Решение № 4005 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4005 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Петър Люб. Сантиров

ГЕОРГИ СТ. СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100500003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9096/10.08.2022 г., постановено по гр.д. № 50842/21 г. по описа на Софийски районен съд, 141 състав, е отхвърлен предявения от ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК 040638060, срещу „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК 121265177, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 1254,79 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена застраховка „Каско “, за щети по лек автомобил ,,Пежо", модел „301" с рег. № P*********, при настъпило застрахователно събитие – ПТП на 07.07.2019 г. на автомагисграла „Тракия", км. 101+500, в посока гр. София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.08.2021 г. до окончателно изплащане. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ищеца, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното 1 решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 254,79 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.12.2019 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Настоящият състав приема за установено, че по образуваната преписка по щета № 0300/19/777/504349 ищецът е платил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер от 10 510,09 лева с преводно нареждане за кредитен превод от 05.12.2019 г. Видно от материалите по ликвидационната преписка, посоченото обезщетение ищецът е определил като е приел наличието на тотална щета на автомобила и е одобрил плащането му след представяне от страна на застрахования на удостоверение от 2

Сектор "Пътна полиция" при СДВР - Пазарджик за прекратяване регистрацията на МПС, считано от 02.12.2019 г. Не е спорно и това, че след изпълнение на задълженията си по застрахователния договор ищецът е предявил регресна претенция срещу ответника за сумата о т 10 525,09 лв., формирана от платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер от 15 лв., получена на 17.01.2020 г. Страните не спорят, че ответникът е извършил погашение по процесната претенцията в размер на 9 270,30 лв., което плащане представлява и извънсъдебно признание от негова страна на възникването и размера на спорното вземане, но само в погасения размер.

Страните не спорят относно предпоставките, правопораждащи претенцията на ищеца, а единствено относно размера на вредите, съответно размера на дължимото обезщетение.

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 27 420 лева, като действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие е 16 050 лева. С оглед на това е икономически нецелесъобразно възстановяването на процесните вредите, доколкото размерът им значително надвишава действителната стойност на процесното МПС, т.е. 170% от действителната стойност на веща. Налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.

Стойността на запазените части от процесния лек автомобил се равнява на 20% от неговата действителна пазарна оценка, като вещото лице е посочило сумата от 4 012,50 лева.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Действително претърпените от застрахователя вреди при тотална щета се преценяват с оглед пазарната стойност на автомобила, от която се приспада стойността на запазените части, които могат да се реализират на свободния пазар срещу определена сума. Съгласно 3 заключението по допусната САТЕ стойността на процесния лек автомобил определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 20%, е 10 510,09 лева.

Застрахователят по имуществена застраховка при настъпване на застрахователно събитие е длъжен да плати обезщетение, което отговаря на действително претърпените вреди, като размерът на престацията, освен в изричното предвидените от закона случаи, не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност), аргумент от чл.

386, ал. 1 и ал. 2 КЗ. Със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава в рамките на застрахователната сума а покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, аргумент от чл. 429, ал. 1, т.

1 вр. ал. 2 КЗ вр. чл. 493, ал. 1 КСЗ. Следователно застрахователят отговаря към увреденото лице, както би отговарял и деликвента, но до размера да застрахователния лимит.

Застрахователният лимит на процесната имуществена застраховка „Каско“ е 12 673,58 лева, т.е. това е горната граница, до която застрахователят по имуществената застраховка „Гражданско отговорност“ е длъжен да заплати претърпените вреди. Следователно не е релевантна средната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането, която е 16 050 лева, а сумата по застрахователния лимит - 12 673,58 лева, тъй като е налице подзастраховане.

Спорен между страните е въпросът за стойността на запазените части, която следва да бъде приспадната от размера на обезщетението. С оглед приложението на принципът за недопустимост на неоснователно обогатяване при определяне на застрахователното обезщетение, при тотална щета, следва да се вземат предвид запазените части на автомобила, които могат да бъдат реализирани на свободния пазар срещу определена парична престация. В процесния случай ищецът е предложил на увреденото лице сумата от 1 530 лева за изкупуване на запазените части. От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на запазените части значително надвишава посочения размер, а именно - 4 012,50 лева. Релевантен за спора е действителната стойност на запазените части, а не определената от застрахователя такава, тъй като би се достигнало до неоснователно обогатяване. При приспадане на сумата от 4 012,50 лева от застрахователната стойност на автомобила, тъй като е по-ниска от действителната стойност на вещта, се получава сумата от 8 661,08 лева, а по делото се установи, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 9 270,30 лева, поради което искът се явява изцяло неоснователен.

Ищецът не е доказал твърденията си, че действителната стойност на запазените части е по-ниска или равна на предложената цена за изкупуване. По делото липсват доказателства, подкрепящи изложените от него твърдения, че стойността на запазените части е в различен размер от посочения от вещото лице, а именно 25% от цената на процесното МПС. Съгласно нормата на чл. 154 ГПК ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи твърдяната от него стойност на запазените части, която следва да се приспадне от 4 действителната стойност на процесното МПС, което от своя страна би оказало влияние върху размера на обезщетението, необходимо за репариране на причинените имуществени вреди. Съдът след анализ на събрания доказателствен материал приема за установено, че действителната стойност на запазените части е в размер на от 4 012,50 лева. Следователно въззивната жалба е изцяло неоснователна.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64196839-08bb-43a7-a404-c10041f6175d