Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 60 от 15.05.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Наказателно от частен характер дело 2005/2024
Вид
Присъда № 60
Подписан
15.05.2025
В сила
13.10.2025
Състав
Александър Симеонов Станчев

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №60 по НЧХД №2005/2024г. по описа на РС-Р., ХI-ти н.с.

Тъжителят Д.М.Ч. е обвинил Д.Х.Т. а това, че на 26.09.2023г. в гр.С., в писменото сведение с вх. № 812100-16374/26.09.2023г. по описа на МВР, е разгласил за частния тъжител неистински позорни обстоятелства и му приписал престъпления, чрез следните изрази :

1.„…Дисциплинарните производства срещу мен (Д.Т.) са скалъпени, за да бъда злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство на Д.Ч. и дейно участие на неговите марионетки…“;

2.“К.В.Т. „е засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но нс й е търсена дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и той я пази“;

3.“В.В.В. е „доверено лице на Ч.. За същия има много сигнали по линия на контрабанда на цигари, трафик па хора, трафик па МПС, но умело защитаван от Ч., за което му се отблагодарява подобаващо…“;

4.„Р.Н.С - началник ГКПП - Р. - марионетка в ръцете па Ч. в същия служител са намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които същият трябваше да се отчете на Ч.…“;

5.„Комисар Д.Ч. ... ме увещава да се съглася да бъда въвлечен в негови корупционни игри и машинации, и поради това, че не успя да ме въвлече в неговата престъпна дейност, същият разпорежда проверки единствено и само в моята смяна и ме заплашва, чс ще се саморазправи с мен, че ще ме сготви, което в момента е факт, докато другите три смени му се отчитат и отблагодаряват и в тях той не извършва никакви проверки или ако извършва същите са под привидна законосъобразност…“, като клеветата е нанесена от длъжностно лице - полицейски инспектор - началник смяна па ГКПП - Р. при и по повод изпълнение па службата му – престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК.

Д.М.Ч. е предявил граждански иск против Д.Х.Т. за сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на тъжбата до окончателното изплащане на сумата, както и за направените от тъжителя разноски в производството.

Тъжителят и повереника му поддържат обвинението.

Подсъдимият не дава обяснения по делото.В ход по същество заедно с упълномощения от него защитник желаят съда да постави оправдателна присъда по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното:

Подсъдимият Д.Х.Т. е роден на 18.08.1969г. в гр.Р., български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан.

Със заповед рег.№8121к-134/04.08.2014г. на министъра на вътрешните работи тъжителят Ч. бил назначен на длъжност директор на РДГП- Р..

Основните му длъжностни задължения са следните: осъществяване общо и непосредствено ръководство, като организира, ръководи и контролира дейността на подчинените му звена; организиране изпълнението на задачите, 1 поставени му от висшестоящите органи, изготвям предложения, докладни записки и др. за усъвършенстване на структурата и щата, окомплектоване на структурните звена на РДГП със служители.

Подс.Д.Т. работел като полицейски инспектор (началник смяна) на ГКПП - Р., ГПУ - Р., РДГП - Р. през периода 18.05.2012 год. - 20.10.2023 год., когато на последната дата му била връчена заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121к-12794/12.10.2023 год., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение в МВР било прекратено на основание извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата

Правомощията на Д.Т. като полицейски инспектор (началник смяна) включвали : ръководство на служителите от смяната по извършване на гранични проверки на ГКПП, изпълнение на възложените му от ръководството па ГКПП оперативни задачи, недопускане на прояви, злепоставящи престижа на службата и спазване нормите за поведение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Част от тях били : чл.8.“Чрез спазване на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР“ ; чл.9. „Всеки държавен служител, осъществяващ своите професионални задължения в услуга на обществото, допринася за формиране па облика на МВР“; чл.13. „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: г) лоялност - поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и личния им живот“; чл.19.“Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ и чл.56.“Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебните помещения, така и на обществени места.“.

По силата па длъжностната му характеристика инспектор Д.Т. се ръководи, контролира и оценява от ръководителя на структурното звено, съгласно щата - началника на ГПУ - Р., който от своя страна е подчинен на директора на РДГП – Р..

Подсъдимият подал писмено сведение до министъра на вътрешните работи, заведен на 26.09.2023г. с вх. № 812100-16374 по описа на МВР, в който наред с множество други обстоятелства твърдял, че дисциплинарните производства срещу него /Д.Т./ са скалъпени, за да бъда злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство на Д.Ч. и дейно участие на неговите марионетки. В същия сигнал Тонев заявил, че К.В.Т. била засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но не й е търсена дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и той я пази.

Пак там подсъдимият твърдял, че В.В.В. е „доверено лице“ на Ч.. За същия /Валери Великов/ имало много сигнали по линия на контрабанда на цигари, 2 трафик па хора, трафик па МПС, но умело защитаван от Ч., за което му се отблагодарявал подобаващо. Подсъдимият твърдял в сигнала и, че Р.Н.С началник ГКПП - Р. бил марионетка в ръцете па Ч., в същия служител /Р.С./ са намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които С. трябвало да се отчете на Ч.. В същия сигнал Тонев твърдял също, че Комисар Д.Ч. го увещавал да се съгласи да бъде въвлечен в негови корупционни игри и машинации, и поради това, че не успял да го въвлече в неговата престъпна дейност, същият разпореждал проверки единствено и само в смяната на Тонев и го заплашвал, че ще се саморазправи с него, че ще го „сготви“, което в момента било факт, докато другите три смени му се отчитали и отблагодарявали и в тях той /Ч./ не извършва никакви проверки или ако извършва същите са под привидна законосъобразност.

