Решение № 2704 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2704 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от СЛАВИ Г. СЛАВОВ Въззивно гражданско дело № 20241100500864 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19444 от 24.11.2023 г., постановено по гр. дело № 71237/2022 г. на СРС, ІІ Г. О., 76 състав, е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати на „СТИЛ ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121288865, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „********, представлявано от управителя Н.Б.Н. сумата от 7538,63 лв. /частична искова претенция - част от вземане в размер на 9 000 лева/, представляваща обезщетение за ползване през периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. на присъединителен топлопровод с ф219/,6,6 дължина по трасе - 60 м. и абонатна станция с мощност 146 kW за О и В 100 kW за БГВ, находяща се в жилищна сграда на адрес: гр.София, ул.„********“ №104-108, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба в съда - 30.12.2022г., до окончателното й заплащане. С решението е осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД , с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати на „СТИЛ ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121288865 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ********, представлявано от управителя Н.Б.Н., сумата от 1851,55 лв., представляваща направени разноски.

Срещу решението на СРС е постъпила въззивна жалба от ответника 1

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител юрк. Е.И., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 137, ал. 2 от ЗЕ бъде отхвърлен изцяло.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въззиваемата страна- ищец „СТИЛ ПРОЕКТ“ ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Р. А. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК . Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни 2 процесуално правни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца -„СТИЛ ПРОЕКТ“ ЕООД, гр. София срещу ответника -„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр. София, иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.137, ал.2 от ЗЕ за заплащане на сумата от 7 538,63 лв. /частична искова претенция - част от вземане в общ размер от 9000 лв./, представляваща обезщетение за ползването на присъединителен топлопровод и абонатна станция с мощност за жилищна сграда, находящи се на адрес: гр.София, ул.

„********, за периода 01.01.2019г. до 31.12.2021г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест, съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Възникването на спорното материално право, предмет на предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, предпоставя осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1. ищецът да е собственик на вещта; 2. ответникът да е ползвал вещта през релевантния период; 3. да липсва правно основание за ползване на процесната вещ; 4. ответникът да се е обогатил със спестеното възнаграждение за ползване на вещта; 5. ищецът да е обеднял, поради невъзможността лично да ползва вещта или да получава от нея граждански плодове; 6. връзка между обедняването и обогатяването, която е обусловена от общи факти и 7. за ищеца да липсва друга правна възможност за защита на съдебно предявеното субективно право.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че кумулативно изискуемите от закона- чл.59 от ЗЗД, чието частно проявление е и приложимата правна норма на чл.137, ал.2 от ЗЕ, материалноправни предпоставки в случая са налице, поради което и претенцията на ищеца, заявена като частична в размер на сумата от 7538,63 лв., от общо претендирани 9000 лв., за присъждането на обезщетение за ползването на процесните съоръжения- присъединителен топлопровод и абонатна станция на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.

София, ул.„******** - 108, за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021 г., следва да бъде уважена.

3

Производството, преносът, доставката и разпределението на топлинна енергия са нормативно регламентирани дейности, чиято правна уредба, включваща и отношенията между потребителите и енергийното предприятие, се съдържа в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, както и действащата преди това Наредба № 2 от 28.05.2004г. за топлоснабдяването

(отм.).

Съгласно чл.133 от ЗЕ топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите - според чл.17, ал.1 от Наредба №2/28.05.2004г. (отм.), се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1. подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие; 2. извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3. изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4. сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване.

Наредбите за топлоснабдяването /отменената и приложимата от 2007г./ предвиждат всички отношения между потребителя и топлопреносното дружество да се уредят с договор за присъединяване. По правило топлопреносното предприятие изгражда присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция и става техен собственик /чл.137, ал.1 ЗЕ/, като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие да поемат изграждането на тези съоръжения /чл.137, ал.2 ЗЕ/, пораждащо задължение за изкупуването им от последното. Съгласно изричната разпоредба на чл.33 от Наредбата за топло-снабдяването (отм.), съответно чл.33 от НТ- 2007г. /действащата наредба/, в случаите по чл.137, ал.2 от ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие с договора за присъединяване.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.137, ал.2 от ЗЕ в случай, че изграждането на съоръженията /присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция/ се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Процесната 4 разпоредба на закона санкционира разместването на имуществени блага, до което се достига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие, е изграден за сметка на битов потребител, и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуване на съоръженията топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. Точно такъв е настоящия казус.

По делото е представен и приет като доказателство нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строеж и прехвърляне право на собственост № 123, том II, peг. № 4374, дело № 270/2001г. по описа на Нотариус Е.П. с рег. №379 при Нот. камара.

Нотариалният акт не е оспорен от страните и от него се установява, че съсобствениците на недвижим имот, представляващ УПИ Х1Х-2,3,4, в кв. 76 по плана на гр. София, м. „ЦГЧ Зона В 16“, с площ 1296 кв.м. са учредили в полза на ищцовото дружество „Стил Проект“ ЕООД правото на строеж върху посочения имот за построяване на жилищна сграда, състояща се от подземни гаражи, магазини на партера, офиси, четири жилищни етажа и мансарден етаж с обща РЗП 3910 кв.м., като учредителите са си запазили правото на строеж върху подробно описаните в т. III - 1-8 от нотариалния акт обекти, а ищцовото дружество се е задължило да построи сградата и така посочените обекти за своя сметка. Съгласно т. IV от нотариалния aкт, всички останали обекти в сградата, извън описаните в т. III - 1-8, сa изключителна собственост на приемателя - строител „Стил Проект“ ЕООД, които той ще построи за себе си, съгласно одобрения архитектурен проект. Процесните съоръжения не са включени в т.III - 18 от нотариалния акт, поради което, съгласно цитираната уговорка на т.IV от нотариалния aкт те са изключителна собственост на ищцовото дружество, в качествата му на изпълнител.