Решение № 65 от 04.11.2021, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Монтана, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Людмила Драгомирова

Аделина Тушева при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20211600500234 по описа за 2021 година

Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение от 01.07.2021г. , постановено от РС Монтана по гр. дело № 1491/2020г. , с което в производство по реда на чл. 422 от ГПК са отхвърлени исковете на ВиК * ООД за установяване по отношение на М.И. вземания в общ размер 517.65 лева .

Въззивната жалба срещу решението е подадена от ВиК * ООД гр. * с твърдения за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че по делото е установено наличие на облигационно правоотношение между страните с предмет ползване на водоснабдителни и канализационни услуги , регулирано от Общи условия, като операторът е доставял питейна вода и други услуги, а от своя страна абонатът като собственик на имота не е заплащал дължимата цена, като не е осигурявал и необходимия достъп за отчитане водомера , като не е стопанисвал и правилно имота при наличие на установена вода в шахтата . При прекъсване на водоподаването поради неплащане е съставен протокол с реален отчет при отказ на присъствалите обитатели на имота да го подпишат , оформен с подпис на свидетели . Твърди се, че е налице недобросъвестно поведение от страна на абоната и коректно насрещно изпълнение на задълженията на ВиК оператора , като се иска отмяна на решението и уважаване предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна М.И. от село *, представляван от назначен от съда особен представител адвокат М.М. с подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание оспорва 1 жалбата като неоснователна.

При въззивното разглеждане на делото не са допускани доказателства .

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите , като обсъди събраните в производството доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана страна при наличен правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Решението на районен съд Монтана е валидно и допустимо постановено в производство с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК, Закона за водите , Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги и Общите условия за получаване на услугите В и К от В и К оператор , одобрени от ДКВЕР с решение от 11.08.2014г. .

Допустимостта на производството пред РС Монтана , образувано по реда на чл. 422 от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 537/2020 г. по описа на МРС , по което в полза на ищеца е издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник ответника М.М. за сумата 493.26 лева незаплатена стойност за консумирана вода за периода 18.08.2017г. – 22.10.2019г. , за сумата 24.39 лева мораторна лихва , ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 26.80 лева разноски по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК , поради което и на заявителя е указана необходимостта да предяви в срок иск за установяване вземанията, в изпълнение на които указания е подадена исковата молба с предмет установяване съществуването на вземанията му срещу ответника , отразени в заповедта за изпълнение, ведно със законните последици.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове като е приел, че ищецът не е установил при условията на главно и пълно доказване вземането си за исковия период . От представените доказателства – партидна книга е установено, че за исковия период са отразявани изразходвани количества вода всеки месец , без тези отчети да са реални, като количествата представляват служебни отчети без подпис на абоната или други лица , обитатели на имота , в която насока са и показанията на св. Е.Н.. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 32 от Наредба 4 и чл. 23,ал. 4 от приложимите ОУ , изискващи отчет на показаната на водомера с подпис на абоната , какъвто по делото не е установен да е полаган , както и оспорването на представените от ищеца частни свидетелстващи документи , съдът е направил извода за липса на доказателства за реално потребеното за обекта количество вода , съответно поради недоказаност е отхвърлил предявените искове .

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите , изцяло се споделят от въззивния съд, към които 2 препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.

По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:

По делото е установено, че ответникът е абонат и е присъединен към ВиК мрежата по негово заявление от 2013г. . Не се спори също така и е установено от приложените доказателства, че за исковия период е отчитано количество вода, като за нито един от дните, когато е извършено отчитането , подпис на абонат или негов представител не е полаган . Не се спори, че предоставянето на В и К услуги по смисъла на чл. 1,ал. 2 от ЗРВКУ се осъществява от В и К операторите, какъвто е ищецът, при публично известни общи условия /ОУ/ , които се публикуват в най-малко един централен и местен ежедневник и влизат в сила за потребителите, без изрично писмено приемане. Действащите такива за ищеца са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране / ДКЕВР/ на основание чл. 11,ал. 7 от ЗРВКУ , в сила от 11.08.2014г. . Заплащането на услугите "В и К" се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните на водопроводните отклонения водомеричл. 22 и чл. 23 от ОУ. Съгласно тези разпоредби отчитането се извършва от легитимирани длъжностни лица на оператора в присъствие на потребителя или негов представител за период не по-дълъг от три месеца , като изключение е предвидено за водомeри на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти, имащи сезонен характер на ползване – два пъти годишно . В чл. 23,ал. 4 е предвидено , че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Очевидно в ОУ е предвиден ред , по който отчетът , извършен без представител на абоната , може да бъде извършен , като ищецът при твърденията за неосигурен достъп за целия исков период не се е възползвал от предвидената в ОУ възможност за полагане подпис за отчета на свидетел с посочване трите му имена и адрес.

За установяване изразходваното за процесния имот количество вода за исковия период по делото са представени единствено заверени от ищеца копия на водената от него партида , в които няма положен подпис на потребител или негов представител .

Извлеченията от партидите , водени от ищеца , като писмени доказателства са частни свидетелстващи документи , които не съдържат неизгодни за издателя си факти , поради което и нямат доказателствено значение за установяване отразените в тях количества изразходвана вода. Същите са изрично оспорени от ответника с отговора на исковата молба , като в тежест на ищеца е да установи верността на съдържанието им . По делото не са представени други доказателства , чрез които да се установява количеството изразходвана вода , за плащането на която са издадени от ищеца фактури . Начина на отчитане и конкретното количество реално измерено според показанията на водомерите не се установява и от заключението на съдебно икономическата експертиза, основано на оспорената партида . Липсват доказателства , които да установяват, че В и К операторът при 3 отчитане изразходването количество вода за обекта е спазил изискванията на чл. 32 от Наредба 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги и действащите ОУ , поради което и правилно с обжалваното решение съдът е приел предявените искове за недоказани и като такива неоснователни . Действащите между страните ОУ съдържат правила за отчитане показанията при неосигурен достъп, с които сам ищецът като страна по облигационното правоотношение не се е съобразил .

Предвид гореизложеното обжалваното решение на РС Монтана е правилно и следва да се потвърди.

С оглед цената на исковете, всеки един под 5000 лева, въззивното решение предвид разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК , не подлежи на касационен контрол.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Монтана , постановено на 01.07.2021г. по гр. дело № 1491/2020г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4