Решение № 2003 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2003 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500270 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба от 09.02.2022 г., подадена от ответника по иска С. М. С., чрез адв. Й. П., срещу решение № 20210323 от 11.11.2021 г. по гр.д. № 48940/2019 г. на СРС, ГО, 66 състав, в частта, с която е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответникът С. М. С. дължи на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 722,43 лв., представляваща цена на доставена за периода 20.06.2016 г. - 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 139,40 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода 14.09.2016 г. – 06.06.2019 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ - сумата 27,79 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 35270/2019 г. на СРС, 66 състав, както и в частта, с която ответникът С. М. С. е осъден да плати на дружеството сумата 363,61 лв. съдебни разноски.

Твърди се неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Поддържа се неправилност на решението поради необоснованост на извода на 1 първоинстанционния съд за наличие на облигационни отношения между страните по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот и за спорния период. Твърди се, че не е доказано ответникът да е собственик на процесния имот, а и дори да е собственик, би притежавал само ½ ид.ч. от правото на собственост, съответно, би дължал само ½ от установените за дължими суми, тъй като апартаментът би се явил придобит в режим на СИО. Твърди се, че по делото няма представено заявление-декларация за откриване на партида, както и че представената справка за дължимите суми за дялово разпределение представлява негодно писмено доказателство. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се излага, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като липсват доказателства за публикуване на задълженията на интернет страницата на ищеца, както и поради липса на лично уведомяване на ответника за издавани фактури. Сочат се и допуснати процесуални нарушения – на чл. 154, ал. 1 ГПК (неправилно разпределена доказателствена тежест за установяване собствеността на апартамента) и на чл. 236, ал. 2 ГПК (неразглеждане на възражението на ответника за неизпадането му в забава). Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции и за заповедното производство.

В отговора на въззивната жалба, подаден от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. И.М., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Предявеният иск с правно основание на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 150 ЗЕ, за признаване на вземане в размер на сумата 722,43 лв. - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 20.06.2016 г. - 30.04.2018 г., за процесния топлоснабден имот, е основателен.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, 2 предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В спорния период са действали различни общи условия: от 20.06.2016 г. до 09.08.2016 г. вкл. – ОУ публикувани на 10.02.2014 г., одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.; от 10.08.2016 г. до 30.04.2018 г. – ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивникът-ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразил срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. В този смисъл са задължителните разясненията, направени в т.

1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС. Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл.

153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове.

Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Топлофикация София“ ЕАД.

От представените по делото писмени доказателства: договор за продажба на държавен недвижим имот от 09.10.1989 г., удостоверение за идентичност на административен адрес от 22.02.2013 г., издадено от ГИС-София, писмо на Столична община – район „Овча купел“ от 04.06.2019 г., удостоверение за сключен на 14.10.1979 г. граждански брак между С. М. С. и Р.А.О., списък на етажните собственици (подписан лично 3 от ответника) се установява, че процесният имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.

№ ******* (със стар адрес гр. София, ж.к. „*******) е придобит от С. М. С. на 09.10.1989 г., въз основа на договор покупко-продажба, по време на брака му с Р.А. С.а (с фамилия преди брака – Османова).

Няма данни за последващи разпоредителни сделки, сключени с имота от С. С. и Р.

С.а, няма данни и в исковия период друго лице да е било вещен ползвател или ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение по чл. 154 ГПК при разпределяне доказателствената тежест за установяване собствеността върху имота. В проекта за доклад, обявен за окончателен, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже възникнало с ответника и съществувало в процесния период облигационно отношение. В изпълнение на тези указания са представени доказателствата за собственост на имота.

Съответен на чл. 154 ГПК е и изводът на съда е, че в тежест на ответника е да докаже твърдението си за последващи разпоредителни сделки с имота. Такова указания в проекта за доклад и в доклада не е давано, тъй като възражение в подобен смисъл не е направено в отговора на исковата молба, нито до края на първото заседание по делото. Доводи за това са наведени след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция – в хода на устните състезания.

Изложеното налага извода, че в периода 20.06.2016 г. - 30.04.2018 г. ответникът е бил потребител на топлинна енергия и страна по договор за доставка на топлинна енергия, сключен с ищцовото дружество за процесния апартамент, в качеството на собственик на същия, в режим на СИО.

Неоснователно е възражението на ответника, че след като имотът е бил придобит в режим на СИО, то той дължи само половината от процесните суми. Съгласно чл. 36, ал. 2 СК, вр. §4, ал. 1 ПДР СК, за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно, а съгласно чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Няма твърдения и данни съпружеската имуществена общност да е прекратена с развод или на друго основание, а и това не би повлияло на солидарния характер на задълженията за заплащане на процесните суми.

Неоснователно е възражението на ответника, че липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида означава, че няма облигационни отношения между страните тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК).

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период (20.06.2016 г. – 30.04.2018 г.), на топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетите по делото и неоспорени от страните съдебнотехническа експертиза и допълнителна съдебнотехническа експертиза се установява, че за периода 20.06.2016 г. – 30.04.2018 г.

4 абонатът дължи сумата 722,43 лв. за топлинна енергия. Установява се също, че от отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. В процесния апартамент има два броя водомери за топла вода. Абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет и главните отчети от 12.05.2016 г., от 15.05.2017 г. и от 18.05.2018 г. са подписани.

Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологична проверка в спорния период. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане цената на дължимата сума от 722,43 лв. – по делото няма наведени твърдения за плащане на тази сума, нито са представени доказателства такова да е извършено.