Решение № 508 от 14.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000383 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260044 от 04.01.2022 г., постановено по гр. дело № 14768/2019 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 17 състав е осъдил на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, „Овергаз Мрежи“АД да заплати на „Софийски имоти“ЕАД сумата от 23 200 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 400 кв.м. от собствения на ищеца имот с идентификатор *** в кв. 95 по плана на гр. София, м. „***“, за периода 20.12.2014 г. - 20.10.2019 г., ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 26 216 лева, както и е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Овергаз Мрежи“АД да заплати разноски в размер на 2 520,92 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Овергаз Мрежи“АД, с която се обжалва решението в осъдителната му част като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Твърденията са, че решението е необосновано и е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Софийски имоти“ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

1

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Софийски имоти“ ЕАД, с която срещу „Овергаз Мрежи“АД е предявил иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 26 216 лева обезщетение за неоснователно ползване на част от 400 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Младост“ за периода 20.12.2014 г. – 20.10.2019 г., ведно със законните лихви от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество е собственик на процесната част от поземления имот и в него ответникът е изградил газопроводни съоръжения и обслужваща инфраструктура към тях, без на ищеца, като собственик, да е платено предварително обезщетение по чл. 64 от Закона за енергетиката. Твърди се, че сервитут в поземления имот не бил учредяван и не възникнал в полза на енергийното предприятие.

Сочи се, че по образуваното между същите страни гр.д. № 8331/2016 г. по описа на СГС, І-18 състав е била установена собствеността на ищеца върху поземлен имот с идентификатор *** по плана на гр. София, м. „***“, идентичен с част от имота, апортиран в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД като с постановеното по това дело решение на СГС по гр.д. № 8331/2016 г. е прието, че мероприятието по изграждане на газопроводното съоръжение е незаконосъобразно проведено поради липса на сключен договор за учредено право на прокарване на отклонения на техническата инфраструктура и на предварително възмездно придобиване на право на собственост и/или право на строеж върху недвижимия имот, не е реализирана административна процедура по чл. 210, 211 и 215 от ЗУТ за определяне на обезщетението за упражняване на сервитут и че не е извършено плащане на обезщетение в полза на „Софийски имоти“ ЕАД.

Твърди се, че след 20.12.2014 г. и до момента на подаването на настоящата искова молба ответникът продължавал да държи газопроводните съоръжения в собствения на ищеца недвижим имот, поради което дължи обезщетение в размер на 26 216 лева за периода 20.12.2014 г. – 20.10.2019 г.

Ответникът „Овергаз Мрежи“АД в срока за отговор на исковата молба е оспорил предявения иск като е възразил, че е налице одобрен през 2018 г. подробен устройствен план, по силата на който възникнали сервитутни права за ответника. Заявява, че на ищеца било заплатено еднократно обезщетение в размер на 40 326.53 лева. Също така е направил и възражение за придобивна давност на енергийния обект.

От фактическа страна съдът намира за установено следното :

2

Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства- акт за частна общинска собственост № 255/15.10.1997г. и решение на СОС № 57 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. капиталът на „Софийски имоти““ ЕАД е увеличен с внасяне на непарична вноска на стойност 1 624 025.53 лева, от което следва и че ищецът притежава правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор *** в кв. 95 по плана на гр. С., м. „***“.

Не се спори, а и се установява, че на „Софиягаз“ ЕАД (като праводател на „Овъргаз Мрежи“ АД) е издадено разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б144/19.08.2004 г. за изграждане на разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения до консуматори по опис в кв. „***“, кв. „***“ и кв. „***“.

Не е спорно между страните, а и се установява, че на 21.09.2005 г. е съставен протокол за установяване на годност за ползване на строеж „Газификация на гр. София“. В т. А.1. на протокола е констатирано, че собственици на терените, където са изградени газопроводните съоръжения са Столична община и частни собственици, с които е сключен договор за учредено право на прокарване на отклонения на техническата инфраструктура.

Сред описаните договори за учредяване право на прокарване не фигурира договор със „Софийски имоти“.

Не е спорно, а и се установява, че на 30.09.2005 г. е издадено разрешение за ползване на строежа „Газификация на гр. София“.Впоследствие е извършено разширение на разпределителните газопроводи и газопроводни отклонения, за ползването на което е издадено разрешение за ползване на 30.03.2010 г.

