Решение № 1720 от 03.08.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1720 гр. Бургас, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120108526 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.Й.Т., пълномощник: Д.Б.З. – юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника АНТ. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, че дължи на ищеца сумата от 1 611, 95 лева, представляваща главница по фактури, издадени в периода от 21.12.2018 година до 26.07.2021 година, за отчетен период от 23.11.2018 година до 19.07.2021 година, сумата 212, 27 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 20.01.2019 година до 20.09.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2728 от 08.10.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 6614 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните: Ответницата АНТ.

Д. Г. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Ответницата притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на адрес: град *, като собственик на имота. Съгласно публично известните Общи условия на оператора е открита партида в базата данни с абонатен № *. Доставките са отчитани по електронен път, като са взети предвид показанията на измервателните средства – водомер, 1 монтиран в санитарния възел на апартамента. На основание чл. 25 от Общите условия на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към водопроводното отклонение са присъединени повече от един 1 потребител. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. По издадени фактури в периода от 21.12.2018 година до 26.07.2021 година, неплените в срок задължения са в размер на 1 611, 95 лева и произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 23.11.2018 година до 19.07.2021 година. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, която за периода от 20.01.2019 година до 20.09.2021 година е в общ размер на 212, 27 лева. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощен процесуален представител - адвокат В. оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Посочва, че в заповедта за изпълнение не е посочено за кой абонатен номер и за кой обект се отнася задължението. Излага, че за периода от 2010 година до 2018 година ищецът е начислявал многократно на ответницата задължения за абонатен номер 203625 за обект магазин, на който е била наемател и е освободила през 2009 година. От тогава до настоящия момент, ответницата заплащала огромни суми към дружеството без да е наясно кое задължение погасява. Твърди се, че в Български пощи и Ипей фигурирала една огромна сума и не било възможно да заплаща текущите си задължения, като по този начин се нарушавали правата й като потребител. През 2013 година срещу нея били образувани две изпълнителни дела, включително за абонатния номер на магазина, който бил освободен през 2009 година. През 2014 година срещу нея били образувано още едно изпълнително дело отново без да е ясно за кой абонатен номер са задълженията, тъй като не й бил предоставен препис от издадения изпълнителен лист. След получаване на поредната заповед през 2018 година посетила дружеството и било изяснено, че през всичките тези години партидата за абонатен номер 203625 била водена на нейно име, макар да не е собственик на имота и ответницата заплащала задълженията за него. Ищцата твърди, че ответницата не е получавала фактури от „ВиК“ ЕАД, поради което била в невъзможност да разбере какви задължения има и за кой абонатен номер се отнасят и съответно кои задължения са погасявани. В периода от 23.11.2018 година до началото на 2021 година ответницата заплатила за абонатен номер * сума в общ размер на 1000 лева. От справка на сайта на ищцовото дружество се виждала само една обща сума, без да могат да се видят фактурите, по които се дължи, а фактурите, за които била издадена заповедта по ч.гр.д. № 6614/2021 година по описа на БРС, били обозначени със стойност 0 лева. Оспорва изцяло претенцията, като твърди, че не е налице валидно облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество за обект с адрес гр. *, нито е потребила вода в същия. Сочи, че липсват доказателства посочената партида да е именно за този обект, нито ответницата да е титуляр 2 на партидата или собственик на имота. Счита, че не е легитимирана да отговаря по исковете по тази причина. Оспорва доказателствената сила на приложените към исковата молба частни свидетелстващи документи, изходящи само от ответника. Оспорва да е в забава, тъй като не е получавала фактури, нито е отправяна покана за доброволно изпълнение. Заявява, че количеството вода „от разпределение“ не е било реално потребено, както и че не е ясен начина, по който е определяно, включително дали са спазени нормативните изисквания при начисляването му. Оспорва да е налице разлика от разпределение, респективно то не е в посочените във всяка фактура количества.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът АНТ. Д. Г., представлявана от адвокат Р.В., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По материално правната квалификация на предявения иск

Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед № 2728 от 08.10.2021 година, постановена по частно гражданско дело № 6614 по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, подаване на възражение от длъжника в срок и указване на заявителя да предяви иск.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически и правна страна:

В заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК като абонатен номер, до който са доставяни услугите от ответното дружество и за заплащане на които е подадено заявлението, е посочен абонатен номер *, с административен адрес: град Бургас, ж.к.

