Решение № 3260 от 16.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3260 гр. Варна, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110114020 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от И. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. В., ул. ....

№ ..., срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., пл. .... № ..., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на челно стъкло – тонирано, на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „Х1“, рег. № * **** **, причинени в резултат на реализирано на 28.08.2024 г. ПТП в гр. Варна по вина на водача на строителна техника с рег. № * *****, собственост на „***“ АД, застрахована по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.08.2024 г., около 12:05 часа, в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, на изхода на паркинга на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на строителна техника с рег. № * *****, собственост на „***“ АД. Излага, че при маневра на изхода на паркинга, нарушавайки правилата на движение, виновният водач допуснал изхвърчане на материал от пътна настилка, която се ремонтирала в този момент от „стрелата“ на строителната техника, като същият паднал върху собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „Х1“, рег.

1

№ * **** **, и му причинила материални щети. По време на ПТП процесният автомобил бил управляван от бащата на ищеца – П. И. И.. Сочи, че за настъпилото ПТП участниците в същото са съставили двустранен констативен протокол. Твърди, че протоколът бил съставен в присъствието на служител на МВР, който взел на водачите проби за алкохол, като същите били с отрицателен резултат, вписан в протокола.

Сочи, че причинилата ПТП строителна техника към датата на инцидента е била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество. От застрахователя бил извършен оглед на автомобила на ищеца на 29.08.2024 г., като в съставения Протокол № 7791-172499198470 било констатирано увреждане на челно стъкло – тонирано, стенен на увреждане – за подмяна. С Уведомление изх. № Л-ДЕО-4643-13.09.2024 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение с мотиви, че е неясно кой от двамата водачи има вина за ПТП.

Предвид изложеното, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция. Настоява същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ЗЕАД „Б. В. И. Г.“, чрез юрисконсулт Н.

З., депозира отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска, като последният се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва пасивната и активна материална легитимация на ищеца с довода, че е възможно последният вече да не е собственик на процесния автомобил. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на строителната техника. Оспорва представения Двустранен констативен протокол, като счита, че не е ясно от кого е подписан същият и във връзка с какви обстоятелства. Отделно, счита претенцията за силно завишена по размер.

В съдебно заседание ищецът И. П. И. не се явява лично, представлява се от адв. А. Р. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай наличието на сключен между „***“ АД – клон Варна, и ответното дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/03/123002732360 за строителна техника марка „Bomag“ с рег. № * *****, 2 валидна към 28.08.2024 г., се установява от представената от ответника преписка по щета № 471023242405713, конкретно от Отказ по щета № 471023242405713 (л. 29, гръб).

Настъпването на твърдяното ПТП с участници: превозно средство А - строителна техника с рег. № * *****, и превозно средство Б - лек автомобил „*** Х1“ с рег. № * **** **, на 28.08.2024 г. на бул. „Христо Смирненски“, до изхода на УМБАЛ „Света Марина“, се установява както от представения по делото Двустранен констативен протокол, подписан от водачите, така и от изпратеното на 29.08.2025 г. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество, по което още на същата дата е предприет оглед (л. 9) и от застрахователя е съставен Опис-заключение по претенция № 52-0400000346/24/29.08.2024 г. (л. 31) с установено увреждане на челно стъкло – тонирано, степен – за подмяна.

Настъпването на процесното ПТП и нанесените при него увреждания на автомобила на ищеца се потвърждават и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ж. В. И.а – пътник в увреденото МПС по време на инцидента, както е отбелязано и в двустранния констативен протокол. Същата излага, че съпругът й бил на хемодиализа в хематологията на УМБАЛ „Св. Марина“ и П. И. дошъл да ги закара след процедурата до Девня. При излизане от бариерата на главния път завили надясно, където била машината, която „чисти асфалта“.

Две коли преминали преди тяхната, те също преминали, но по тавана нападали „камъчки“.

Тогава видели увреждането, спрели автомобила вдясно при първа възможност и се обадили първо на 112, след това на работниците, които извикали „техническите“. Полицаите дошли, видели какво е станало и казали на водачите да попълнят протокол, който да подпишат.

Причинно-следствената връзка между твърдения механизъм на ПТП и полученото увреждане по автомобила на ищеца се установява от заключението на вещото лице инж. И.

И. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено, обосновано и обективно; същото неоспорено от страните. Експертът сочи, че наличните две шупли с пукнатини по предното стъкло на автомобила, със зона на съприкосновение от външната страна, по вид и по степен отговарят на увреждания, получени при изхвърчане на материал от пътна настилка при работата на строителната техника.

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не успя да обори въведената от законодателя презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 2 на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Същото определение е дадено и в т. 28 от §6 на ДР на ЗДвП. С чл. 3, т. 5 от Правилника участниците в движението са задължени да не изхвърлят и да не оставят на пътя предмети или вещества, които застрашават другите участници в пътното движение. В случая, като е изхвърлил при работата си по разчистване на асфалта материал от пътната настилка върху пътното платно, водачът на строителната техника е нарушил цитираната разпоредба и виновно е нанесъл щети по процесния автомобил.

3

Налице е фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, с оглед на което отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение следва да бъде ангажирана. Няма отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение последващата разпоредителна сделка с автомобила, тъй като деликтната отговорност възниква към датата на причиненото увреждане, респективно за застрахователя по „Гражданска отговорност“ – към датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие, към която дата, видно от материалите по делото, ищецът е бил собственик на увредения автомобил. Предвид това, неоснователно е направеното още с отговора на исковата молба възражение на ответника, че ищецът няма право да претендира застрахователно обезщетение, ако вече не е собственик на процесния автомобил.

Относно размера на обезщетението:

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната пазарна стойност.

Със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира, средната пазарна стойност за възстановяване на подлежащото на подмяна тонирано челно стъкло на процесния автомобил е определена в размер на 602,44 лева.

Следва да се посочи, че така определената цена кореспондира изцяло и с посочената единична цена – 608,39 лева, в представения от ответника Опис-заключение, с оглед на което неоснователно се явява направеното с отговора на исковата молба възражение, че претендираното обезщетение значително надвишава претърпените вреди.

Исковата претенция в размер на 600 лева се явява основателна и следва да бъде уважена.

Предвид основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв за осъждане на ответника да заплати претендираното застрахователно обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.11.2024 г., до 4 окончателното изплащане на задължението.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищеца.

Същият претендира такива за внесената държавна такса, платения депозит за САТЕ и за адвокатско възнаграждение, съгласно представения Договор за правна помощ и консултантско съдействие (л. 10). Видно от материалите по делото, извършени са разноски в размер на 50 лева за държавна такса, 200 лева за депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата САТЕ, и 400 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение. Направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно, доколкото договореното адвокатско възнаграждение е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото. Претендираните разноски следва да бъдат присъдени.

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64190ddd-214f-4054-ba0d-c9a7c1bf80a5