Решение № 395 от 01.11.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. гр.Велинград, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20235210100656 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Й. против С. Г. Й., А. Д. Й., П. Д. Й., Б. Д. А. и Айше Ш. Ю. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на основание давностно владение на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата, от 26.09.2022г., находяща се в гр. Велинград, ул.

„Устето” № 27, със застроена площ от 72 кв., брой етажи- един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, построена в поземлен имот *** по КККР на гр. Велинград, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848, квартал: 402, парцел: XVI, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатор

:

***;

***; ***;

*** и *** по КККР на гр. Велинград.

Ищецът твърди, че е наследник по закон - син на А. Асенов Й., починал на 30.05.1991г. Ответниците са наследници по закон на неговия брат Д. А. Й., починал на 05.08.2003г., като С. Г. Й. е негова преживяла съпруга /на Д./, а А.

Д. Й., П. Д. Й., Б. Д. А. и Айше Ш. Ю. са негови деца.

Излага, че в полза на баща му А. Й. и на брат му Д. А. Й. /наследодател на ответниците/ с Решение № 28 на изпълнителният комитет на Градски народен съвет - Велинград, взето на заседанието му на 21.VI. 1967г. с протокол № 27, 1 било отстъпено безвъзмездно право на строеж в кв. 344 кв. Каменица, пар. II.

Сочи, че двамата фигурирали и в разписния лист към проекта за дворищна регулация на гр. Велинград, като срещу името на Д. А. Й., било посочено Решение № 214 от 1971г. на Изпълнителният комитет на Градски народен съвет Велинград, а срещу името на А. Й. - Решение № 28 на Изпълнителният комитет на Градски народен съвет - Велинград, взето на заседанието му на 21.VI. 1967г. Посочено било и че имотът попада в кв. 402, че от него бил образуван парцел XVI, както и че е отстъпено право на строеж за всеки по 1/2 идеална част.

Процесната жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, била построена именно в поземлен имот с идентификатор *** въз основа на учредено право на строеж, в изключително кратък период (няколко месеца) след учредяване на правото на строеж, изцяло от общият наследодател А. Й..

Излага, че след смъртта на Д. Й. неговите наследници- ответниците се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 103, том II, рег. № 3547, дело 228З от 01.09.2022г. при квоти: 6/10 ид. части за С. Г. Й. и по 1/10 ид. част за А. Д. Й., П. Д. Й., Б. Д. А. и Айше Ш. Ю., с който били признати за собственици на жилищна сграда с идентификатор ***

КККР на гр. Велинград.

Оспорва признатите на ответниците права, на основание давностно владение. Поддържа, че никога ответниците не са осъществявали фактическа власт върху процесната сграда. Твърди, че в нея са живели дълги години той и неговото семейство - съпругата и децата, от смъртта на неговия баща на 30.05.1991г., до настоящия момент включително. Сградата се обитавала и достъп до нея имали само и единствено ищецът и неговото семейство. С ключ за сградата други лица не разполагали.

Излага, че извършил редица подобрения в имота- сменил дограмите на прозорците, поставил вътрешна топлоизолация, измазал стените на стаите, поставил подова настилка (плочки, ламинат), подменил вратите, прокарал водопровод. Стаите били обзаведени с негови и на семейството му мебели и ел. уреди и всичко друго нужно за едно домакинство. В сградата всички вещи принадлежали на ищеца и неговото семейство. Също така партидите за ток и вода за съответната сграда били на името на М. А. Й.. С тези действия демонстрирал намерение за своене на цялата сграда, включително и на наследствените идеални части на ответниците. Към настоящия момент само ищецът упражнявал фактическа власт с намерение да я свои, което било известно на роднини, съседи и други лица, поради което се явявал изключителен собственик на сградата на основание придобивна давност.

Твърди, че братът на ищеца, в резултат на отстъпеното му право на строеж, построил другата сграда в поземления имот, а именно сграда с идентификатор *** по КККР на Велинград, одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Велинград, ул. Устето“ № 7, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена 2 площ 80 кв. м., в която живял със семейството си. За нея ответниците били признати за собственици с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по писмени доказателства № 24, том I, рег. 357, дело № 2З от 2011г. За издаването му представили на нотариуса същото решение № 14 от 1971 г. на Изпълнителният комитет на Градски народен съвет Велинград.

Излага, че за него е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск против ответниците, съобразно постановките в Тълкувателно решение 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. 8/2012 г.

Оспорва, че ответниците са собственици на процесната сграда на основание давностно владение, за което е издаден Нотариален акт за собственост № 103, том II, рег. № 3547, дело № 283 от 01.09.2022г. на нотариус с район на действие Районен съд — гр. Велинград.

Твърди, че не са налице предпоставките предвидени в чл.79 от ЗС, а именно упражняване на владение и изтичане на период от време с определена от закона продължителност. Липсвал обективния елемент-упражняване на фактическата власт върху жилищна сграда с идентификатор ***, тъй като ответниците никога не са живели в нея . Липсвал и субективният елемент, а именно намерение за своене на вещта, което да е манифестирано спрямо всички лица, вкл. и другите съсобственици. Доколкото страните се явявали наследници на общият наследодател А. Й., презумпцията на чл. 69 ЗС се считала оборена. Сънаследникът бил владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите и ако се позовавал на придобивна давност за чуждата идеална част, трябвало да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, каквито не били извършили.

