Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1665 от 30.09.2020, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 3493/2019
Вид
Решение № 1665
Подписан
30.09.2020
В сила
09.03.2021
Състав
ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ

Цитирани разпоредби

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№

1665/30.9.2020г. гр. Пловдив, 30.09.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ с участието на секретаря СЕВДАЛИНА

ДУНКОВА, като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ адм. д. № 3493 за 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното: и за да се произнесе, взе предвид следното:

М.Б.Д., ЕГН ********** и Б.Е.Д., ЕГН **********, като наследници на Е. Б. Д., чрез процесуалния представител адв. М. Н., съдебен адрес:*** обжалват Експертно решение /ЕР/ № 1002/057/16.09.2019 г. на специализиран състав по психични вътрешни и сърдечно съдови болести при НЕЛК, с което се потвърждава ЕР на ТЕЛК №1751/062/29.03.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД и не се произнася по причинна връзка. Твърди се, че ЕР не е мотивирано, тъй като не са изследвани условията на труд, при които е работило лицето и ролята им за здравното състояние на лицето, както и че не е обсъждана степента на натоварване на трудовия процес при обичайната работна среда. Счита се също е нарушена разпоредбата на чл. 18, ал.4 от Правилника за работа на органите по медицинска експертиза. Иска се административният акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен и да бъдат присъдени разноски.

Представя се писмена защита.

Ответникът- НЕЛК – София, в писмен отговор счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страната КЦМ АД, чрез юр. Г., счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмено становище.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Оспореният административен акт не е засегнат от посочените в жалбата пороци по чл. 146, т. 4 от АПК и се явява законосъобразен.

От представените по делото доказателства се установява и е безспорно от фактическа страна, че с Експертно решение № 1751/062/29.03.2019 г. на Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД, на лицето Е.

Бориславов Д. – починал, е призната причинна връзка по документи. Водещата диагноза е: остър трансмурален инфаркт на миокарда с други уточнени локализации.

След разглеждане на представените и подробно описани документи, всички на името Е. Бориславов Д., комисията е установила, че на лицето не е извършена аутопсия и и няма приложен аутопсионен протокол, като същевременно комисията приема причинно-следствена връзка между описаните документи и настъпилата смърт.

Решението е обжалвано от М.Б.Д., съпруга и Б.Е.Д., син, като наследници, пред НЕЛК София, която се е произнесла по документи с Решение № 1002/057/16.09.2019 г. на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно съдови болести при НЕЛК, с което е потвърдил ЕР на ТЕЛК 1751/062/29.03.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, като не се произнася по причинна връзка.

В хода на съдебното производство е прието медицинското експертно досие в оригинал на починалото лице Е. Б. Д., представляващо цялата административна преписка по постановяване на /ЕР/ № 1002/057/16.09.2019 година на специализирания състав по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести при НЕЛК.

Допусната и приета по делото е съдебно-медицинска експертиза, ВЛ по която е достигнало до следните изводи:

Касае се за мъж в рискова за изява на ИБС възраст /около 47г. към датата на смъртта/, с документация за предходно видимо клинично здраве, неубедителни данни за липсваща/или налична предходна нелекувана артериална хипертония, изпълнявал длъжност свързана с висок риск от опасности от психо-Е.ционални фактори при работа, загинал от внезапна сърдечна смърт. Поради липса на аутопсия, причината на смъртта остава недоказана. ВЛ е посочило, че не се установяват фактори на работната среда в предходните преди инцидента работни дни с риск по- висок от обичайно допустимия, които да са в причинна връзка с внезапното влошаване на здравословното състояние на лицето на 17.08.2018г. в 7,25- 7,40ч. преди началото на работния ден и настъпилата смърт в 8.00ч.

Сърдечният арест, наричан още внезапна сърдечна смърт (ВСС) е неочаквана смърт в резултат на сърдечни причини, възникващи в кратък период от време (обикновено в рамките на час от началото на симптомите) при пациенти с установени или неустановени до момента сърдечни заболявания. Описано е, че внезапната сърдечна смърт засяга годишно около 0,1 - 0,2% от възрастната популация, с пик във възрастта между 45-75 години и е по-застъпена при мъжете, отколкото при жените (3:1) и често е една от първите прояви на коронарната артериална болест и е отговорна за около 50% от смъртните случаи в резултат на коронарна болест. Според заключението на експерта голямата част от случаите на сърдечен арест са свързани с ритъмно-проводни нарушения (сърдечни аритмии, и най-често камерна тахикардия, камерно мъждене), като приблизително половината от настъпилите в резултат на кардиогенна причина случаи на смърт, могат да се класифицират като внезапна сърдечна смърт. Описано е, че част от случаите на внезапна сърдечна смърт възникват при пациенти със структурни аномалии на сърцето, като най-често това е миокардният инфаркт и рЕ.делирането на сърцето след инфаркт.

Хипертрофичната и дилатативната кардиомиопатия също са свързани с повишен риск от внезапна сърдечна смърт. Различни клапни заболявания, като аортната стеноза и остри заболявания, като миокардита/заболяване на сърдечния мускул/, също повишават риска.До внезапна смърт без предходни оплаквания могат да доведат и белодробния тромбоемболизъм,и мозъчен инсулт,най-често кръвоизлив.

