Решение № 82 от 12.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500118 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1488 от 09.12.2024г., постановено по гр.дело №39/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от Г. Н. Т. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. П, № ** против М с адрес: гр.С., пл. *****, иск за заплащане на обезщетение в размер на 22000000 евро за претърпените от него вреди от кистав областта на тила, получена вследствие на удар или нещо по-тежко от удар, допуснат от служител от АГ отделение на В *******, на ********г., както и е отхвърлен предявения от Г. Н. Т. с ЕГН:**********, от гр.П, ул. П, № ** против М с адрес: гр.С, ул. Т***№ *, иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000000 евро за претърпените от него вреди от полученото травматично увреждане на гръбначния стълб вследствие на претърпян инцидент в социално заведение в гр.К, където е бил настанен, когато е бил деветгодишен.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.

Н. Т., който чрез назначения му по реда на правната помощ процесуален представител адв.И. П. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност досежно погасителната давност и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност и претендира за отмяната му и уважаване изцяло на предявените искове.

Въззиваемата страна М е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт Ю. В. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, включително поради сочени в нея в отклонение от забраната на чл.266 от ГПК нови факти, и искане за потвърждаване на решението.

Въззиваемата страна М не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В исковата молба вх.№262117/04.03.2021г. и уточняващите молби вх.

№269656/18.03.2021г., вх.№271496/02.04.2021г. и вх.№272594/14.04.2021г. ищецът Г. Н. Т. твърди, че е роден на ********г. в АГ отделението на В П“, сега У С П, където на втория ден след раждането му някой от дежурните от средния персонал допуснал да получи удар или нещо по-тежко от удар – изтърваване, вследствие на което получил кръвоизлив в малкия мозък, а при извършен на 02.06.2020г. преглед с ядрено-магнитен резонанс били установени киста в областта на тила, счупен под торакса гръбначен стълб и вкостеняване на същия в лумбалната област с притискане на жизнено важни нерви, което го прави практически неподвижен и предвещава летален изход в срок от две години, ако не се вземат мерки, за да се укрепи състоянието му, като счита поставената му вече диагноза „детска церебрална парализа“ да не отговаря на действителността. Вследствие причиненото му на втория ден след раждането увреждане бил настанен през м.август.1977г. в социално заведение за деца с двигателни увреждания в гр.К, където прекарал една година и четири месеца, след което бил настанен в дом за социални грижи в гр.К, и общо около осем години, без заповед и без някой да го пита, живял в социални заведения, където бил подложен на унизително и нечовешко отношение от персонала: имало доста санитарки, които си позволявали при изпускане по нужда през 2 нощта да увиват мокрия чаршаф около врата и да те влачат до банята, при положение, че тоалетната е обща на етажа и на сто метра от стаята, а деца като него дори не можели да станат от леглото, за да отидат до тоалетна; петдесет човека били настанени в пет стаи с по 10 души, като нощно време имало само по една сестра, освен шест санитарки; в гр.К тоалетната била на около 300 метра от сградата със спалните и една нощ през м.януари.1979г., когато се изпуснал по голяма нужда, санитарката П З го изхвърлила на снега по едно горнище на пижама, гол, измила го със студена вода и после отишла да вземе дрехи от гардероба, за да го преоблече, вследствие на което се разболял тежко за повече от месец и лекарите в болницата едва го спасили; когато искал да се обади по телефона на родителите си, един от по-големите обитатели го хвърлил на пода извън стаята на санитарите, като при удара той едва си поел въздух и оттам му станала травмата на гръбнака под торакса. Други понесъществени извращения били ударите с бутилки, тухли и други предмети.

Децата били подлагани на издевателства, за да не плачат за родителите си.

Поради така причинените му вследствие противоправни действия и бездействия на служители на ответните министерства увреждания ищецът не получил реализацията, която би имал в почти всяка една област на труда, включително като държавен служител или частен предприемач, както и в спорта, бил лишен от възможността да бъде пълноценен и да води нормален независим от никой и нищо живот. Чувствал се излишен и онеправдан без да има вина за това. Притеснявал се, че няма да може да се погрижи и да изучи трите си малолетни деца, поради лошата прогноза за здравословното му състояние. С оглед на тези обстоятелства, ищецът претендира М и М солидарно, поради това, че до 1989г. двете ведомства били под една „шапка“ или обединени в едно, да му заплатят обезщетение от 3000000 евро за претърпените неимуществени вреди и обезщетение от 22000000 евро за претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в доходите, които би реализирал като знаещ човек.

С отговора на исковата молба ответникът М е възразил по допустимостта на предявения спрямо него иск като насочен спрямо ненадлежна страна.