В противовес на посоченото по-горе ответниците били признати за собственици по давностно владение и документи по отношение на жилищната сграда с идентификатор *** по КККР по обстоятелствена проверка и им бил издаден констативен нотариален акт. Счита, че правните изводи в нотариалния акт не отразяват на действителното правно положение по отношение на вещното право на собственост върху спорната сграда.

Ответниците не са придобили на оригинерно основание правото на собственост, тъй като въобще не са осъществявали фактическа власт и не са владели имота явно, спокойно, непрекъснато и постоянно, с намерение да своят изцяло за себе си в предвидения от закона 10-годишен период от време.

Въз основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Г. Й., Ананас Д. Й., П. Д. Й., Б. Д. А. и Айше Ш. Ю. не са собственици на основание давностно владение на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата от 26.09.2022г., с адрес гр.

Велинград, ***, със застроена площ от 72 кв. м., брой етажи един, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, с предназначение — жилищна сграда — еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с площ по скица от 474 кв. м., 3 трайно предназначение на територията — урбанизирана, начин на трайно ползване — ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1848, кв. 402, парцел: XVI, при граници и съседи по скица: имоти с идентификатор: ***; ***;

10450,501.1509; *** и *** по КККР на гр. Велинград.

В случай на уважаване на предявения иск, иска на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК моли да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение №103, том II, рег. №3547, нот. дело № 283 от 01.09.2022г.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват основателността на иска.

Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че никога не са живели в процесната жилищна сграда, че не са я владели изключително за себе си и че не придобили правото на собственост на основание давностно владение.

Не отричат, че с Решение на изпълнителния комитет на Градски народен съвет било отстъпено безвъзмездно право на строеж на общия наследодател А. Й. и на наследодателя на ответниците Д. Й..

Излагат, че по това време Д. Й. бил вече женен за С. Й. и отбивал военната си служба, затова А. Й. записал и неговото име в решението, за да знаят другите му братя, че двете къщи, които ще се построят в имота ще са за него.

По това време ищецът М. Й. бил на 12 години.

След като Д. Й. отбил военната си служба, започнала да се строи едноетажна къща, в която цялото семейството на А. Й. да заживее първоначално. В изграждането й наследодателят на ответниците Д. Й. и съпругата му С. Й. влагали всичките си средства.

Процесната сграда била строена в периода 1972г. до 1974г. Представлявала едноетажна постройка с каменна зидария, с вилобразен покрив, като подпокривното пространство от етажа до върха на покрива било изградено от дъски. Състояла се от една голяма стая, кухня и две малки. Построена била от А. Й. и Д. Й. от камъни и глина. В нея се нанесли да живеят семейството на общият наследодател А. Й. с всичките му деца, включително и Д. Й. със съпругата си С. Й.. В тази къща били родени и израснали децата на Д. и С.

Й.и.

Впоследствие, през 1980 г. започнал и строежа на другата изградена в имота сграда в имота.

Излагат, че наследодателят А. Й. и съпругата му винаги твърдели, че къщата е за Д. Й. и семейството му, затова всеки от другите им синове, когато се оженел отивал да живее в дома на съпругата си и впоследствие изграждали и свои домове. По същия начин постъпил и ищецът, който се оженил за жена от с. Драгиново и също там си построил къща, където били родени децата му и където понастоящем бил постоянният му адрес.

В къщата останали да живеят само семейството на Д. Й., ведно с наследодателите. Всички наследници знаели, че волята на общият 4 наследодател била къщата да е за Д. Й., защото е построена в имота, за който и той има отстъпено право на строеж, а площта й е малка за две семейства.

Заявяват, че само ответниците са живели в къщата, стопанисвали са я като своя, поддържали я и се разпореждали с нея, което е било известно на всичките наследници и те не са имали претенции. Владението упражнявали от 1972г., в продължение на 20 години, явно и необезпокоявано.

Настаняването в къщата на техни близки, когато имало нужда, ставало след разрешение на Д. Й. и съпругата му.

С тяхно позволение през 2002г. там заживяла сестрата на Д. Й. и на ищеца Фиданка А.а Томанова, след като се разделила със съпруга си.

През 2019 г. С. Й. позволила на брата на ищеца Асен А. Й., който бил болен, да се премести и да заживее в къщата, защото децата му отказвали да се грижат за него, но когато Асен дошъл ищецът ги изгонил. Оттогава отношенията им с него се влошили.

С разрешение на ответницата С. Й. и съпруга й ищецът също започнал да отсяда временно в къщата, за да се чувства добре, когато идва във Велинград.

Ползвал едната стая от къщата със знанието, че я държи за тях.

След смъртта на Д. Й. всички знаели, че С. Й. владее къщата, че тя е стопанката и никой не предявявал собственически права. Всички наследници били наясно с волята на наследодателя А. Й., че къщата е в двора на Д. и ще бъде негова. До 2019г. там стояли само вещите на ответницата С. Й..