Решение № 110 от 13.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. А.А - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно наказателно дело № 20262120200046 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба на “ДК - ДОМОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК: 102148397, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. ,Победа“, ул.

„Ген.Владимир Вазов“, №11А, представлявано от Н. А. Г., в качеството му на Председател на Съвета на директорите, чрез адвокат Ж. Б. Б., АК - Бургас, против Наказателно постановление № 02-2500927/09.12.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.153, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в тази насока. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр.

Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Същата моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, като видно от приложеното известие за доставяне (л.10) НП е връчено на представител на жалбоподателя на 11.12.2025г., а жалбата е депозирана на 29.12.2025г. /видно от придружителното писмо на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас на л.2 от делото/. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, 1 като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 08.08.2025г. и 24.10.2025 г. е била извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, в това число на следните писмени доказателства: експедиционни бележки и декларации за съответствие; товарителници за обществен автомобилен превоз в страната; присъствена форма за месец май 2025 г. и фиш за работна заплата за месец май 2025 г. От същите се установило, че С. Я. А., назначен на длъжност „шофьор“ е отработил 7 последователни дни от 11.05.2025 г. до 17.05.2025 г. , без осигурена непрекъснатата седмична почивка не по-малко от 48 часа, при нормална продължителност на работния ден - 8 часа.

По отчетна форма дните 11.05.2025г. и 17.05.2025г. са отразени като неработни дни, но за същите има издадени експедиционни бележки, декларации за съответствие и товарителници за обществен автомобилен превоз в страната от страна на работника А..

С оглед на гореизложеното АНО е приел, че „ДК – Домостроене“ АД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда не е осигурил на С. Я. А., назначен на длъжност „шофьор“, полагащ труд в дружеството непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 48 часа, при петдневна работна седмица. В тази връзка на дружеството жалбоподател бил издаден АУАН № 02-2500927/04.11.2025г. от А. З. Д. на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.

Въз основа на процесния АУАН на 09.12.2025г. било издадено и атакуваното понастоящем НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.153, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което и на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №З-0864/17.10.2022г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от 2

ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

С оглед на изложеното, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, тъй като както вече се посочи, същото съдържа всички уредени в закона императивно изискуеми реквизити, в това число и описание на нарушението и излагане на обстоятелствата, при които същото е осъществено, което е сторено в пълнота. Не е нарушен чл.52, ал.4 от ЗАНН, като административнонаказващия орган е обследвал всички фактически положения преди да издаде НП, в достатъчна степен са били събрани доказателства, обезпечаващи законосъобразното произнА.не от страна на административно-наказващия орган.

Налице са безспорни доказателства, че от страна на жалбоподателя е извършено твърдяното нарушение по чл.153, ал.1 от Кодекса на труда, според която норма при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е поначало в неделя, в тези случаи на работникът или служителят се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за необоснованост на НП, като същото е издадено при напълно изяснена фактическа обстановка, изводима от доказателствата по делото. Категорично се установява, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е осигурил на С.

Я. А. непрекъснатата седмична почивка в размер най-малко на 48 часа, тъй като на шестия ден от седмицата – петък, който е бил на дата 16.05.2025г. го е допуснал на работа, след като преди това А., работейки на петдневна работна седмица, е престирал работната си сила в пет поредни работни дни, а именно за периода от 11.05.2025 г. до 15.05.2025 г. включително, поради което работодателят е бил длъжен на шестия ден – 16.05.2025г. да му осигури междуседмичната почивка.

При извършване на горния извод съдът съобрази всички писмени доказателства по делото: експедиционни бележки и декларации за съответствие; товарителници за обществен автомобилен превоз в страната; присъствена форма за месец май 2025 г. и фиш за работна заплата за месец май 2025 г. Съдът кредитира с доверие и свидетелските показания на актосъставителката Д., които намери за логични, последователни и кореспондиращи с останалат част от доказателствената 3 съвкупност. Не се констатираха доказателства, които да оборват така възприетите от съда факти.

Деянието е било правилно и заканосъобразно квалифицирано по реда на чл.153, ал.1 от КТ, а също и правилно и законосъобразно санкционирано по смисъла н а чл.414, ал.1 от КТ, според който: „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“ Наложената имуществена санкция в размер от 1500 лв. е минимално предвидената в закона, като според настоящия съдебен състав се явява и съответна на допуснатото нарушение.

Правилно и законосъобразно е определен административно наказателно отговорния субект, а именно юридическото лице – „ДК – Домостроене“ АД, явяващо се работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ.

На последно място, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в разглеждания казус извършеното нарушение представлява типичен случай на нарушената норма и с нищо не се отличава от обичайните случаи на нарушението по чл.153, ал.1 от КТ.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и съобразно с чл. 63д от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 60 евро, предвид обема на предоставената такава и конкретната фактическа и правна сложност на делото.

Тама мотивиран, Бургаски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №02-2500927/09.12.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл.

153, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във 4 връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството-жалбоподател “ДК ДОМОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК 102148397, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. ,Добеда“, ул. „Ген.Владимир Вазов“, №11А, представлявано от Н. А. Г., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.

ОСЪЖДА “ДК - ДОМОСТРОЕНЕ“ АД, ЕИК 102148397, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв. ,Добеда“, ул. „Ген.Владимир Вазов“, №11А, представлявано от Н. А. Г., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 60 /шестдесет/ евро, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5