Оспорил е иска и като неоснователен досежно твърдените противоправни деяния, техните извършители и наличието на валидно правоотношение между същите и министерството като възложител на дейностите, свързани със здравеопазването и труда и социалната политика, които оспорва към датата на 3 увреждането да са осъществявани от единно министерство с подобни функции, обединяващи тези на двамата ответници. Заявил е възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора на исковата молба ответникът М е заявил възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд, считайки да се касае за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, по реда на АПК, поради което спорът да е подсъден на административния съд. Оспорил е пасивната си легитимация, поддържайки лечебното заведение, в което е роден ищеца, да има самостоятелна правосубектност, независимо, че към датата на деликта е било държавно, както и правоприемник. Оспорил е твърденията относно механизма на причиняване на уврежданията, както и пропуснатите ползи и размера на претендираното за тях обезщетение. Заявил е възражение за изтекла погасителна давност.

С първоначално постановеното първоинстанционно Решение №260023 от 23.05.2023г. исковете са отхвърлени по съображения, че, макар и от приетата медицинска експертиза да се установяват твърдените от ищеца увреждания, не се установява те да са получени вследствие травма, получена след раждането му или в дома, в който твърди да е пребивавал като дете, както и претенциите да са погасени по давност, каквато е започнала да тече от момента на увреждането.

Решението е обезсилено с Решение №164 от 18.10.2023г. по в.гр.дело №396/2023г. по описа на Апелативен съд-Пловдив като постановено по недопустими искове, насочени срещу страни, които не са процесуално легитимирани да отговарят по тях, тъй като правоприемник на В И П“, където е роден ищеца, е У С П а домът за деца, лишени от родителска грижа в гр.К, където е пребивавал ищецът, след закрИ.ето му, е преминал под управлението на Община-К, която е отговаряла за неговото финансиране и дейност. Прието е и, че се касае за предявени два обективно съединени иска, почиващи на два отделни случая на непозволено увреждане: иск за причинената на ищеца вследствие на удар или натиск от здравен служител киста в областта на тила, както и иск за претърпяното в дома за социални грижи на непълнолетни в гр.К през м.февруари.1980г. счупване на гръбнака, поради което след връщане на 4 делото първоинстанционният съд следва да даде указания на ищеца да конкретизира цената на всеки един от тези искове и неговата валута.

След връщане на делото и в изпълнение на указанията на въззивната инстанция съдът е оставил без движение исковата молба до посочване на надлежен ответник и цена, съответно валута, по всеки един от двата иска. С уточняваща молба вх.№11685/02.04.2024г. ищецът, чрез назначения му по реда на правната помощ процесуален представител, сочи отново като ответници М и М, считайки именно те да са пасивно процесуално легитимирани, тъй като към момента на увреждането му те са били праводатели, респективно принципали на домовете за деца, лишени от родителска грижа в гр.К и гр.К, където е пребивавал, и на В И П“, където е бил роден. Уточнил е, че искът му срещу М е на стойност 3 милиона евро за претърпените вреди и пропуснати ползи вследствие на удара, а искът му срещу М е на стойност 22 милиона евро за причинените му вследствие удара в болницата, където е роден, пропуснати ползи и имуществени вреди.

С обжалваното понастоящем първоинстанционно Решение №1488 от 09.12.2024г. исковете са приети за допустими, но неоснователни, тъй като, според съдебно-медицинската експертиза, кистозната формация в главния мозък на ищеца представлява вродена аномалия, а не е получена вследствие на травматично увреждане, каквото твърди да му е причинено от болничния персонал два дни след неговото раждане, като патологичните изменения на гръбнака са от травматичен произход, но не се установява те да са получени в социалното заведение в гр.К, в което е бил настанен, при удар от друго поголямо дете, а, с оглед твърденията това му увреждане да е било причинено, когато е бил деветгодишен, то претенцията е погасена по давност, започнала да тече от момента на увреждането.

Съдът, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното изцяло първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Независимо, че исковете са предявени спрямо държавни органи, обстоятелствата, на които се основават, не са свързани с осъществявана от тях административна дейност в изпълнение на властническите им правомощия, за да се приемат за подведомствени на административния съд, според както е настоявал ответникът М с отговора на исковата молба. Касае се за ангажиране на общата деликтна отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, 5 определяща компетентност на гражданския съд.

За процесуалната легитимация се изхожда от правното твърдение на ищеца в исковата молба относно страните по въведеното с нея спорно материално правоотношение и за наличието й съдът следи служебно, като тя е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, гарантираща разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо именно между надлежните страни. Материалноправната легитимация се преценява на база събраните доказателства и установеното посредством тях относно действителната принадлежност на защитаваното материално право, съответно титулярството на правното задължение, като наличието й е въпрос по същество от значение за основателността на иска. В случая ищецът, както първоначално, така и впоследствие във връзка с изпълнение на дадените му указания, твърди вредите, за чието обезщетяване претендира, да са му причинени от служители на здравното заведение, в което е бил роден, и на социалните заведения, в които е бил настанен, които заведения към момента на уврежданията да са били под юрисдикцията именно на ответните министерства, с което обосновава тяхната процесуална легитимация. При това положение исковете спрямо същите са допустими.