Решение № 72 от 17.10.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Габрово, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана В.

Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора П.П.Д. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244200600283 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв. П. С. от ГАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия С.К.К. срещу Присъда № 39 от 28.06.2024 г., постановена по НОХД № 221/2024 г. на РС- Габрово.

С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия К. за виновен в това, че на периода 13.07.2023 г. – 01.08.2023 г. в с. Ж., общ.

Габрово, и в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага извършил следното: 1. На 13.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у В.С.Т. от гр. Габрово, че за освобождаване на нейната дъщеря във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 3 200 лева; 2. На 14.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у М.Х.Г. от гр. Габрово, че за освобождаване на нейната дъщеря във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 14 000 лева; 3. На 17.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у Г.И.С. от с. Ж., общ. Габрово, че за освобождаване на нейния син във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 14 000 лева; 4. На 19.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у П.К.К. от гр. Габрово, че за освобождаване на нейната дъщеря във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и 1 причинил имотна вреда в размер на 6 306,09 лева; 5. На 22.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у Ц.П.В. от гр. Габрово, че за освобождаване на нейната дъщеря във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 20 000 лева; 6. На 25.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у Р.И.Я. от гр. Габрово, че за освобождаване на нейния син във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 10 212, 28 лева; 7. На 27.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у М.М.Р. от гр.

Габрово, че за освобождаване на нейната снаха във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 5 700 лева; 8. На 27.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у Е.Д.П. от гр. Габрово, че за освобождаване на нейния внук във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 7 000 лева; 9. На 27.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у В.И.Г. от гр. Габрово, че за освобождаване на нейната дъщеря във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 6 000 лева; 10. На 31.07.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у С.Г.Ц. от гр. Габрово, че за освобождаване на неговия син във връзка с причинено ПТП е необходимо да предаде парична сума, с което и причинил имотна вреда в размер на 2 500, 00 лева 11. На 01.08.2023 г. възбудил и поддържал заблуждение у С.Ц.И. от гр. Габрово, че се провежда полицейска операция по залавянето на измамници и във връзка с това е необходимо да му предаде пари, с което и причинил имотна вреда в размер на 5 000 лева, като размера на причинената вреда и в големи размери, а именно 93 918,37 /деветдесет и три хиляди деветстотин и осемнадесет лева и тридесет и седем ст./, като за извършеното престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и на основание чл. 58а, ал.1 от НК го е осъдил на „Три години лишаване от свобода”, като е постановил на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

РС - Габрово е уважил предявените граждански искове и на основание чл. 45 от ЗЗД е осъдил подсъдимия К. да заплати на В.И.Г. от гр. Габрово сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесените и от деянието имуществени вреди; да заплати на П.К.К. от гр.

Габрово сумата от 6 306,09 /шест хиляди триста и шест лева и девет ст./, представляващи обезщетение за нанесените и от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 19.07.2023 г., до окончателното им изплащане; да заплати на В.С.Т. от гр. Габрово сумата от 3 200 /три хиляди и двеста/ лева, представляващи обезщетение за нанесените и от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.07.2023 г., до окончателното им изплащане; да заплати на М.Х.Г. от гр. Габрово сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесените и от деянието имуществени вреди; да заплати на М.М.Р. от гр. Габрово сумата от 5 700 /пет хиляди 2 седемстотин/ лева, представляващи обезщетение за нанесените и от деянието имуществени вреди.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни такси.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв. С. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия К., като незаконосъобразна. Защитникът счита, че наложеното наказание е несправедливо. Твърди, че по делото липсват доказателства за това подсъдимия да е възбуждал заблуждение в пострадалите. Прави се искане съдът да отмени обжалваната присъда в частта в която е прието, че подсъдимия е възбудил заблуждение в пострадалите, както и да намали размера на наложеното наказание.

По делото е депозирано допълнение към въззивната жалба. В нея защитникът оспорва част от фактическата обстановки приета от РС-Габрово и твърди, че не са налице доказателства в подкрепа на същата и оспорва правните изводи на съда свързани с ролята на подсъдимия в изпълнителното деяние и правната квалификация. Счита, че деянието на К. следва да бъде квалифицирано по чл. 209, ал. 2, пр. 1-во от НК.

Подсъдимият К. и неговия защитник адв. С. се явяват лично в съдебно заседание. И двамата поддържат депозираната жалба. Подсъдимият заявява, че не е знаел в какво е въвлечен. Моли да му бъде намалено наказанието.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата и счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна.

Гражданския ищец П.К. иска присъдата на РС - Габрово да бъде потвърдена.

Гражданския ищец В.Г. претендира да и бъде възстановена сумата предмет на обвинението.

Гражданските ищци - М.Г. и М.Р., редовно призовани не се явяват пред настоящата инстанция, за да изразят становище по жалбата на подсъдимия.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник адв. С. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

3

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК.

Първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Действително, въззивният съд констатира, че мотивите на РС - Габрово страдат от известни дефицити свързани с анализ на събраните доказателства подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, но приема, че същите покриват стандартите за мотиви и дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Съдът е отговорил и на всички възражения и доводи, наведени от страните. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитникът/, защото при условията на чл. 305, ал. 3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за взетото решение. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба и въззивният протест /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н. Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. /. В настоящият случай обаче липсват такива аргументи, които да опровергават постановената присъда, както и аргументи, които вече да не са получили 4 отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви. В този смисъл, неоснователен е доводът на защитата за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на собствен анализ на доказателствения материал по делото.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, решаващият съд правилно и законосъобразно е приел от правна страна, че подсъдимия С.К., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъпленията по чл.210, ал.1, т.2 и 5 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Неоснователно е искането на защитата за преквалифициране на престъпното деяние извършено от подсъдимия, в престъпление по чл.209, ал.2, пр.1 от НК. За да е налице тази форма на изпълнително деяние е необходимо деецът да е използвал заблуждението на лицето в което вече има създадена невярна представа за обстоятелствата, съобразно които извършва имуществено разпореждане.

Както става ясно от фактите изложени в обвинителния акт подсъдимия и непознато за него лице, представящо се като Е.З. се сговорили, че подсъдимия К. следва да взема парични суми от телефонни измами и да ги оставя на определени места, като подсъдимия съзнавал, че така може да изкара бързи и лесни пари. Следователно решението да извършват измами е взето предварително от подсъдимия К. и лицето Е.З. и предварително са разпределени ролите на всеки от тях. Подсъдимият е знаел, че лично трябва да отиде при всеки от пострадалите и да получи парите, които преди това друго лице ги е убедило да му предаде. В подкрепа на този извод е описаното в обвинителния акт, че на 13.07.2023 г. подсъдимият по поръка на Е.З. се срещнал с пострадалата В.Т., като и казал, че е дошъл за „капарото“. При тези думи тя му дала два плика с пари - съответно 2900.00 лева и 300.00 лев., като в последствие подсъдимия занесъл парите на уговореното място в Румъния. От обективна страна подсъдимия участва в поддържането на въведените в заблуждение от неговия съучастник лица, като отивал на уговореното място и се срещал лично с тях, за да получи определена сума пари или златни пендари. Налице е координиране на действията и следване на начертания план. От субективна страна С.К. е действал при пряк умисъл, знаел е, че неговия съучастник е въвел в заблуждение всеки от пострадалите, поддържал е същото с личното си получаване на парите и златните пендари и е предавал уговорената част от получените суми и златни пендари, като е пренасял и доставял същите на определени места в Румъния, така както предварително се бил разбрал за това със съучастника си.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/641cae0c-1250-45c6-99b7-a9a98416dcee