Определение № 2010 от 01.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2010 гр. Бургас, 31.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501288 по описа за 2023 година

Производството по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция е по реда на чл. 279 вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. № 11714 от 03.07.2023г., подадена от Т. В.

Р., ЕГН: ********** , с адрес: ******* против определение № 3773 от 22.06.2023г. по гр.д.

№ 2568/2023г. по описа на РС - Бургас, с което производството по делото е прекратено, в частта относно подадената от него жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК срещу действията на Ч. С. Я., рег. № 844, с район на действие СГС по изп. дело № 20238440400894 по описа на същия Ч., изразяващо се в насочване на изпълнението върху негово несеквестируемо имущество, а именно – инвалидна пенсия, обезщетение към същата и социална помощ, чрез налагането на запор върху посочените вземания, поради неподсъдност на спора.

При извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в срок от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от ищеца Т. В. Р., първоначално озаглавена „жалба“, с която са направени искания за спиране на „съдебното изпълнение, свързано с блокиране на банковата му сметка“ и „за възстановяване от съдебния изпълнител на отнетата от ищеца сума в размер на 2300.25 лв. от пенсията му за трайна/временна нетрудоспособност“.

След нелколкократното оставяне на исковата молба без движение с оглед за привеждането й от ищеца в съответствие с дадените от съда указания и предвид последвалите уточнения БРС е приел, че е сезиран със следните две искания, от които 1 първото представлява жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК срещу действието на Ч. С. Я., рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд, по изп. дело № 20238440400894 по описа на същия Ч., изразяващо се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника Т. В. Р., а именно – инвалидна пенсия, обезщетение към същата и социална помощ, чрез налагането на запор върху посочените вземания, а второто е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл. 441 ГПК за осъждане на ответника Ч. С. Я., рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2339.15 лева за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразните действия на Ч. по изп. дело № 20238440400894 по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника Т. В. Р. /настоящ ищец/, чрез налагането на запор върху посочената сума, формирана от следните вземания: 2157,08 – инвалидна пенсия за м. януари – април 2023г.; 111,51 лева – обезщетение към инвалидната пенсия за м. декември 2022г., както и 70,56 лева – социална помощ от ДСП за м. януари и февруари 2023г.

С обжалваното определение от 22.06.2023г. районният съд, като е счел, че съгласно правилата на чл. 436, ал. 1 от ГПК не е компетентен да се произнесе второто искане, с което е сезиран, а именно по жалбата с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е прекратил производството по делото в тази част поради неподсъдност на спора, а в останалата част по иска чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл. 441 ГПК е продължил съдопроизводствените действия по делото.

Следва да се отбележи, че в постъпилата пред настоящия съд жалба с вх. № 11714 от 03.07.2023г. първоначално е посочено, че същата се подава против действията на Ч.

С. Я. с рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд и против определение № 3773 от 22.06.2023г. по гр.д. № 2568/2023г. по описа на РС - Бургас.

Съобразявайки тези обстоятелства и различния съдопроизводствен ред, по който се разглеждат двете искания, направени в жалбата от 03.07.2023г., с разпореждане от 03.07.2023г. Председателят на БОС като е констатирал, че в едната си част жалбата е насочена против действия на Ч., а в другата част – против определение на районния съд, е разпоредил същата да се изпрати на БРС и на Ч. С. Я. за администриране.

След връщане на жалбата от 03.07.2023г. на БРС и след нейното последващо администриране, същата е изпратена отново на БОС, като предмет на въззивно обжалване е определението на районния съд в прекратителната му част относно искането по чл. 435, ал.

2, т. 2 от ГПК.

Въззивният съд намира обжалваното определение в атакуваната в жалбата част за правилно и постановено в съответствие с процесуалните правила на ГПК, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата срещу действията на съдебния изпълнител се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението. Тъй като родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно, правилно на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК 2 районният съд е прекратил поради неподсъдност производството пред себе си в частта досежно искането, представляващо жалба против действията на съдебен изпълнител.

Неправилен е извода на районния съд, че по аргумент на чл. 118, ал. 2 от ГПК не е следвало да постановява диспозитив за изпращане на жалбата за администриране от компетентния съдебен изпълнител. Този извод противоречи на нормата на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, която задължава именно съдебният изпълнител, чрез който жалбата се подава да я администрира и след това да я изпрати на компетентния окръжен съд по мястото на изпълнението. Независимо от това, този пропуск в акта на първоинстанционния съд вече е преодолян, тъй като с разпореждане от 03.07.2023г. на Председателя на БОС жалбата по чл.

435, ал. 2 от ГПК е изпратена по компетентност на Ч. Я. за прилагане по изп.д. № 894/2023г. по описа на му. Едва след администрирането й от съдебния изпълнител, жалбата ще подлежи на разглеждане от съответния окръжен съд по местоизпълнение.

По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното прекратително определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 11714 от 03.07.2023г., подадена от Т. В. Р., ЕГН ********** , с адрес: ******* против определение № 3773 от 22.06.2023г. по гр.д. № 2568/2023г. по описа на РС - Бургас, с което производството по делото е прекратено, в частта относно подадената жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК срещу действието на Ч. С. Я., рег. № 844, с район на действие СГС по изп. дело № 20238440400894 по описа на същия Ч., изразяващо се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника Т. В. Р., а именно – инвалидна пенсия, обезщетение към същата и социална помощ, чрез налагането на запор върху посочените вземания, поради неподсъдност на спора.

На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3