Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 13.07.2021, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 514/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
13.07.2021
Състав
Вероника Антонова Бозова

Цитирани разпоредби

  • чл.104, ал.7, пр.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 12б, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.91в, т.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28, б.А · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Враца , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20211420200514 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Имекс 2012“ ЕООД, гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000182/16.03.2021 г., издадено от директор на РД АА Враца, с което на основание чл.104, ал.7, пр.2 ЗАвП, за нарушение по чл.91в, т.2 ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, както и че е постановено при допуснати в хода на административно-наказателното производство нарушения. При това се прави искане за неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Й. Х. – ВтАК, която поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представляват и не взема становище по жалбата.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. К. К..

1

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 02.03.2021 г., в гр. Враца, св. К. К. – инспектор при РД АА Враца, извършил проверка на дружеството-жалбоподател за периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2021 г. В хода на проверката установил, че дружеството е извършвало превоз на товари и като превозвач не е съхранило най-малко една година всички записани данни от дигиталния тахограф марка Stoleridge SE, с който е оборудван влекач марка ДАФ кат N 3 с рег. №**** За установеното св. К. К. съставил АУАН №282044, в който посочил, че като не е съхранило и представило при проверката информация за периода 14.07.2020 г. до 17.09.2020 г., дружеството е извършило нарушение по чл.91в, т.2 ЗАвП.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.91в, т.2 ЗАвП, на 16.03.2021 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.104, ал.7, пр.2 ЗАвП, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания свидетел К. К., както и от писмените материали по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е извършил проверка и е съставил АУАН за това, че превозвачът не е съхранил и представил при проверката информация за периода 14.07.2020 г. до 17.09.2020 г. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост. Кредитира и останалите писмени доказателства.

Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

2

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че при извършена на 02.03.2021 г. проверка на дружеството-жалбоподател за периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2021 г. е установено, че същото като превозвач не е съхранило наймалко една година всички записани данни от дигиталния тахограф марка Stoleridge SE, с който е оборудван влекач марка ДАФ кат N3 с рег. №****и не е съхранил и представил при проверката информация за периода 14.07.2020 г. до 17.09.2020 г. При това от обективна страна е извършено нарушение по чл.91в, т.2 ЗАвП, съгласно която норма „ Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.“ Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и 3 безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Не се споделят изложените в жалбата съображения, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, както и е постановено при допуснати в хода на административно-наказателното производство нарушения. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, като приема, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Напълно ясно са описани обстоятелствата, при което е прието, че е извършено нарушението, като НП съдържа всички изискуеми от закона реквизити. При това наведените в жалбата и с.з. възражения се приемат за неоснователни.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.104, ал.7, пр.2 ЗАвП, съгласно която „На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.“. В случая дружеството-жалбоподател е санкционирано със санкция в абсолютно предвидения размер. Не може да се обсъжда приложение на чл.28, б.А ЗАНН, тъй като, макар да не може да се говори за настъпили вредни последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид. Действително, налице е отстраняване на нарушението непосредствено следу становяването му чрез свалянето и представянето на информацията за проверка. Но това е след установяване на нарушението и съставяне на АУАН, като се установява, че не се касае за едно нарушение. При това правилно е пристъпено към издаването на НП с налагането на санкция.

Ето защо атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна, да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000182/16.03.2021 г., издадено от директор на РД АА Враца, с което на основание чл.104, ал.7, пр.2 ЗАвП, за нарушение по чл.91в, т.2 ЗАвП на „Имекс 2012“ ЕООД, гр.

Враца, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5