Определение № 11124 от 16.08.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11124 гр. Варна, 16.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Частно гражданско дело № 20253110104509 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

По делото е депозирана молба вх. № 58131/27.06.2025г. от процесуалния представител на заявителя, юрк. Даниел Кръстев, с искане за изменение на постановеното по дело Определение № 8596/23.06.2025 г. в частта за разноските. Сочи, че така присъденото адвокатското възнаграждение е прекомерно и отправя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Излага, че адвокатското възнаграждение не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото и е несъразмерно с извършените процесуални действия – подаване на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК. Моли за намаляването му в размер на 200 лева или по-нисък размер.

В предоставения срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна – длъжник, е подала отговор, чрез адв. А. А.. Сочи, възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК да е направено извън предвидения срок.

Намира искането за неоснователно и моли съда, молбата да бъде оставена без уважение.

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес да иска изменение на постановения акт и депозирана в предвидения преклузивен срок. Определение №8596/23.06.2025 г. е връчено на заявителя на 24.06.2025 г., който в рамките на едноседмичния срок за обжалване на същото, е депозирал молба за изменението му в частта за разноските. Съдът намира, че с оглед характера на производството получаването на определението, с което е обезсилена заповедта е първия момент, в който заявителят е можел да оспори претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение и да заяви възражение за прекомерност на същото.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Производството по ч. гр. д. № 4509/2025г. по описа на ВРС е образувано по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 ГПК срещу Д. Г. А..

Искането на заявителя е уважено и е издадена Заповед № 2077/08.04.2025г. В 1 срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. С Разпореждане № 18713/08.05.2025 г., съобразно нормата на чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, съдът е дал указания до заявителя-кредитор, че може да предяви иск за установяване на вземането си. С определение № 8496/23.06.2025г. е обезсилена издадена в полза на заявителя Заповед № 2077/08.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради неизпълнение на указанията дадени с горното разпореждане. В полза на длъжника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, предвид отправено от него искане. В срока за обжалване на определение № 8496/23.06.2025г., заявителя е подал молба по чл. 248 ГПК, като в нея е направено възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Заповедното производство е строго формално, за подаване на възражението е налична нарочна бланка, която се прилага към заповедта, като не е необходимо и обосноваване същото. Подаването на възражение по реда на чл. 414 ГПК е процесуално действие, което не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу издадената в полза на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, то и разноските следва да бъдат определени в приложение на чл. 11 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по аналогия на основание § 1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство.

Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл. 419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. В този смисъл е определение № 102 от 14.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2481/2021 г., I т. о., ТК на ВКС.

Съдът намира, че следва да бъде взета предвид и актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС). С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, както и единственото процесуално действие, извършено от процесуалния представител на длъжника е подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за което има образец, съдът намира, че възнаграждение следва да бъде определено в 2 размер от 200 лева.

С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че направеното възражение за прекомерност се явява основателно и следва да се уважи, а постановеното определение от 23.06.2025 г. в частта относно присъдените разноски да се измени като се намали до размера от 200 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК определение № 8496/23.06.2025 по ч. гр. д. № 4509/2025 г. по описа на Районен съд - град Варна в частта относно присъдените разноски, които „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 е осъден да заплати в полза на Д. Г. А., ЕГН **********, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на длъжника Д. Г. А., ЕГН ********** разноски от 750 лв. на 200 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - град Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3