„Славейков“ бл.55, вх.14, ет.1, ап. среден. Въпреки че абонатния номер не е посочен в заповедта по чл. 410 от ГПК, настоящият състав приема, че възражението от ответната страна в тази насока е неоснователно.

От приетата като писмено доказателства справка от Агенция по вписванията се установява, че ответната страна АНТ. Д. Г. е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: град *. От заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, се установява, по повод направеното оспорване от ответната страна на собствеността на имота, предвид отразения в счетоводството на дружеството адрес, че входа, в който се намира процесния имот е обозначен с буква „о“. Вещото лице уточнява, че тази буква е петнадесета по ред в българската азбука, но входа е заведен като вход № 14 при цифрова номерация. Излага, че това е така, тъй като при буквената номерация не се ползва буквата „й“. Той посочва още, че входа, в който се намира обекта е 14 -ти по ред. Поради изложеното настоящият състав 3 приема, че имота, за който са начислени задълженията, е имот, собственост на ответната страна. Идентичността може да бъде установена и по номера на водомера, но в случая в заключението не е посочен конкретния номер на водомер.

От показанията на Б. ИВ. И., която работи като отчетник на водомери се установява, че на посочения по - горе адрес живее А.Г.. Свидетелката излага, че отчета се прави ежемесечно и в апартамента са отваряли тя, съпругът й и детето й. Тя посочва още, че отчета се прави с мобилно устройство, което е вид малък компютър с няколко опции.

Свидетелката посочва, че е влизала в имота и е сканирала бар кода като след сканирането излиза местоположение, партида, адрес и час на сканирането. В отговор на въпрос № 1 вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, се установява, че данните от отчитането на доставеното и консумираното водно количество са нанесени в електронния карнет в открита партида с абонатен № * в програмата на водния оператор, както и в справка – извлечение, приложена към делото. Вещото лице, в отговор на въпрос 1.3., е посочил, че представената справка – извлечение, издадена от водния оператор, е достоверна защото представлява извлечение на електронния карнет на абоната за определения период. Този карнет е изготвен от програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен компютър, с който е отчетено съответното измервателно устройство.

Настоящият състав приема, че заключенията на вещите лица, изготвили допуснатите по делото съдебни експертизи, са обосновани и компетентно дадени и въз основа на тях могат да бъдат формулирани изводите от фактическа страна на спора. Събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на вещото лице, са непротиворечиви помежду си и в съвкупността налагат извод за осъществяване на правнорелевантните факти.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 3 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни вода. Поради изложеното относно придобиването на правото на собственост по отношение на апартамента настоящият състав приема, че ответникът е потребител на доставяните от дружеството – ищец услуги и материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове.

За отчитане на доставеното и консумирано количество вода е открита партида в програмата на водния оператор с посочения по – горе абонатен номер.

Предвид съвкупната преценка на посочените доказателства настоящият състав приема, че задълженията са начислени в съответствие с реално потребеното количество вода.

По повод направеното възражение за това, че ответната страна не дължи суми от разпределение следва да бъде посочено, че съгласно заключението на вещото лице, 4 изготвил допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че в компютърната програма на водния оператор за всеки абонат е обозначена „от разпределение“ и всъщност с това действие се извършва изравняване на отчетите. Вещото лице е посочил, че са спазени изискванията за разпределение от всеки абонат.

Неоснователно е възражението за това, че за абоната не съществува задължения за плащане на сумите, тъй като издадените фактури не са й изпратени. В Общите условия на дружеството не съществува задължение за изпращане на фактурите. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.