По делото е представено и прието като доказателство платежно нареждане за преведена по сметка на „Софийски имоти“ ЕАД на 13.07.2018 г. сума на стойност 40 326.53 лева.

По делото е представено и е прието като доказателство и решение № 606 на СОС от 26.07.2018 г. за одобряване на подробен устройствен план – изменение на плана за застрояване и регулация.

В производството пред първата инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за вида на енергийния обект, отразяването му в подробния устройствен план по местоположение и размер на сервитутните зони и при евентуално отсъствие на такова отразяване, да се определи и отрази на схема тази част от имот с идентификатор *** в кв. 95 (стар кв. 43), в която следва да се спазят изискванията на Наредба № 16/08.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, в които не се допуска строителство, изграждане на подземна, наземна и надземна инфраструктура, поставяне на преместваеми обекти и извършване на дейностите по чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и чл. 20 от Наредба № 16, поради изградения в процесния имот газопровод.

Според заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза енергийният обект е площадков тип, тъй като до газорегулаторния и измервателен пункт има проводка чрез тръбопровод на природен газ. Пунктът е инсталиран върху бетонен 3 фундамент и в него се извършва преразпределение чрез пренасочване по различни тръбопроводи на природен газ и измерване на подходящото количество и неговото налягане. Проводите на газорегулаторния и измервателен пункт и след него са изградени подземно. Цялата конструкция е инсталирана върху бетонен фундамент и е трайно прикрепена към терена. Описанието й в експертизата отговаря на характеристиките на енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ.

В т. 2 от заключението на приетата по делото експертиза вещото лице е посочило, че при извършена проверка в направление „Архитектура и градоустройство“ към СО, и район „Младост“ по влезлия в сила ПУП, одобрен с решение № 606 на СОС от 26.07.2018 г. е установено, че няма нанесени графична и текстова част на местоположението и размера на сервитутните зони за изграденото и нанесено в плана газопроводно съоръжение в имот с идентификатор *** в кв. 95 по плана на гр. С., м. „***“. Определянето на местоположението и размерите на сервитутните зони на линеен енергиен обект (което понятие е дефинирано за първи път в § 1, т. 31б от ДР на ЗЕ, ДВ, бр. 83/2018 г.) в засегнат имот с влязъл в сила подробен устройствен план е изискване, въведено с изм. на ЗЕ, ДВ, бр.

83/09.10.2018 г. Безспорно се установи, че към датата на издаване на разрешението за строеж през 2004 г. съоръжението не е било предвидено в подробния устройствен план, каквото е изискването на чл. 64, ал. 4, т. 1 от ЗЕ.

Изчислената от вещото лице сервитутна зона е 400 кв.м., а средната наемна стойност е 1.00 лева/кв.м. От заключението на вещото лице следва, че средната стойност за 1 кв.м. е 0.51 евро, или 1 лев. Така се формира месечна средна наемна цена от 400 лева. За периода 20.12.2014 г. – 20.10.2019 г. обезщетението възлиза на сумата от 23 200 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Обжалваното решение е допустимо и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба на „Овергаз Мрежи“АД доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в производството пред първостепенния съд, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

Между страните няма спор, а и се установява, че с предходно решение № 1189/23.02.2017г. по гр.д. № 8331/2016г. на СГС, ГО, VІ-18 с-в (влязло в сила на 23.05.2018г.) е уважен изцяло предявеният от „Софийски имоти“ ЕАД срещу същия ответник, но за различен период от време осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение за неоснователно ползване на 400 кв.м. от собствения на ищеца имот с идентификатор *** в кв. 95 по плана на гр. София, м. „***“.

Съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС силата на пресъдено нещо на решението в производството по уважен частичен иск се разпростира и върху установените от съда в това производство 4 правопораждащи факти, относими към възникване на спорното право. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от вземането, не може да се произнася по такива възражения. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното субективно материално право, макар и заявено в непълен /частичен/ обем, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Не се считат за преклудирани единствено правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предмет на първоначалния частичен иск, вземането да е погасено чрез плащане, прихващане, давност или по друг допустим начин, както и за правоотлагащите възражения тъй като е възможно за разликата да се твърдят факти, които да отлагат нейната изискуемост.