Решение № 115 от 04.06.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Смолян , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20215400500128 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Постъпила е жалба от С. М. Д. – като физическо лице и като представляващ ЕТ „С.Д. – Е.“, срещу Постановление за разноски от 14.12.2020 г. по изп. д. № 327/2020 г. по описа на ЧСИ Т. В.. В жалбата се излагат доводи, че изп. дело № 327/2020 г. е образувано въз основа на изпълнителни листи, по което е имало друго изпълнително производство – изп. д. № 150/2013 г., прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Твърди се, че с новообразуваното изпълнително производство се формират такси, каквито не е редно да се събират. Въвеждат се доводи за изтекла погасителна давност. Твърди се, че сумите по главниците и лихвите са заплатени през 2016 г., поради което липсва необходимост от събирането им и съответно начисляване на нови такси.

Прави се искане за отмяна на атакуваното постановление.

В срок не е депозирано възражение от взискателят „Б. Д." АД.

В мотивите си ЧСИ В. сочи, че изп. д. № 327/2020 г. е образувано въз основа на два изпълнителни листи, издадени по гр. д. № 363/2013 г. и по гр. д. № 364/2013 г., по които два изпълнителни листа е предприето 1 принудително изпълнение; по третия изпълнителен лист, издадено по гр. д. № 362/2013 г. не е предприето принудително изпълнение, тъй като на гърба на третия изпълнителен лист има отбелязване за извършени погасявания, чиито размер надхвърля размера на присъдената сума, както и е посочено, че плащанията са правени по изп. д. № 150/2013 г. Отбелязвания за извършени погасявания по изпълнителните листи по гр. д. № 363/2013 г. и по гр. д. № 364/2013 г. липсват.

Сочи се от ЧСИ, че по възраженията за изтекла погасителна давност към момента няма произнасяне в исково производство.

По отношение разноските в атакуваното постановление ЧСИ сочи, че по указание на ЧСИ, с оглед поисканите действия, взискателят е заплатил с преводно нареждане от 29.10.2020 г. указаните такси и разноски, за които са налице съответни фактури и сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Прави се искане да бъде оставена жалбата без уважение.

Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Изпълнително дело № 327/2020 г. по описа на ЧСИ Т. В. е образувано на 05.10.2020 г. и видно и от поканите за доброволно изпълнение, принудително изпълнение е предприето по изпълнителните листове, издадени от гр. д. № 363/2023 г. и по гр. д. № 364/2013 г. на РС – Д..

Обжалва се Постановление за разноски от 14.12.2020 г., с което са приети разноски по делото в общ размер на 683, 60 лева, представляващи такси по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 9, т. 10 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.

За тези такси и разноски е издадена Сметка № 5012/29.10.2020 г., където е посочено за какво действие, на какво основание и какви такси се дължат. Общата сума в размер на 683, 60 лева по указание на ЧСИ е внесена от взискателят „Б. ДСК“ АД с платежно нареждане от 29.10.2020 г. /л. 70/ и с оглед разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК се дължат от длъжникът.

Всъщност жалбоподателят не прави конкретни възражения за някои от включените такси и разноски, за тяхното основание или размер.

Жалбоподателят оспорва въобще наличие на задължения към взискателя, поради което смята, че не е следвало да се образува изпълнителното дело и поради това и не дължи такси и разноски.

По повод възражението в жалбата, че вземанията са погасени по давност, следва да се посочи, че по възражението за изтекла погасителна давност няма компетентност да се произнесе нито съдебният изпълнител, нито съдът в производство по чл. 435 и следващите от ГПК. Този въпрос може да се реши единствено в исково производство, което може да бъде 2 инициирано от длъжниците.

Следва да се посочи, че прекратяването на изпълнително производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК не е пречка въз основа на същия изпълнителен лист да се образува ново изпълнително производство, ако е налице несъбрано вземане.

Дали и в какъв размер е налице несъбрано вземане по представените от взискателят изпълнителни листове, следва да се прецени от ЧСИ при образуване на изпълнителното производство и при изпращане на поканите за доброволно изпълнение на длъжниците.

