Определение № 192 от 05.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. К. 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. II. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Д.в

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20265100500110 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 2672 о т 12.03.2026г., п.кл. 11.03.2026г., подадена от „Д.“ ЕООД гр.В., чрез представител по пълномощие, срещу определение N 249/24.02.2026г. по гр.д. N 1455/2025 г. на РС – К. с което производството пред първоинстанционния съд е прекратено и издадена заповед N 575 oт 06.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 851/2025 г. по описа на РС-Б. е обезсилена изцяло.

Определението се обжалва като неправилно, с искане за отмяната му.

Оплакванията са, че преди прекратяване на производството, на ищеца „Д.“ ЕООД гр.В. не е дадена възможност да изложи становище по възражението на ответника за наличие или липса на арбитражна клауза по спорното правоотношение, както и от първоинстанционния съд не са съобразени наведените в исковата молба по чл.422 от ГПК доводи за конклудентно приемане на процесния договор от ответника, както и не е съобразено и противоречието в доводите на ответника за нищожен договор между страните, но за валидна арбитражна клауза по същия.Наред с това, се излагат и доводи по съществото на спора.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба „А.“ ООД гр.К. чрез представител по пълномощие, с който жалбата се оспорва като неоснователна, с искане обжалваното определение да се потвърди като постановено при правилно приложение на чл.8, ал.1, изр.1 от Закона за арбитража, вр. чл.117, ал.2, изр. 1-во от ГПК и т.7.4 от процесния договор, съгласно която местно компетентен да разгледа спора между страните, породен от процесния договор, е Арбитражен съд-В., ПРИ сдружение „П.“, като клаузата има силата на договор за определяне на подсъдност по смисъла на чл.117, ал.2, изр.1-во от ГПК.

1

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване определение по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на производството по делото поради приета валидна договорна клауза по смисъла на чл.19, ал.1 от ГПК за арбитражно споразумение с избрана арбитражна институция, като е прието, че уговорената между страните договорна подсъдност, на която се позовава ответникът по т.7.4 от процесния договор, съгласно която местно компетентен да разгледа спора между страните, породен от процесния договор, е Арбитражен съд-В., ПРИ сдружение „П.“, прави основателно възражението му за местна неподсъдност на делото на РС-К. и на искането му за прекратяване на производството.

При така приетото от първоинстанционния съд, частната жалба е основателна.

При постановяване на обжалваното определение, първоинстанционният съд не е преценил, че образуваното пред него производство е по предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, след развило се заповедно производство и конкретно за установяване на оспореното с възражение по чл.414 от ГПК парично вземане на кредитора, за изпълнението на което е издадена заповед N 575 oт 06.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 851/2025 г. по описа на РС-Б., в който случай отводът за неподведомственост на спор по иск с правно основание чл.

422 от ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е неоснователен. неоснователен.

Заповедното производство по чл. 410/417 от ГПК е започнало пред държавен съд, което прави същия съд компетентен да разгледа установителния иск.

Както е прието и в определение N 299/29. 04. 2023 г. по ч.т.д. N 273/2023 г. на ВКС, ТК, второ т.о., и в цитираните в него определения на ВКС, по въпроса за възможността иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като продължение на заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение и е подадено възражение от длъжника срещу същата, да бъде разгледан от арбитражен съд, е формирана практика на ВКС и според еднозначно застъпеното в нея становище на касационните състави, отводът за неподведомственост на спор по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, поради уговорена арбитражна клауза, е неоснователен. Съгласно тази практика приложното поле на заповедното производство е очертано лимитативно с нормите на чл.410 и чл.417 от ГПК, като чрез тях е диференциран предмета му. Предявяването на иска по чл.422 от ГПК несъмнено е процесуално действие, съставляващо част от така проведеното заповедно производство, тъй като изрично и императивно ал.1 на същия текст установява, че искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение и след като материалноправните и процесуалноправни последици от предявяване на иска по чл.422 от ГПК настъпват от подаване на заявлението, то и той следва да бъде разгледан единствено от 2 компетентния надлежен съд, но не и от арбитражен съд. Този извод се извежда и от обстоятелството, че субсидиарното прилагане на ГПК по неуредени в ЗМТА/сега ЗА/ въпроси е изрично изключено – арг. чл.24 от ЗМТА/сега ЗА/. Приложимият съдопроизводствен ред – ГПК по отношение на започналото заповедно производство не е предвидил такъв ред за приключването му. Нещо повече, с постановено арбитражно решение, неприложим става и чл. 416 ГПК, регламентиращ влизане в сила на издадената заповед за изпълнение. Целта на иска по чл. 422 от ГПК е да се провери дали съществува вземането и да се осигури по-бързо принудително изпълнение на задълженията, като с решението ще се стабилизира заповедта за изпълнение. В този смисъл е и Определение N 445 от 13.02.2026 г. на ВКС по ч. т. д. N 1951/2025 г., I т. о., ТК.

Поради горното, обжалваното определение е неправилно, следва да се отмени изцяло и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тези мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло определение N 249/24.02.2026г. по гр. д. N 1455/2025 г. на РС – К..

ВРЪЩА делото на РС–К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3