Решение № 68 от 14.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ямбол, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В.Д.Д. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20252300500010 по описа за 2025 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.

Г. С. с ЕГН **********чрез адв. И. Г. от ЯАК и въззивна жалба на прокурор при РП Ямбол, двете против Решение №574/30.10.2024г., постановено по гр.дело № 3496/2023г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е постановил следното:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 - съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр. *, местност „*, под язовира, със съдебен адрес гр. *, ул. *** -адв. И. Г.- ЯАК, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП №109/2021 г. по описа на РУ-Ямбол, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 15 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до 23.06.2022 г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 - съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр. *, местност „*, под язовира, със съдебен адрес гр. *, ул. * - адв. И. Г.- ЯАК, сумата от 312 лв. разноски за настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 10 лв. - заплатена държавна такса.

С въззивната жалба на прокурор при РП - Ямбол първоинстанционното решение се оспорва в осъдителната част, с която ЯРС е уважил предявения иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане, които вреди са претърпени от лицето вследствие 1 незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 109/2021 г. по описа на РУ – Ямбол и в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Г.

С. с ЕГН ********** от гр.* сумата от 312 лв. разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 10 лв. - заплатена държавна такса. Изложени са твърдения за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваните му части. Считат за завишен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като същият не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в Р.България и на съдебната практика по аналогични случаи / включително и тази на ЕСПЧ/. По отношение претенциите за претърпени имуществени вреди от страна на ищеца, считат същите за неоснователни, тъй като същите не могли да се докажат. Изтъква, че не са представени и доказателства за реално осъществена защита и че към исковата молба не са приложени доказателства /адвокатско пълномощно и договор за правна помощ/, от които да може да се направи извод дали е налице хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК. Направено е възражение за прекомерност, в случай че са заплатени разноски, значително надвишаващи предвиденото минимално възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за търпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконни действия на Прокуратурата на Р.България, тъй като дори да има претърпени такива вреди, те не са пряка и непосредствена последица от действия и актове на Прокуратурата на Р.България. Моли ЯОС да отмените първоинстанционното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, като изцяло отхвърли претенцията на ищеца за причинени неимуществени вреди или определи такива в размер значително по-малък от уважения от ЯРС и съобрази с това размера на евентуално дължимите разноски по делото.

В законоустановения срок за отговор не е депозиран такъв от ответната страна.

С въззивната жалба на Г. С. първоинстанционното решение се оспорва в отхвърлителната част, с която ЯРС отхвърля иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 15 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до 23.06.2022 г. с твърдения за неправилност и несправедливост. Изложени са доводи в тази насока. Посочена е и съдебна практика. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати "разликата между присъдената и уважената част от иска, а именно сумата от 12000 лв." обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.129, ал.1 от НК. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з. въззивникът Окръжна прокуратура – Ямбол, редовно призован, явява се прокурор Л., която поддържа депозираната жалба и оспорва основателността на въззивната жалба на другата страна. Пледира ЯОС да отхвърли изцяло въззивната жалба на Г. С. и да уважи жалбата на прокуратурата, като отмени атакуваното решение в осъдителната му част и отхвърли предявения иск, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.

В о.с.з. въззивникът Г. С., редовно призован, явява се лично и с адв. Г., която поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва основателността на въззивната жалба на другата страна. Пледира ЯОС да уважи въззивната жалба на Г. С. и да остави без уважение жалбата на ОП – Ямбол. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените по делото писмени 2 доказателства, че с постановление от 28.06.2021 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП №109/2021 г. по описа на РУ – Ямбол за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение "подписка". Впоследствие ЯРП е внесла обвинителен акт срещу ищеца за посоченото деяние, като е образувано НХОД №1026/2021 г. по описа на ЯРС, по което с Присъда №84 от 08.06.2022 г. подсъдимия Г. Г. С. е признат за невиновен в това, че на 01.01.2021 г., около 10.00 ч. в гр.Ямбол, местност «Курткая», чрез нанасяне на удари с лопата по тялото и ръката, да е причинил на М.П.Д. от гр.* средна телесна повреда, изразяваща се в косо счупване на тялото на лакътната кост на дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК. Оправдателната присъдата е влязла в сила на 24.06.2022 г. /видно от направеното отбелязване върху присъдата/. Така наказателното преследване срещу ищеца е продължило в периода от 28.06.2021 г. до 24.06.2022 г., т.е. почти една година.

