Определение № 159 от 18.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100502035 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Сити Кеш” ООД, ЕИК: 20253189, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Славянска” №29, ет.7, с управител Николай Пенчев, чрез Мадлен Тодорова против разпореждане от 06.11.2023г., постановено по ч.гр.д.

№6667/2023г. по описа на РС Бургас, инкорпорирано в заповед № 3319 от 06.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6667/2023г. по описа на РС- Бургас против М. П. И., в частта, с която е отхвърлено заявлението относно вземането за възнаградителна и законна лихва за забава, както и направените в заповедното производство разноски.

В жалбата се сочи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено и да се присъдят претендираните суми. Изразява се несъгласие с извода на съда, че договорът е недействителен и следва да се присъди само чистата стойност на кредита. Сочи се, че дори да се приеме, че клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, това не води до извод за недействителност на целия договор за кредит, а е налице частична недействителност. Поради това следвало да се присъдят претендираните вземания за главница, договорна възнаградителна лихва и законна лихва за забава. Излага съображения, че лихвата за забава влиза в границите на ГПР, поради което счита, че този размер на вземането е съобразено с императивните изисквания на закона и пазарните цени на кредитите в сектора. По същество моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъдат присъдени възнаградителната лихва и законната лихва за забава. Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 150лв.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал. 2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен 1 акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело №6667/2023г. по описа на Районен съд Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 на 03.11.2023г. срещу длъжника М. П. И. от *** за следните суми: 550лв.- главница, дължима по договор за сключен между заявителя и длъжника Договор за паричен заем №817912/22.02.2023г., възнаградителна лихва – 43,41лв. за периода от 22.02.2023г. до 21.06.2023г., договорна компенсаторна неустойка в размер на 222,59лв. начислена за периода от 22.02.2023г. до 21.06.2023г. и дължима на осн. чл. 11 от договора, поради непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в него, законна лихва за забава в размер на 34,90лв. дължима за периода от 01.04.2023г. до 01.09.2023г. и неустойка за забава 138лв., начислена на 01.06.2023г. във връзка с извършените от кредитодателя разходи относно действия за извънсъдебно събиране на вземанията, както и разноски по делото в размер на 25лв. д.т. и 260лв. юрк. възнаграждение.

Заповедният съд е издал Заповед №3319/06.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил заплащането на следните суми: 550лв. неплатена главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 41,71лв., в т.ч. 27,81лв. – юрисконсултско възнаграждение и 13,90лв. – държавна такса.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта относно претендираното вземане за сумите, както следва: 43,41лв. договорна лихва, 222,59 лв. неустойка за непредставяне на обезпечение, 34,90лв. мораторна лихва и 138лв. неустойка за забава, както и за остатъка от разноските в производството, които е присъдил съобразно уважения размер на вземането. Съдът е приел, че вземанията са основани на договор за потребителски кредит, който е недействителен съгласно разпоредбите на чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал. 1- ал. 4, чл.22 и чл.23 от ЗПК. Счел е, че неустойката за непредставяне на обезпечение е част от възнаграждението за предоставения кредит, която макар да е първоначално известна и включена като разсрочено плащане в погасителния план, умишлено е обособена като отделно вземане, но не е включена в общите разходи на потребителя, съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК, с което кредиторът цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По тези съображения съдът е приел, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, респ. неплатения му остатък, ведно със законната лихва от забавата, поставена с подаване на заявлението до окончателното му плащане.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно чл.411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона /чл.26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.22 от ЗПК/ и добрите нрави / чл. 26, ал. 1, предл.2 от ЗЗД/, а съгласно т.3 на същата разпоредба- когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице 2 обоснована вероятност за това /чл.143 ЗЗП/. В този смисъл за заповедния съд съществува задължение служебно да преценява валидността на договора за кредит, и в частност клаузите, въз основа на които се иска присъждането на претендираните суми.

Настоящият състав обаче не споделя доводите на районния съд, че процесния договор за паричен заем е изцяло недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4 вр. с чл.22 от ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от него.

Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата информация посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Освен това изводът на съда за евентуална неравноправност на клаузите от договора, касаещи вземането на кредитора за неустойки не води до заключението, че целият договор е недействителен, нито представлява предвидено в закона основание за прилагане на последиците по чл.23 от ЗПК. В случая при ясно посочен в договора размер на ГПР / 49.8 % /, който е в рамките на предвидения в закона максимален размер от 50%, за целите на заповедното производство се налага извода, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Дори и да бе такова, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само неустоечните клаузи биха били нищожни, а не целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 5 от ЗПК законът не предвижда недействителност на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел.

В процесния казус, при извършената от въззивния съд проверка се констатира, че претенцията за възнаградителна лихва и за обезщетения за забавено плащане не противоречат на закона и добрите нрави, нито се основават на неравноправни клаузи от ДПК.

Ето защо, разпореждането в обжалваната част - за вземанията за договорна възнаградителна лихва и за мораторна лихва следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за посочените отхвърлени вземания.

Следва да се издаде и заповед за изпълнение и за сумата от още 4 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от още 2 лв. за държавна такса, съобразно уважената част от заявлението.

С оглед изхода на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски пред въззивната инстанция - в размер на 15 лв. за платена такса за въззивно обжалване и в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по НМРАВ.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 3319 от 06.11.2023г., издадено по ч.гр.д. № 6667/2023 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявлението на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. П. И. от *** за 3 заплащане на сумата 43,41лв. договорна лихва за периода 22.02.2023г.21.06.2023г. и 34,90лв. мораторна лихва за периода 01.04.2023г.-01.09.2023г., дължими въз основа на сключения помежду им договор за паричен заем №817912/22.02.2023г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК в полза на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, срещу длъжника М. П.

И., ЕГН ********** от *** за заплащане на следните суми, дължими въз основа на сключения помежду им договор за паричен заем паричен заем №817912/22.02.2023г, а именно: сумата 43,41лв. договорна лихва за периода 22.02.2023г.-21.06.2023г. и 34,90лв. мораторна лихва за периода 01.04.2023г.01.09.2023г., сумата от още 6 лв. над присъдените в заповедното производство деловодни разноски, от които 4 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 2 лв. за държавна такса, както и за сумата от 15 лв., представляваща разноски за платена държавна такса във въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 50лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4