От изисканото изп. д. № 150/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Д. е видно, че по изпълнителните листове, издадени по гр. д. № 362/2013 г., гр. д.

№ 363/2013 г. и гр. д. № 364/2013 г. на РС – Д., е провеждано принудително изпълнение, в резултат на което дългът е погасен със сумите, вписани на гърба на изпълнителния лист, издадено по гр. д. № 362/2013 г. и за които суми жалбоподателят представя с жалбата писмени доказателства.

От представената от взискателят с молбата за образуване на изп. д.

№ 327/2020 г. покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 150/2013 г. е посочено, че към 15.10.2013 г. дългът по трите изпълнителни листове е в размер на 162 362, 62 лева. На изпълнителния лист по гр. д. № 362/2013 г. е отбелязано погасяване на сумата от 173 296, 13 лева, извършено за периода от 04.04.2014 г. до 17.06.2016 г. При извършеното разпределение от ДСИ на взискателят е разпределена сумата от 160 748, 95 лева, както и разноски в размер на 3 416, 92 лева.

Както ЧСИ В. сочи в мотивите си, размера на тези погасявания надхвърля размера на присъдените суми по изпълнителния лист по гр. д. № 362/2013 г.

Поради това и предвид олихвяване на главниците, при образуване на изпълнителното дело не е ясен размера на дълга по изпълнителните листове, предмет на принудително изпълнение – тези по гр. д. № 363/2013 г. и по гр. д. № 364/2013 г. Със съобщение от 08.10.2020 г. ЧСИ е уведомил взискателят да посочи актуалния размер на задължението по всеки от изпълнителните листове, както и има ли извършени плащания към банката извън отразените по изпълнителния лист. Не се установява по изпълнителното дело отговор на взискателя във връзка с това съобщение.

При това положение, при неустановен размер на дълга, ЧСИ е предприел изпълнителни действия. Има ли неизплатен остатък от дълга по изпълнителните листове по гр. д. № 363/2013 г. и по гр. д. № 364/2013 г. и какъв е неговия размер, ЧСИ не е установил, като в призовките за доброволно изпълнение като размер на дълга е приет дълга в размерите по двата изпълнителни листове, като е посочен и размера на законната лихва на 3 главниците от 22.08.2013 г. към 14.12.2020 г. И това въпреки очевидното значително надхвърляне на погасените суми с размера на дълга по изпълнителния лист от гр. д. № 262/2013 г.

Според разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, посочени в трите точки на тази разпоредба. С оглед твърденията в жалбата, в случая е относима хипотезата на т. 1 – когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В предвид визираните в разпоредбата на чл. 433 от ГПК хипотези и с оглед доводите в жалбата, следва възражението за погасяване на дълга да се изследва в рамките на изпълнителното производство, чрез изчисляване на действителния размер на дълга било от ЧСИ, било и чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Наличието или не на остатък от дълга и неговия размер определят както дали са били въобще налице основания за образуване на изпълнителното производство, респективно за неговото прекратяване при установяване погасяване на дълга, и съответно дали жалбоподателят следва да отговаря за разноски в това изпълнително производство. Отделно от това, обжалваното постановление има за предмет само прости такси, които не зависят от размера на дълга, но в призовката за доброволно изпълнение се претендира и такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която такса е пропорционална и на този етап се определя от размера на дълга.

С оглед гореизложеното следва ЧСИ да определи точния размер на дълга преди произнасяне по въпроса за разноските. Незаконосъобразно ЧСИ е постановил обжалваното постановление преди да установи има ли непогасен дълг и в какъв размер.

Предвид гореизложеното обжалваното постановление като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено, поради което Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски от 14.12.2020 г. по изп. д.

№ 327/2020 на ЧСИ Т. В. – като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 437 ал. 4 от ГПК.

150/2013 г.

ДА СЕ ВЪРНЕ на ДСИ при РС – Д. оригинала на изп. дело № 4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5