Ищецът е ангажирал гласни доказателства. Разпитан е свидетелят Г.Н.Н., от чиито показания се установява, че познава Г. С. от десетина години, като били семейни приятели и съседи. Ищецът отглеждал животни и продавал мляко. Знаел, че на 01.01.2021 г. същият имал инцидент с М., като последния завел дело срещу него, което му се отразило много зле на психическото и здравословното му състояние. Появили се и проблеми в къщата му, комшии и клиенти, на които продавал млякото, се отдръпнали от него и го мислели за лош човек. До домът му ходили полицаи, връчвали му призовки и го викали в полицията, като знаел, че му повдигнали обвинение за нанесена лека телесна повреда на М.. Хората странели от ищеца, като здравословните му и психически проблеми се усилили, също се влошило и семейното му положение. Ищецът споделил на свидетеля, че имал проблеми с жена си, бил изнервен и неспокоен, започнал да вдига кръвно, обострило се заболяването му псориазис.

Било го страх, че може да влезе в затвора, като обявил животните за продаване. Започнал изследвания и му предстояло лечение във връзка със заболяването му. Заболяванията ищецът ги имал и преди, но в лека форма, като сега се усилили. Към момента продължавал да отглежда животни, предимно крави. Не може да посочи какви доходи получава, но се издържал от отглеждането на животните, от продаване на мляко, пак отглеждал животни, но в намален размер. Не бил присъствал на инцидента, не знае дали е имало съприкосновение между Г. и М., като последния бил нападнал дядо С., а Г. го защитил. След няколко месеца дядо С. починал, като си приказвали с Г., че може и от инцидента да е починал.

Разпитан е свидетелят Г.Г.С., от чиито показания се установява, че с ищеца са комшии, като го познавал от десетина години. Преди около три години имало случай, когато М. нападнал възрастен човек, на когото Г. буквално му спасил живота. След този случай Г. имал проблеми, като посоченото по-горе лице било проблемно, конфликта не му бил за първи път, като посягал и на свидетеля, който имал подадени жалби в полицията. Твърди, че в местността „Курткая“ били като едно затворено общество, като едно малко село и всичките започнали да мислят Г. за побойник, за конфликтна личност, отделили се от него, въпреки, че не бил такъв човек и спасил живота на възрастния човек. Свидетелят посочва, че след инцидента работата на ищеца спряла, имал проблеми с мандрите, които не искали да му изкупуват млякото и не можел да работи. Ищецът изпитвал страх от това лице, което нападнало възрастния мъж, тъй като същия можел да му направи всякакви проблеми, а и го заплашвал и Г. започнал да продава животните, защото се страхувал, можело да го запали, можело всичко. Г. се сринал психически, променил се коренно, комшиите взели да го гледат с друго око. Всичко това му се отразило на работата, на семейството му, на парите. Г. бил много зле и не можел да работи, като често бил обект на одумване - хората говорели, че пак идвала полиция при Г., всеки ден идвала полиция, като при някой престъпник, пък той не 3 бил направил нищо. Тези одумвания го сринали още повече, в полицията също го третирали като престъпник, взели му отпечатъци. Бил също пред развод, като имал проблеми вкъщи.

Сринал се отвсякъде, без вина бил виновен. Двамата си приказвали след този случай- Г. се натоварил много психически, обострила се болестта му, ходил на лечение на много места, на лечителки, кой където му кажел, като от три години не можел да се оправи и заболяването се задълбочавало. Споделял на свидетеля, че е пред развод, защото първо се сринал, работата му паднала, доходите му паднали и съответно с жена си почнали кавгите, като нямало пари и развода бил готов. Г. се затворил и променил. Бил неспокоен и не бил същия човек, бил под постоянен стрес, че М. можел пак да се появи, бил го заплашвал и не знаел какво може да му направи. Пуснал животните си за продажба, като свидетеля го питал защо и Г. му казал, че ще се маха. Конфликтната личност се казвала М., не бил присъствал, когато всичко станало, но след това всичко се разбрало - М. започнал всичко, а Г. защитил човека и ако не бил той, щяло да има убийство - той спасил човека. Заради случая всичко се сринало, не можел да си гледа животните, да продава мляко и всичко се разстроило. Получавал доходи, за да може да преживява нормално, а след инцидента му паднала работата, паднала му продукцията и бил много зле, като решил да продава всичко. Абсолютно всички знаели, че ищецът защитил възрастния човек, но се отнасяли с него като престъпник - виждали полицията, която идвала при Г. през ден и си мислели, че щом при него ходи полиция, значи той е престъпник и нямали да купуват мляко от него. От това той се сринал психически, като спрели да му купуват продукцията и останал без пари, изоставили го много хора. Свидетелят също бил потърпевш, имал пет жалби до полицията срещу това лице, но от там само го предупредили. Заканвал им се физически - и Г., и свидетелят ги било страх от М.. Г. се страхувал, че можели пак да му повдигнат обвинение.