В о.з. ВЛ е посочило, че

„…невинаги има установена причина когато настъпва ВСС….. Има случаи на нормално кръвно, но при исхемия, при стеснение на коронарен съд, може да бъде без болка, може леко да се завиши кръвното. Необходимо е да се проследи. Може всичко да е нормално, но когато влезе на коронарография, дори и без болка, се оказва изменение на трите основни коронарни съда. Само при един от тях, ако е главен, запушването може да е отговорно за кардиоинфаркт.,,“

В отговор на въпроса дали едно нелекувано сърдечно заболяване при това лице може да доведе до фатален край, ВЛ е заявило, че счита, че това е комбинация на фактори, като наднормено тегло, тютюнопушене и др., които също може да са рискови фактори.

Разпитани като свидетели са С.Д.К. и В.В.

Б.

Свидетелят К. е заявил, че познава Е. Д. от 7 години, работили са заедно и са били в една смяна от три години. Описва, че на 16.08.2018г. са били редовна смяна, когато са чули силни викове, и са видели, че началникът А.П.се карал на Е. Д.. Според показанията на свидетеля, А.П.го е заплашвал, че ще го изгони от работа. След тази случка свидетелят е видял Е., който е бил притеснен и не е говорил. Посочено в показанията на свидетеля К. е, че на следващия ден, когато Е. Д. е починал, К. не е бил на мястото. Св. К. е заявил, че П.го е обиждал и псувал и заради него е напуснал работа през месец октомври 2019г., както и че и други хора напускат заради него и заради държането му.

В. Бръсков е дал показания, че от около пет години работи като хидрометалург в КЦМ и познава Е., с който около две години са били в една смяна. Описва, че разправията е била в 3 часа следобед заради претоварен камион. Сочи, че е чул викове, крясъци и разправии от страна на П.предния ден. Описва, че когато е отишъл на работа в 7.20 часа, преди да се качи в съблекалнята, видял отпред много хора, и Е., и г-н П., които са разговаряли с нормален тон, като сочи, че не е видял разправия тогава. Заявява, че „… в седем и двадесет Е. беше седнал, беше се хванал за гърдите и каза, че му е тежко и лошо. В осем без петнадесет видях, че Е. още лежи и казва, че му е лошо. Около него имаше хора само от нашата смяна. Като го видях в осем без петнадесет, тогава нямаше лекар.

Лекар имаше след като почина Е., тогава викнаха линейка, а почина към осем часа приблизително…“

Оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето ЗЗ). Решението е взето от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, в съответствие с чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Изпълнени са и изискванията на чл. 18, ал. 3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари.

Експертното решение е постановено в установената в чл. 4 от НМЕ форма - по образеца, утвърден от министъра на здравеопазването, мотивирано е в съответствие с чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. От посочените в решението фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът на медицинската експертиза черпи упражненото от него публично субективно право.

Неоснователно оспорващият поддържа нЕ.тивираност на обжалваното ЕР. Видно от изрично посоченото в оспореното решение, НЕЛК се е произнесла въз основа на подробно описаната в решението документация, която е в обхвата регламентиран в чл. 73, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от НМЕ. Съгласно посочените разпоредби ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка при нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при което неработоспособността /смъртта/ е настъпила по – късно от деня на злополуката въз основа на протокол за разследване на злополуката, като при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, който в случая липсва. В този смисъл НЕЛК София е потвърдил ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив" АД, като не се е произнесъл по причинна връзка.

От приложените документи се установява, че Е. Д. е ползвал платен годишен отпуск от 20.04.2018 до 04.05.2018г. и от 26.07.2018 до 08.08.2019г. Не са описани аварийни ситуации. За проведен периодичен инструктаж на работното място Е. Д. се е разписал на 05.07.2018г Не е имало утежняващо въздействие от предходен нощен труд, както и не е регистриран извънреден труд в периода 01.06-17.08.2018г.

На 16.08.2018 лицето е било дневна смяна и видно от

Удостоверение на КЦМ АД № 23 -УЧР-233/11.06.2019г. не е участвало в работа „изискваща усилено физическо натоварване и изразено нервно-психично напрежение.

На 17.08.2018г в началото на работния ден Е. Д. все още не е получил конкретните си задачи за деня и е бил на изчакване до приключване сутрешната оперативка на преките му ръководители".

Видно от протокола на НОИ №32 на 17.08.18г. Е. Д. е пристигнал на работа с личния си автомобил около 7,20ч. Около 7,25ч. е излязъл пред сградата,седнал на пейка до колегите си от нощната смяна,малко след това е казал,че му е зле От показанията на колегата му Камен Д. от 22.08.2018г.:."той се хвана за гърдите и каза,че му е "При пристигането си с линейка,лекарят на КЦМ Д-р З. е намерил пациента в безсъзнание и е започнал реанимация. Повиканият медицински екип на ЦСМП-Пловдив с пристигането си е установил смъртта на Е. Б.

От приложените медицински документи е видно, че лицето е починало от остър миокарден инфаркт.

Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение.