Решение № 246 от 05.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Калин П. Софиянски като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200440 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационните жалби на защитниците на подсъдимите Я. Ц. и И. Т. срещу решение № 22/08.03.2023 година по в.н.о.х.д. № 16/2023 година по описа на Апелативен съд – Бургас, в които се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК.

Според защитника на подс. Ц. в разрез с разпоредбата на чл. 304 НПК и въз основа на предположение, че подсъдимият е знаел и е подпомогнал св. Д. да извърши престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, той е осъден за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, с което е нарушен закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Касационното основание по чл. 348, ал.

1, т. 2 НПК се свързва с твърдение за наличие на абсолютното по своя характер съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т.

2 НПК – липса на мотиви и на двете решаващи инстанции. Сочи се, че съдебните им актове били неясни, противоречиви, непълни и неправилни почивали изцяло на обстоятелствената част на обвинителния акт, не били обсъдени възраженията на защитата, а доказателствената съвкупност била ценена неправилно. Като аргументи в подкрепа на тези оплаквания касаторът 1 излага собствен анализ на доказателствените източници с основен акцент върху факта, че у подсъдимият не били открити инкриминираните дебитни карти, същите не са били включени в предмета на кражбата, за която подс. Ц. се е признал за виновен със споразумението по н.о.х.д. № 382/2018 година по описа на РС Царево и св. К. не го е възприел и разпознал измежду лицата, извършили тегленето с тези дебитни карти.

Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с продължителността на наказателното производство – почти пет години от датата на деянието и фактът, че подсъдимият не бил причина за забавяне или отлагане на разглеждането на делото, които наред с ниската степен на лична обществена опасност и зрялата му възраст следвало да бъдат оценени като многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т.

1 НПК.

От върховната инстанция в условията на алтернативност се иска подсъдимият Ц. или да бъде оправдан поради липса на извършено престъпление, или наказанието по обжалваното решение да бъде смекчено след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК на три месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК и отмяна на наказанието глоба, или обжалваното решение да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Изложените от защитника на подс. Т. доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК са сходни с тези на защитника на подс. Ц.. Към тях е добавено и оплакването за липса на мотиви във въззивния акт по повод индивидуализацията на наказанието на подс. Т. и за наличието на съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, защото след проведеното разпоредително заседание третият подсъдим по делото и извършител на престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК С. Д. сключил споразумение с ОП Бургас, което било одобрено по н.о.х.д. № 552/2021 година в нарушение на чл. 384, ал. 3 НПК.

Към ВКС се отправят две алтернативни искания – или подс. Т. да бъде оправдан, или обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебното заседание пред ВКС подсъдимите, редовно призовани, не се явяват, но се представляват от техните защитници, които поддържат касационните си жалби.

Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователността на касационните жалби и счита, че в решението БАС е отговорил изчерпателно на всички възражения на подсъдимите и защитниците. Обжалваният съдебен акт бил подробен, прецизен и логически издържан. Според прокурора не са допуснати претендираните съществени нарушения на процесуалните правила, а исканията на двамата подсъдими за определяне на още по-леки наказания са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 2

НК.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 350, ал. 2 НПК от надлежно легитимирани страни срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК, но са неоснователни.

С присъда № 260000/10.06.2022 година по н.о.х.д. № 47/2021 година Бургаският окръжен съд признал подсъдимите Ц. и Т. за виновни в това, че на 08.07.2018 година в с. Синеморец, община Царево, в условията на продължавано престъпление умишлено улеснили С. Й. Д. чрез набавянето на платежни инструменти – четири броя дебитни карти, издадени от различни банки на Н. Х. П.-А., Т. И. И., М. Б. И. и И. Т. И., които Д. използвал общо 13 пъти без съгласието на титулярите им на АТМ устройство № 60321 на „Уникредит Булбанк“ АД и изтеглил парични суми на обща стойност 3 990 лв., без деянието да съставлява по-тежко престъпление и на основание чл.

249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 НК им наложил наказания от по три години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК от пет години и глоба в размер на хиляда и петстотин лева.

С присъдата окръжният съд се произнесъл и по разноските по делото, които възложил на основание чл. 189, ал. 3 НПК на двамата подсъдими.

По жалби на защитниците първоинстанционната присъда била проверена от Бургаския апелативен съд и наложеното с нея наказание смекчено на две години лишаване от свобода с изпитателен срок по чл. 66, ал.

1 НК в размер на четири години. В останалата част присъдата по н.о.х.д. № 47/2021 година на Бургаския окръжен съд била потвърдена.

Сходните по съдържание оплаквания на касаторите, ангажиращи всички касационни основания, позволяват те да бъдат разгледани съвместно.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК:

Оплакванията на касаторите за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат разгледани приоритетно, тъй като ако такива действително са налице, не би могло да се обсъжда наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Изложените в касационната жалба на защитника на подс. Ц. данни в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК налагат изрично да се посочи, че предмет на касационната проверка е въззивното решение, а не първоинстанционната присъда. В твърдението обаче, че актът на ОС Бургас страда от липса на мотиви, имплицитно се съдържа оплакването за допуснато от Бургаския апелативен съд съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд се е отклонил 3 от задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК и не е проверил изцяло правилността на присъдата, независимо от посочените от страните основания.

Подобно нарушение не се констатира. Апелативният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, изложил е ясно и без логически противоречия кои факти намира за доказани и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и е достигнал до извод, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е идентична с установената от него при собствената му аналитично-оценъчна дейност.

Видно е както от мотивите на първоинстанционния съдебен акт (л. 319-324 от н.о.х.д.), така и от тези на въззивното решение (л. 59-62 от в.н.о.х.д.), че и двете инстанции по фактите при аналитично-оценъчната си дейност стриктно са следвали процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, което позволява да бъде проследен начина на формиране на вътрешното им убеждение. Всички доказателствени източници – гласни, писмени и веществени, както и заключенията на изслушаните от първата инстанция технически експертизи, са обсъдени подробно, поотделно и в тяхната съвкупност, без да им е придадено съдържание или тежест, каквото те нямат, при спазване на правилата на формалната логика. Фактическата обстановка е изведена от решаващите съдилища от процесуално валидни доказателства и доказателствени средства след внимателно и обстойно обсъждане на противоречията в доказателствената маса, които по това дело се отнасят единствено към обясненията на двамата подсъдими и св. Д. от една страна и от друга - показанията на св. К.. За да разрешат това противоречие, първо окръжният съд, а след това самостоятелно и Бургаският апелативен съд, са следвали верния процесуален подход и са дали кредит на доверие на показанията на свидетеля К. след като са ги преценили от гледна точка на тяхната логичност, последователност, безпристрастност и синхрона им с подкрепящите ги показания на св. Д., на собствениците на банковите карти по въпроса кога и как са установили неправомерното им използване, на приобщените по делото снимки от телефона на свидетеля и камерата на използвания банкомат, заключенията на техническите експертизи, анализирали снимковия материал и писмата на банките – издатели на инкриминираните дебитни карти, установяващи датата, последователността и мястото на използване на платежните инструменти. Несъгласието на касаторите със съдържанието на съдебните актове, определено като неясно, противоречиво, непълно, неправилно и основано изцяло на обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепено с предложения собствен анализ на доказателствената маса, по своето същество е оплакване за тяхната необоснованост. Необосноваността не е самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и е извън обхвата на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, след като при аналитично-оценъчната си дейност решаващите съдилища са спазили процесуалните правила във връзка със събиране, анализ и оценка на доказателствената съвкупност.

Не се установява и претендираното нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК, което поначало е заявено бланкетно в касационните жалби, без посочване данни в негова подкрепа. В обжалваното решение всички възражения на 4 касаторите, които са се отнасяли до пълнотата на доказателствената маса, на която е изградена обвинителната теза на държавното обвинение и оспорването фактите, установяващи авторството на двамата подсъдими в престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК като съучастниципомагачи на извършителя Д., са обсъдени и получили подробен и изчерпателен отговор.

Не е налице и претендираната липса на мотиви във въззивното решение относно размера на наложеното на подс. Т. наказание. Въззивният съд е споделил оценката на първостепенния съд за завишената степен на обществена опасност на конкретното престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК, чието извършване подсъдимият Т. с подс. Ц. умишлено са улеснили, както и за степента и характера на тяхното участие, но е коригирал частта, в която ОС Бургас е приел, че всеки от подсъдимите е с обременено съдебно минало, посочвайки, че те са реабилитирани. Освен това съдът е допълнил мотивите на първоинстанционния съд по повод на личната степен на обществена опасност на всеки от подсъдимите, оценявайки я като сравнително ниска и е споделил изводите на Бургаския окръжен съд, че наказанието следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер обстоятелства, така че и най-лекото предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко.