Решение № 619 от 19.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Бургас, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100500462 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас представлявано от гл.ю.к. З. против Решение № 45 от 09.01.2023г. по гр. Дело № 8826/2021г. по описа на БРС в частта с която е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 79. 66 лв. до пълния заявен размер от 2 473. 76 лв. /за сумата по фактура № 0038905205/26.08.2019 г./, ведно със законната лихва от 20.10.2021 г., както и иска за мораторна лихва над уважения размер от 6.

20 лева до пълния заявен такъв от 58. 57 лв.

Въззивното дружество, намира решението в тази част за неправилно, като сочи, че съдът напълно погрешно е приел, че отчетеното по самоотчет на потребителя количество вода от 1 194 куб.м. е недължимо. Твърди, че съгласно нормативните изисквания /залегнали в Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване, както и Общите условия на ищцовото дружество /водомерната шахта, сградната водопроводна инсталация и вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния възел на водопроводното отклонение, са собственост на потребителя и се изграждат и поддържат за негова сметка, и тъй като потребителят не е поискал изпълнението на метрологична експертиза, няма обективни данни, отчетът да е бил изпълнен по неизправно към момента на отчета измервателно средство. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че отчетеното количество не съответства на нормалното и обичайно потребление за имота, а е изяснено, че басейнът в имота е бил пълнен през отчетния период. Счита, че за имота не е полагана достатъчна грижа за изправността на вътрешната водопроводна мрежа, че 1 потребител е неглижирал обема на отчетеното от самия него в имота количество вода, и не е поискал проверка на собственото си водомерно устройство, монтирано в имота му. Сочи, ч е липсват данни изразходените 1194 куб.м. вода да не са реално преминали; същевременно са налични такива за евентуалните аварии по вътрешната водопроводна мрежа, които ответникът е следвало да отстрани за своя сметка, или - своевременно да поиска проверка на годността и изправността на водомера си. Сочи на следващо място, че не взето предвид, че потребителят не е оспорил начисленията по измервателното средство и е признал същите с извършването на частично плащане по спорната фактура и че е неверен изводът на съда, основан на хипотетичното техническо обяснение на вещото лице за кубатура на процесния басейн.

Доколкото е извършен физически реален самоотчет на преминалото количество вода, счита че самоотчета е признание за обема на ползваните от В и К услуги, поради което е неприемлив извода на съда, за състоянието на водомера, при демонтирането му пет месеца по-късно, по инициатива на инкасатора и водомерът е бил работещ и отчитащ към 18.08.2019 год. Затова и ответникът дължи заплащане на водата ,тъй като ВиК операторът е изпълнил задължението си по непрекъснато водоподаване чрез водоснабдителната система до границата на имота на ответника, като е установено и наличието на индивидуален уред в имота му и периодичното му отчитане и навъртане на последователни показания във възходящ ред . /В горния смисъл напр. Решение № 1-58 от 17.06.2016 г., постановено по в.гр.д. № 672 /2016 г. по описа на БОС/.

Въззиваемият – ответник чрез пълномощника адв. Синигерова в срока по чл. 263 от ГПК представя отговор като оспорват изцяло въззивната жалба. Счита, че първоинстанционен състав е установил правилно фактическите отношения между страните и е извел съответните правилни и законосъобразни правни изводи, като спорът между страните е относно отчета по фактурата, документираща потребление от 1 194 куб.метра вода за периода от 24.05.2019 г. до 18.08.2019 г. , като показанията не са били лично видяни от инкасаторката на дружеството, а показанията са изпратени чрез снимка на водомера, като при последващи снимки показанията били различни, дори на последващите снимки, данните са били с по-малки показания. Сочи, че при извършена проверка на водомера, тъй като бил развален е заменен с нов, а потребителя не носи отговорност за повредата на водомера и няма данни, количеството от 1 194 куб.метра вода да са били реално предоставени на абоната и същият да ги е консумирал. Твърди, че през 2019 г. басейнът не е бил пълнен, но дори и да е бил, то съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение, общото потребление на вода за целия летен сезон е 102 куб.метра, а съдът е взел предвид това потребление, изчислил го е и дори го е начислил, като е взел предвид и средномесечното нормално потребление на вода за обекта, което съобразно показанията на новия водомер е около 1.2 куб.метра. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди решенето на БРС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Първоначално, в рамките на проведено заповедно производство по реда на чл. 410 2 от ГПК, въззивната "В и К" ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение, като е издадена заповед №2946 от 22.10.2021г. по ч. гр. д. № 7347/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с която е разпоредено А. И. П. да заплати на "В и К" ЕАД сума в размер на 2473.76лв. представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода 24.05.2019 г. –05.08.2021 г. за обект, находящи се в ***, ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 58.57лв. – обещетение за забавено плащане за периода от 25.09.2019г. до 14.10.2021г. и сума в размер на 50.60 лева – представляваща разноски за платената д. т.

След връчванe на заповеда по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, въззивната страна-"В и К" ЕАД е предявила искова молба пред БРС.

