Решение № 166 от 21.10.2021, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№**6 гр. гр.Н., 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: П.С.П. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от П.С.П. Административно наказателно дело № 20212150200337 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “М.Г.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град Н., к.к. С.б., хотел „Г.И.“, представлявано от управителя Р.Л.М., срещу Наказателно постановление № 427823-F402735 / 19.02.2019г., издадено от Д.Т.В. – Началник на Отдел “Оперативни дейности” в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно като постановено при нарушения на процесуалните правила, отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, описанието на което в постановлението е неясно. Излага довод за спазване на срока на оспорване на Наказателното постановление (НП) пред съда, съответно не са налице условията за връчването му на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата. Счита, че административно наказателната отговорност следвало да бъде ангажирана по отношение на служителят, който не е отразил 1 промяната в касовата наличност, защото именно той, а не търговецът, стопанисващ обекта, е извършил нарушението. В акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП, не е посочено кой е нарушителят, респ. за такъв не е посочен “М.Г.” ООД, а именно служителят С.Я.. Санкцията пък е следвало да бъде наложена на основание чл.182, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не води до неотразяване на приходи. След като в наказателното постановление е възпроизведено съдържанието на акта, то се явява негодно да ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Не е доказано и че констатираната разлика е извън случаите на продажби. Претендира разноски.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата.Счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно, а нарушението намира за доказано от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Правилно е ангажирана наказателната отговорност на търговеца, който стопанисва обекта. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира юристконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 26.08.2018г. за времето от 19:05 часа до 20:36 часа Р.В.М. и Г. Г. Ж., двамата на длъжност “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, са извършили проверка на търговски обект – бар, находящ се в хотел “Г.И.” в к.к. С.б., за който имали предварителна инфрмация, че се стопанисва от “М.Г.” ООД, ЕИК ******, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка сер. АА № 0270434 / 25.08.2018г., според съдържанието на който проверката е започнала с извършването на контролна покупка на 1 брой кафе и 1 брой фрапе на обща стойност 6,50 лева, за която е издаден фискален касов бон № 003354, а след легитимация на органите по приходите е бил изведен дневен финансов “Х”-отчет № 003355 от намиращото се в обекта едно фискално устройство, свързано с програмен продукт “Янак софт”. Според дневния финансов отчет разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 25 лева, в която се включва и стойността на контролната покупка. Попълнени са два броя описи на паричните средства в касата от Стефан Сачаков Янев на длъжността “барман” в обекта, като според единия е налице фактическа касова наличност в размер на 70,80 лева, а според другия – 34 евро, чиято левова равностойност е 66,31 лева, или общо сума в размер на 137,11 лева. По този начин е констатирана разлика в размер на 111,11 лева. Наредено било на управителя да се яви лично или чрез упълномощено лице в сградата на ТД на НАП Бургас на 29.08.2018г. в 11:30 часа за представяне на писмени документи и за съставяне и връчване на АУАН.

На 29.08.2018г. свид. Г. Г. Ж. –“инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, е съставила АУАН № F402735, за това, че на 25.05.2018г. в 19:05 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ПР на ЗДДС – бар, находящ се в к.к. С.б., хотел 2

“Г.И.”, стопанисван от “М.Г.” ООД, ЕИК ******; при проверката е установено, че дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП, модел TREMOL ZM-KL, индивидуален номер ZK104260, номер на фискална памет 50117584, съгласно междинен отчет от фискална памет № 003355/25.08.2018г., е в размер на 26 лева. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 137,11 лева, съгласно изготвени описи на паричните средства от С.С.Я..

Фискалното устройство притежава активни функции “служебно въведени” и “служебно изведени”, като и двете са с нулеви стойности. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 111,11 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство. От горното е видно, че “М.Г.” ООД, ЕИК ******, не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми.

