кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът да е бил надлежно уведомен. Оспорва претенциите за възнаградителна и мораторна лихва, като сочи липса на законова възможност върху непогасените месечни вноски да се претендират едновременно възнаградителна и лихва за забава. Оспорва дължимостта на сумата от 120лева разходи за изискуем кредит, като противоречаща на чл. 33 ЗПК и неоснователна предвид липса на доказателства относно реално извършени от банката разходи. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба и отговора се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция са суми, представляващи непогасени от ответника задължения по Договор за стоков кредит № 319158 от 24.12.2017г. , вземането, по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради настъпване на предвидените в договора предпоставки за това. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 10870/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 10870/2019г. по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция.

Така очертания предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валидна облигационна връзка по договор за стоков кредит № 319158 от 24.12.2017г.; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя чрез закупуване на посочената вещ и сключване договор за застраховка; настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което кредитополучателят е бил 2 уведомен надлежно; дължимост на сумите за главница, договорни, наказателни лихви, такси и то в посочените от ищеца размери; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба. Съответно в тежест на ответника е провеждане доказване на собствената си изправност по договора.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява следното: На 24.12.2017г. между банката и ответника е бил сключен договор за стоков кредит с № 319158. По силата на договора банката е предоставила в заем парична сума от 5019,75лева, с цел закупуване на стока от търговеца Технополис България ЕАД, а именно телевизор Samsung 55Q8C на цена от 4199лева, както и за сключване чрез банката на застраховка с Групама Животозастраховане ЕАД и Групама застраховане ЕАД, пакет „Стандарт +“ при еднократна застрахователна премия от 820,75лева. Съгласно чл. 2, срокът за издължаване на кредита е 35месеца, считано от неговото усвояване. Усвояването на сумата е уговорено да е еднократно, безкасово по сметка на търговеца, респ. застрахователите. Връщането на сумата е следвало да става на месечни вноски, с падеж 24-о число на месеца. В чл.6 е уговорен фиксиран лихвен процент от 33,39% годишно или 0,0928% на ден. ГПР е 39% с възможност за промяна при предпоставките уговорени в ОУ.

Съгласно чл.9 с подписване на договора кредитополучателят е декларирал, че е получил своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и ОУ, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора. В чл. 11 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ДСК прилага по извършвани услуги на клиенти, с която Тарифа кредитополучателят декларира, че е запознат. Към договора са приложени ОУ и погасителен план. В раздел VІ. от ОУ “Отговорности и санкции”, т. 12 е предвидено, че при забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава от 10процентни пункта. При допусната забава над 90дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка от 10процентни пункта.

Посочените ОУ са били подписани от ответника, с което е удостоверил, че е запознат с тяхното съдържание. Подписан е и погасителният план. В заключение, процесният договор за стоков кредит е валидно сключен. Ответникът не е оспорил автентичността на така представените документи. Кредитополучателят е усвоил безкасово пълната отпусната му сума, което се установява от представеното уведомително писмо, с което банката уведомява търговеца, че е отпуснат кредит за продажната цена на стоката и което е основание за получаването й от ответника от търговеца. На 24.12.2017г. банката е извършила парични преводи към търговеца за сумата от 4199лева и към застрахователя на сумата от 820,75лева.

С подписа си върху уведомителното писмо ответникът е удостоверил факта, че е получил стоката от търговеца Технополис България ЕАД. Усвояването на сумата по отпуснатия кредит безспорно се установява и от заключението на в.лице по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което бива кредитирано от съда в цялост като неоспорено от страните и изготвено на база ангажираните по делото писмени документи и допълнителна справка в счетоводството на банката.

Погасителният план съдържа разбивка на анюитетната вноска по главница, лихва и дължими такси. В договора са разписани ясно общия му размер и условията за усвояването му. В чл. 143 ЗЗП е регламентирано, че неравноправна клауза в договор сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на 3 търговеца или доставчика и потребителя, вкл. като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид вида на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. В този аспект, при преценка на клаузите на договора, съдът не констатира неравноправност на някоя от тях. В съдържанието на самия договор е изрично отбелязан начин на формиране на договорната лихва и тази за забава.

Упоменат е и начинът на формиране на ГПР. Договорът и погасителният план е предаден на кредитополучателя, и е подписан от него, факт който не е бил оспорен и презюмира, че преди това кредитополучателят внимателно се е запознал със съдържанието на същите и ги приема. Липсва основание да се приеме обратното.

Ищецът основава претенцията на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Това си право той сочи да е упражнил предхождащо подаване на заявлението. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ в хипотеза на иск по чл. 422 ГПК/, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. От заключението на в.л. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно, че по договора ответникът не е извършвал плащания. Следователно, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 11.07.2019г. са били настъпили предпоставките на чл.12 и сл. от ОУ към договора и в полза на банката е възникнало правото да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Това право на банката е било упражнено преди подаване на заявлението. Изявената воля на кредитора в този смисъл е достигнала до кредитополучателя, чрез надлежно връчено му уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при строго спазване правилата на гл. 6 ГПК. Видно е от представения констативен протокол на ЧСИ и приложенията му, че връчването е извършено по постоянен и настоящ адрес на заемателя. Удостоверено е от връчителя при ЧСИ, че адресатът е търсен на адреса на 12.01.2019г./събота/ и на 21.02.2019г., когато на адреса е установен бащата на адресата, който е дал сведения, че синът му е в чужбина и няма да плаща нищо. На 28.03.2019г. адресът е посетен отново и след като адресатът отново не е бил установен, връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата. Удостоверено е, че не е установено наличие на трудово правоотношение, както и че длъжникът не отговаря на телефони за връзка предоставени на кредитора му. Следователно, с изтичане срока по чл. 47, ал.1 ГПК, т.е от 12.04.2019г. следва да се приеме, че уведомлението на банката за обявяване кредита за незабавно и предсрочно изискуем е достигнало до знанието на адресата. От дата 12.04.2019г. /при липса на даден срок от кредитора за доброволно изпълнение в уведомлението/ следва да се приеме, че е настъпил ефектът на предсрочната изискуемост и длъжникът е изгубил преимуществото на срока. Изискуемостта на цялото задължение е настъпила, а оттам и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение. В заключение исковата претенция е доказана в своето основание.