С постановеното решение съдът е приел за установено, че А. И. П. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК 812115210, представлявано от Ганчо Йовчев Танев, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2946/22.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7347/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 79. 66 лева – главница за неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода, за водоснабден обект, находящ се в ***, с абонатен номер 925657, за отчетния период от 19.08.2019 г. до 05.08.2021 г., за което са издадени следните фактури: № 0040322658/25.06.2020 г. на стойност от 6. 86 лв., № 0040914040/26.10.2020 г. на стойност от 36. 83 лв., № 0041858249/25.05.2021 г. на стойност от 21. 55 лв., № 0042147753/26.07.2021 г. на стойност от 10. 30 лв. и № **********/25.08.2021 г. на стойност от 4. 12 лв., за отчетния период от 19.08.2019 г. до 25.08.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 26.07.2020 г. до 14.10.2021 г. в размер на 6. 20 лева, както и законната лихва върху главницата от 79. 66 лева, считано от 20.10.2021 г. до окончателното плащане, и е отхвърлил иска за главница над уважения размер от 79. 66 лв. до пълния заявен размер от 2 473. 76 лв. /за сумата по фактура № 0038905205/26.08.2019 г./, ведно със законната лихва от 20.10.2021 г., както и иска за мораторна лихва над уважения размер от 6. 20 лева до пълния заявен такъв от 58. 57 лв.

Решението на БРС е обжалвано само от ищеца и само в отхвърлителната част, поради което спорът е висящ само в тази си част, а в частта, с която искът е уважен - до размера от 79. 66 лева – главница за неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода, за водоснабден обект, с абонатен номер 925657, за отчетния период от 19.08.2019 г. до 05.08.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 26.07.2020 г. до 14.10.2021 г. в размер на 6. 20 лева, както и законната лихва върху главницата от 79. 66 лева, считано от 20.10.2021 г. до окончателното плащане, решението е влязло в сила.

За да постанови обжалвания резултат, БРС е счел, че ответникът – А. И. П. е длъжник по делото, тъй като са му предоставени В и К услуги, но не се събрани доказателства цялото претендирано количество вода от 1 194 куб.м. което е фактурирано с фактура № 0038905205/26.08.2019 г. на стойност от 2 687. 93 лв., по която е заявено плащане на сумата 2 394. 10 лв. да е изразходвано в процесния водоснабден имот в периода от 24.05.2019 г. до 18.08.2019г.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

3

С оглед на представените по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил правилно фактическата обстановка по делото.

По наведените във възизвната жалба оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:

Не се спори, че ответникът – е потребител и собственик на процесния водоснабден обект, находящ се в ***, с абонатен номер 925657. В хода на производството процесуалния представител на ответника изрично е заявил, че оспорва дължимостта на сумата от 2 394. 10 лв. по фактурата от 28.08.2019г.

Изложеното от въззивника възражение, че собственика не е полагал достатъчни грижа за изправността на вътрешната водопроводна мрежа не се споделя от настоящия състав. БРС е отчел събраните доказателства и след като е приел, че в периода през който са отчетени потребени 1 194 куб.м. вода, басейна е бил пълен, кредитирайки показанията на св. Г., е приел кредитирайки и СТЕ, че е изразходена вода в размер на 102 куб. м., необходима за напълването и експлоатацията на басейна за един сезон. За неизправност на скимерите свидетелства св.Танев, която обаче неизправност има отношение към пречистването на водата, а не към консумацията и наличието на тази повреда не е доказано да свързана с изразходване на по голямо количество вода, още повече че е имотът не е постоянно обитаван, като след 2020 г. басейнът не се ползва. Правилно към потребеното количество вода съдът добавил и още 3. 6 куб. м. вода съобразно установената средното месечна консумация и времетраенето на периода и е приел че по фактура№ 0038905205 от 26.08.2019г. е дължима сумата за изразходена вода от 105. 6 куб.м., чиято стойност възлиза на 237. 72 лв. Видно от справката -извлечение издадена от ищеца по тази фактура е отнесено вече плащането на сумата от 293. 83 лв., при което се налага извода, че други суми по тази фактура не се дължат.

Съдът, не споделя е твърдението, на въззивника, че самоотчета представлява лично признание за обема на ползваните В и К услуги, тъй като това е предвидена възможност потребителя сам да отчете данните, но не препятства възможността му да ги оспори. След като е бил уведомен за голямото количество отчетена консумация св. Т. е направил други снимки на показанията които са били с различни стойности. При следващото отчитане което е направено от отчетник на 09.09.2019 г., обхващащо периода 19.08.2019 г. до 09.09.2019 г. е отразено „нулев отчет“, при отчитането на 25.09.2019г. за периода от 10.09.2019 г. до 25.09.2019 г. също е отразено „видян“ с отново „нулев отчет“, а последващия отчет има след като водомера е сменен. Според настояща инстанция, извода на първоинстанционния съд, че водомерът е бил повреден е правилен направен в съответствие със събраните доказателства. Въпреки, че голямото нереално количество, потребена вода е направило впечатление на отчетника и за това е бил уведомен служител „ отговорник инкасо“, водомера е демонтиран няколко месеца по късно, като при свалянето му е установено, че една от отчетните стрелки не функционира. Твърденията, че водомера и бил манипулира и без пломба не се доказаха по категоричен начин. В показанията си на св.