Актосъставителят е приел с оглед констатациите в акта, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двама свидетели по съставянето на акта и от упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило възражение срещу акта от законния представител на “М.Г.” ООД, в което първо с посочва, че сума от 68 лева е служебно въведена и описана в касовата книга още от 22 август, а тази сума и разликата от 111,11 лева е формирана от сбор от сувенирни монети от евро с ниска себестойност, но които не са служили за разплащане при търговската дейност на дружеството. Освен тях имало и банкнота от 10 евро, поставена в задната част на касата преди повече от 20 дни.

Разпитан в качествто му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката.

По искане на жалбоподателя в качеството му на свидетел е разпитан Г.Д.К., който заявява, че по време на проверката е работил в обекта като охрана, а преди да се представят на бармана, проверяващите са консумирали поръчаните от тях напитки на бара. Уточнява, че на проверката е бил повикан и присъствал управителят на дружеството-жалбоподател.

Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в коетое възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, пради което е роцесуално допустима – НП е изпратено за връчване на жалбоподателя на 29.03.2021г. на адреса на 3 проверения търговски обект, а жалбата е подадена на 31.03.2021г.

Никакво надлежно връчване приусловията на чл.58, ал.2 от ЗАНН не е било налице, тъй като служители на НАП са посещавали тогавашния адрес на управление на дружеството в град П., улица Р. №**, но не се съдържат данни да е правен опит за връчване на адреса на кореспонденция в град С., район О., улица асен З. №**, който адрес е вписан от 30.09.2010г. в Търговския регистър по партидата на „М.Г.“ ООД, ЕИК ******.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пъри във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация напромяната на касовата наличност на ФУ е задължителен за всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа) такива функции.

В конкрения случай от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания търговски обект се е намирало едно фискално устройсво, т.е. налице е една каса, на която се извършват продажбите. Монтираното и въведено в експлоатация в търговския обект процесно фискално устройство, което е било обект на проверката, е притежавало функциите “служебно изведени” и “служебно въведени” суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби.

Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото на деня, средствата, които са постъпвали от продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията “служебно въведени” всяко служебно въвеждане на пари в касата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на 25.08.2018г. във фискалното устройство на проверявания обект няма “служебно въведени” суми в размер на 111,11 лева, установена като разлика. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се във въвеждане на пари в касата, която не е била отразена в съответното фискално устройство 4 чрез операцията “служебно въведени” суми, видно от снетия от ФУ дневен отчет от 25.08.2018г. Бездействието на търговеца-жалбоподател да отрази тази промяна в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Както актът за установяване на административно нарушение така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Нарушението с всички негави съставомерни признаци е описано по напълно идентичен начин в АУАН и НП, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател, направено срещу акта в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, че сумата в размер на 68 лева е била отразена в книгата за дневните финансови отчети, предвид, че това обстоятелство е неотносимо към установеното конкретно нарушение. Неотбелязването в книгата за дневните финансови отчети на промяната на касовата наличност, предполага друго нарушение, и в частност това по чл.33, ал.2 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ (отм. – ДВ, бр.26 от 2019г., в сила от 29.03.2019г.), тъй като изрично както в акта, така и в постановлението е посочено, че фискалното устройство притежава функциите „служебно изведени” и „служебно въведени” суми, в който случай се изключва приложението на ал.2 на чл.33 от наредбата, защото двете хипотези (по ал.1 и ал.2 на чл.33 от наредбата) са предвидени да се пР.гат при условията на евентуалност, а не кумулативно, и която разпоредба не е вменена като нарушена от страна на търговеца. Логично, по-голямата сума като фактическа наличност в касата е следвало да бъде въведена като разчетена касова наличност и за целта е следвало да се използва функцията ”служебно въведени” суми, поради което не е било необходимо да се указва изрично на търговеца, респ. на негови служители, които работят с това фискално устройство, че е следвало за целта на бъде използвана в случая именно тази функция на ФУ, а не другата. И когато това не е сторено изрично, по изложените съображения търговецът не е бил лишен от възможността да узнае, чрез неизползването на коя от двете функции е извършил нарушението.