Изложената фактическа обстановка се установява по напълно непротиворечив и категоричен начин от всички доказателства по делото.

Следва да се каже при оценката на доказателствения материал, че не съществуват по делото доказателства, противоречащи си по отношение на фактите, за които те отделно свидетелстват. Всички изложени по- горе обстоятелства са възпроизведени във всички доказателства, които се ползват с пълния кредит на съда главно поради тяхната непротиворечивост, при което никое от тях не хвърля съмнение върху друго такова.

Горната фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното в нея деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава и на престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК, тъй като с писмено сведение до министъра на вътрешните работи, заведено на 26.09.2023г. с вх. № 812100-16374 по описа на МВР, разгласил позорни обстоятелства за Д.М.Ч. от гр.Р., както следва:

1.„…Дисциплинарните производства срещу мен (Д.Т.) са скалъпени, за да бъда злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство на Д.Ч. и дейно участие на неговите марионетки…“;

2.“К.В.Т. „е засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но не й е търсена дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и той я пази“;

3.“В.В.В. е „доверено лице на Ч.. За същия има много сигнали по линия на контрабанда на цигари, трафик па хора, трафик па МПС, но умело защитаван от Ч., за което му се отблагодарява подобаващо…“;

4.„Р.Н.С - началник ГКПП - Р. - марионетка в ръцете па Ч. в същия служител са намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които същият трябваше да се отчете на Ч.…“;

5.„Комисар Д.Ч. ... ме увещава да се съглася да бъда въвлечен в негови корупционни игри и машинации, и поради това, че не успя да ме въвлече в неговата престъпна дейност, същият разпорежда проверки единствено и само в моята смяна и ме заплашва, чс ще се саморазправи с мен, че ще ме сготви, което в момента е факт, докато другите три смени му се отчитат и отблагодаряват и в тях той не извършва никакви проверки или ако извършва 3 същите са под привидна законосъобразност…“, като клеветата е нанесена от длъжностно лице - полицейски инспектор - началник смяна па ГКПП - Р. при и по повод изпълнение па службата му.

От обективна страна на първо място следва да се отбележи, че в доказателствения материал по делото не съществуват данни никое от твърденията на подсъдимия да е вярно. Няма доказателство по делото, което да установява истинност на което и да е от разгласените обстоятелства от изпълнителното деяние на престъплението. Дадените обстоятелства за личността на тъжителя са разгласени, тъй като сигнала и жалбата на подсъдимия са станали достояние на огромен кръг лица от състава на МВР в хода на извършената от ГДГП проверка.

Разгласените от подсъдимия обстоятелства за Ч. са позорни, тъй като са от естеството да накърнят доброто му име в обществото и на положителната обществена оценка за него. Освен това тези неверни обстоятелства се възприемат от цялото общество с негативна оценка и са укорими от гледна точна господстващия морал.

По делото не се установи твърдението от подсъдимия по т.1 от тъжбата да отговаря на истината. От писмените доказателства по делото е безспорно установено, че срещу подс.Д.Т. е имало образувани две дисциплинарни производства. По тях са издавани множество заповеди на Министъра на МВР е per. №№, както следва: 8121 к-1593/22.02.2022 год., 8121 к-3348/03.04.2023 год., 8121 к-3924/25.04.2023 год., 8121 к-4964/01.06.2023 год., 8121 к12794/12.10.2023 год., 8121 к-7253/08.08.2023 год. и 8121 к-14029/09.11.2023 год. По делото не се установи, тъжителят да „скалъпва“ или упражнява натиск на министъра на МВР и директора на Главна дирекция (ГД) ГП - С. относно съдържанието на горепосочените заповеди.

По делото не се установи твърдението от подсъдимия по т.2 от тъжбата да отговаря на истината, а именно К.Т. да има някаква съпричастност към контрабанда и трафик на хора и тази и дейност да е била прикривана от тъжителя чрез получаване от нея на някакъв дар или лична облага, за да бъда мотивиран да не предприема действия срещу нея.

По делото не се установи твърдението от подсъдимия по т.3 от тъжбата да отговаря на истината. По делото е установено, че Валери Великов работи на ГКПП - Р. от 01.04.2004 год., като е на длъжност „полицай/старши полицай“, който йерархически е подчинен на неговия началник смяна и този на ГПУ Р. и обективно твърдението в тъжбата е вярно, че тъжителят няма преки служебни отношения с това лице. Освен това по делото не е установено тъжителят да знае или му е известно, да има постъпили сигнали за извършени от Валери Великов престъпления, за които тъжителят да не е уведомявал компетентните органи или да ги е прикривал. Липсват доказателства по делото и за получени по какъвто и да е повод от тъжителя на „благодарности“ от всякакъв характер.

По делото също не се установи твърдението от подсъдимия по т.4 от тъжбата да отговаря на истината. По делото обективно не е установено, в Началника на ГКПП- Р. Р.С. да са намирани евро банкноти, които да са били 4 предназначени като парична облага за тъжителя. Безспорно установено по делото е, отношенията на тъжителя с Р.С. са били служебни.

По делото не се установи и твърдението от подсъдимия по т.5 от тъжбата да отговаря на истината. Тъжителят не е осъждан и по делото не са налице доказателства да има образувани наказателни производства срещу него. Никога не съм се занимавал с извършване на престъпления от него и да е подбуждал подс.Д.Т. за участие в такива. По делото са налице доказателства, че са проверявани всички работещи смени на ГКПП-Р., а не само смяната на подсъдимия. По делото не са налице доказателства тъжителят да е заплашвал по някакъв начин Д.Т., а са налице доказателства, че отношенията между двамата са изключително и само служебни и с установените правила.